Интересното при ATR42-300 LZ-ATS бе, че креслата от двете страни на пътеката се обозначават с буквите A,C-D,F. Когато се чекирахме за обратният полет в неделя, видях, че имаме места на 15-ти ред от A до D. Още тогава започна да ми се върти в главата мисълта, че може би ще летим с BAe146-200 на Hemus Air. Така и се оказа. След като автобусът наближи мястото, където бе спрял самолета видях LZ-HBC, чисто бял само с регистрацията и напис "Hemus Air" и уеб-адресът на компанията.
След като се качихме ми направиха впечатление няколко неща. Първо, креслата до 10-тия ред са в конфигурация 3-3, а от 10-тия до 17-тия са в конфигурация 3-2. Вчера колегата Тони ми обясни, че това е заради по-стеснения фюзелаж в задната част. Тук искам да попитам дали и при Avro RJ е така? Освен това, бяха чекирали по няколко души на едно и също място, сред които и баща ми, а докато останалите хора заемаха своите места, на правостоящите им обясниха, че може да се наложи да изчакат друг полет навръщане. Това като го чух ми стана смешно, защото всички пътници вече бяха на борда, а свободни места имаше поне 15-20. Сами се досещате, че за всички се намери място. Буксирът, запускът и рулирането до полосата не отнеха много време. Всъщност не помня някога да съм бил в самолет, който рулира толкова бързо. След излизане на изпълнителния старт и разрешение за излитане двигателите бяха изведени на максимал, но не както всички сме свикнали "стъпаловидно" а направо от там където си бяха на максимал.
След излитането пилотите достигнаха много голям ъгъл на тангаж, извършиха завой на 90 градуса, а след това няколко по-малки завоя (полосата бе 29, курс 290 при излитане). Не изпълниха "площадка" (леко намаляване на вертикалната скорост с цел намаляване на шума, а според мен и увеличаване на комфорта на пасажерите, последвано от по-нататъшен набор на височина). Незнам защо, но при прибирането на задкрилките шумът в кабината бе много голям.
Самият полет продължи около час и половина. Сервирана бе вечеря и питиета, стюардесите бяха много любезни и хубави. Самият салон си личи, че не е първа младост и като се преглътнат драскотините по масичките и малкото мърсотия по тях изглежда добре. Първите три реда са оборудвани със сиви кресла, а останалите са оборудвани със сини кресла.
Снижението започна грубо с много висока вертикална скорост достигната изведнъж. После това се нормализира, но трябва да ви кажа, че е доста неприятно човек да лети с такива вертикални скорости. След прелитане над летището, пилотите изпълниха серия от леви завои и кацнаха по полоса 27, излизайки по рульожка C, след това рулирайки към стоянките, намиращи се по към новия терминал. До нас беше спрян един от другите 2 BAe146-200 на Хемус Еър, а освен това и B737-300F OO-TNA.
Като обобщение бих казал, че е време пилотите в България да престанат да пестят всяка капка гориво, изпълнявайки какви ли не дискомфортни за пасажерите маневри. Някой от вас може да каже, че това са лигавщини, но това според мен изобщо не е така. Всички знаем за ВИА и скратените заходи, запуските на двигателите в последния момент, виждам че Хемус и Виаджо са тръгнали по тези стъпки. Преди няколко месеца имах възможността да наблюдавам от кулата самолетодвиженията по обяд, като силно впечатление ми направи инатът на пилотите на Виаджо. Полетът им за Истанбул трябваше да започне с излитане по 27, която в случая бе активна (веднъж да има активна полоса в София и те да объркат нещата
). Те обаче категорично искаха излитане по 09 (така де, курс 090 е по в тяхната посока). От кулата им казаха, че ще трябва да чакат, а те казаха, че няма проблем. Еми въпросният ATR43-300 стоя на предварителен старт на полоса 09 около 15 минути, при положение, че можеше да излети доста бързо, ако бе избрал полоса 27. После трябваше София-Подход да завърти един кацащ А320-200 на Air France, заради желанието на българския екипаж да излети по 09.