Франкфурт - София - Франкфурт с Бългериа Еър

Франкфурт - София - Франкфурт с Бългериа Еър

Мнениеот harrier » 09 Яну 2006 23:46

FB438 FRA-SOF 19/12/2005

Има нещо гнило в България (Еър)...
Заставайки на опашката за чекиране установявам, че Балкан/Бългериа Еър си използват все едни и същи гишета за чекиране на летище Франкфурт. Самата опашка е нещо, което трудно мога да опиша с думи. Извива се така, че не може да се разбере къде и е края. В началото работи само едно гише за чек-ин, при положение че околните 30 са абсолютно незаети, после отварят още две. В един момент идва един летищен гид и започва да нарежда опашката, така че края и да идва около вратите на терминала. Дължината и е около 100 метра. Седейки на тази опашка за пръв път в последните 3 месеца се сблъскваме с типичната родна картинка – “търговците” с големите куфари, тъмните балкански субекти, изрусени до неузнаваемост каки от “сиело”, говорещи “миеко”. Абе не че нещо против, ама има нещо особено в тия хора, нещо много българско.

Та както вече казах, работят три гишета. Така усилено работят, че първият пътник е чекиран след 20 минути неуморен труд. После нещата се раздвижват постепенно. Представителят на Бългериа Еър във Франкфурт върви покрай опашката, раздава календарчета и успокоява тъплата, че днес закъснението ще е от порядъка на 15 минути, а не както вчера – 8 часа. То пък се оказа, че пилотите на Бългериа Еър не отишли на работа, което е парадоксално, но тъй като тази компания има доста сериозно лоби в този форум няма да коментирам тази простотия. Всеки човек, който малко разбира от авиация може да си направи изводи.

Двадесет минути преди обявеното време за бординг вече сме чекирани, а след нас опашката все още стига вратите на терминала. След като получаваме места 23E и F (летиме аз и моята приятелка) с нескрито задоволство се отправяме към паспортен контрол. Задоволство, защото Бългериа Еър са усвоили тази интересна технология, наречена електронен билет. Хвала на таквиз герои. Лятото се оказа, че титаните на Балканските авиационни превози Хемус Еър още не са се научили да правят резервации през интернет, но пък усилено претендират че могат. Но това е една друга тема.

Оказва се, че и гейтът не е сменян скоро май, защото преди 3 години, когато за последно летях с Балкан/Бългериа Еър по този маршрут той пак беше 59 (с автобус). Не че нещо лошо, около него няма голяма натовареност и е сравнително спокойно. На съседния гейт се редят хората за полета на Таром до Букурещ. Не след дълго започват да качват пасажерите в автобусите (и нас и тях) и ни отвеждат до LZ-BON, който ни чака срещу красивия терминал 2. Качваме се от задната врата на самолета, по-близо е до нашите места. Успявам да щракна няколко кадъра, въпреки снеговалежа се получават не зле. А времето си е баш зимно – вали сняг, мокро е, студено е...

Качваме се в самолета. Стюардесите правят мили физиономии, поне си правеха труда, понякога и без това минават. Самолетът е пълен догоре – 148 души. В един момент възниква някакъв проблем с един от багажите, защото е оставен на последния ред седалки, а там все пак някой смята да седне. Багажът се премества отпред, предполагам около някой от изходите, както обикновено (пак не коментирам). Следва качването на всичките пътници, затварянето на вратите...едната стюардеса докладва на екипажа, че вратите са затворени. Вади удивителен английски, такъв какъвто и руснак не може да извади. Но това не е нищо, защото ако ги бяхте чули какъв немски говореха щяхте да се хванете за главата. Вече не си спомням беше ли издържан граматически, но в един момент и аз и моята приятелка се чудехме на какъв език говореха точно, бидейки почти сигурни, че това не е нито английски, нито немски. Няколко пъти ни беше напомнено да изключим всички електронни уреди. След това последваха правилата за безопасност (брошурите с правилата за безопасност все още носят регистрацията на самолета LZ-BON). След това запуск. Изрулирахме зад праговете на 25R и 25L, покрай бившите стоянки на ВВС на САЩ (вече се изнесоха от там), покрай хангарите на бившата Aero Lloyd и стигнахме до полоса 18. Само че не до нейния праг а до втората рульожка. Изчакахме излитането на един-два самолета на Lufthansa (A300 и B737), след което спуснахме задкрилки на 5 в движение и се насочихме към полосата за излитане. След нас беше A320 на Turkish. Излитането протече нормално въпреки лошото време, не след дълго достигнахме ешалона на полета. Бе сервиран лек обяд, което е положително, по-големите авиокомпании искат или да си плащаш за храната или сервират по някой сандвич. За съжаление прозорецът ни не беше изключително чист (а беше и леко издран), но въпреки това снимки бяха направни. Даже много и има доста добри попадения. Полетът мина неусетно като времетраене. От време на време се мяркаше по някоя стюардеса да предлага кафе и чай. Отново си мисля, че е редно българските авиокомпании и летища да свалят малко долната възрастова гранижа на екипажите – не казвам, че по-възрастните стюардеси не стават или нещо такова, но просто във всяка една нормална компания работят по-млади хора. Както и да е, то това да ни е проблемът на авиацията.

Започваме снижение, като е трудно да се каже точно къде. Пробиваме облаците малко преди да направиме завоя преди Вакарел. Изпълнихме си цялата или почти цялата схема за ILS RWY 27. Тук вече имаше също не лоши възможности за снимки, които разбира се бяха оползотворени. Без много колебания в курса бяхме на правата за кацане. То самото беше изпъленено добре, самолетът опря сравнително леко, веднага интерцептори и разбира се при опирането на носовата стойка и реверс. Излязохме по TWY H и се паркирахме по на запад. Горе-долу срещу хангарите на летището. До нас запускаше G-CDZM B737-800 на Thomsonfly – странно, ски чартър в понеделник. Малко след това машината излетя по 09. Тук някъде, на това малко летище с колегата EVGENY успяваме да се разминем, но нищо, обещавам следващия път да се видим още на перона. Малко преди да излети въпросният B737-800 и малко след като той излетя кацат още 3-4 машини. В залата за паспортен контрол става доста тясно. Още един проблем, за който много пъти сме си говорили. Отворени са половината гишета, във всяко седят по няколко гранични полицая и си говорят глупости. После се смеят на глас и като че ли седят и си викат “Тия па са да не искат да отвориме всичките гишета за тях” докато ни гледат странно. Ама и ние, пътниците сме едни – искаме от тях работа да вършат, бре! След 20-25мин чакаме успешно минаваме паспортен контрол и се нареждаме да чакаме багажа. Нашият полет, заедно с още един бе на лентата, която е по-близо до вратата за излизане от тази част на терминала, докато на съседната имаше цели 3 полета. Без коментар.
Може да забавиме новия терминал, като гледам доволно се справяме и така...има нещо гнило в България (Еър).
Последна промяна harrier на 10 Яну 2006 00:02, променена общо 1 път
Аватар
harrier
член на екипажа
 
Мнения: 5258
Регистриран на: 16 Дек 2003 17:16

Мнениеот petet » 09 Яну 2006 23:49

цял роман
petet
 

Мнениеот AiBOJ » 10 Яну 2006 00:40

Но това не е нищо, защото ако ги бяхте чули какъв немски говореха щяхте да се хванете за главата. Вече не си спомням беше ли издържан граматически, но в един момент и аз и моята приятелка се чудехме на какъв език говореха точно,

Спокойно колега,не е само България Еър с лош немски,да беше чул какъв немски плямпат екипажа на ТAP Portugal :-D.Едва не се исмях на глас,макар че имаше такива пътници които го направиха :D .
А ТАP са част от Star Alliance :)
AiBOJ

When everything seems to be going against you, remember that the airplane takes off against the wind, not with it.

The sky is the limit!
Аватар
AiBOJ
супер спотър
 
Мнения: 1129
Регистриран на: 16 Авг 2004 01:36
Местоположение: Бургас

Мнениеот Емо » 14 Яну 2006 18:54

при Malév ми се е случвало да пътувам с екипаж, говорещ немски перфектно (беше MUC-BUD), но за София е падало смях при инструкциите за безопасност... Явно си зависи от самия leg...

cooles Reisebericht übrigens!

Емо
Аватар
Емо
супер спотър
 
Мнения: 1221
Регистриран на: 14 Яну 2006 01:06
Местоположение: MUC


Назад към Авиационни блогове и Trip Reports

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 17 госта