Мюнхен - София - Мюнхен с Lufthansa CityLine

[Емо]

Мюнхен – София – Мюнхен с Lufthansa CityLine (Avro RJ 85)

На 16-ти ноември пристигнах рано-рано на Терминал 2 на Франц Йозеф Щраус, де факто Мюнхенското летище. Полетът ми за София LH 3436 беше чак в 9 часа, но за един спотър/авиофен всяка секунда на летище е като един ден в Дисниленд. Ето защо цъфнах почти два часа преди полета. Нямаше много народ, въпреки че беше празник. Отидох на едно от гишетата на Луфтханза за да чекирам, нищо че бях само с ръчен багаж.

Служителката на гишето ме попита (за мое учудване) на английски: „Aisle or window“, на което й отговорих на немски с едно „Ja!“. Е, разбрахме се, че искам място до прозореца... Което го и получих, 11А. Изходът ми беше H40 в новия терминал 2 на летището: запазен само за самолети на Луфтханза и нейните партньори по емблема, т.е. Стар Алианс, както вече и Swiss.

Запътих се към security проверката, отдел „Еconomy“. Има и отдел „First“, там пътниците минават по червен килим, докато им сканират парцалките. Мина бързо, дори служителите пускаха по някой друг лаф... След което „бегом“ (въпреки че не гонех полет, но и това ми се е случвало, тогава съм минавал на First Class Security Check-a) по ескалаторите към паспортен контрол. Един-двама човека на опашката. Супер. Никакво чакане.

Вече съм в зоната само за пътници. Обширно настрани, но таванът нисък. Хубави магазини, Duty Free... Изходът ми беше H40, т.е. доста ходене ще падне, поне има хоризонтални ескалатори.

На изхода съм вече. 3-4 човека седят и чакат. На самото гише някакъв младок се върти на стола си в кръг, питайки се сигурно тая „Зофиа“ дали е в Румъния, Сърбия или България...

Има още доста време до повикването. Поглеждам през прозореца и виждам долу вече нашия Авро, когото хранят за предстоящия му полет. Кетъринг, почистване, багаж...

Постепенно идват още хора. И още. И все в бизнесменски одежди. Идват и 3-4 хора от security-то. Младокът съобщава полета за „Зофиа“ и че „нека хората с два хандгепека (т.е. ръчен багаж) да предадат единия от тях на изхода, тъй като самолетът бил пълен“... Това ме кара да се подхиля, тъй като 90% от бизнесмените са с по едно куфарче или чанта...

Насочвам се към изхода. Мен и още 2-3 проверяват. Не ме учудва: Аз и тези 2-3 сме единствените, които не са в бизнесменски одежди... Тръгвам по ръкава и почвам да правя снимки, до нас е един Airbus 319 на Swiss, а от другата страна един A340 на Lufthansa.

Продължавам натам и се нареждам на малката опашка непосредствено пред вратата на Аврото. Поглеждам към кокпита и виждам там да седи пак един младок, който има повече гел в косата, колкото аз в моята. До него ко-пилота, и той млад, нещо се хили. Гледат колебливо pre-flight документацията. А дано тез двамата поне знаят в коя посока е Зофиата...

Намерих си 11А и установих, че конфигурацията на седалките е 3-3. Преди беше 2-3. Явно всичко е в името на печалбата. Самолетът се пълни. Двете стюардеси са доста симпатични, едната е доста по-възрастна от другата, с афроамерикански черти и с хубава усмивка. Чакаме още няколко минути. Капитанът съобщава, че някакъв багаж липсвал, но иначе сме по график.
След няколко минути вратите се затварят, следва пушбек и отправяне към 26L. Моята редица е единствената без народ, сам самичък съм. След указанията за аварийни ситуации на немски и английски от самите стюардеси, следва запис на български, ако не се лъжа, гласът е на Манол Къков дори, гласът зад кадър, познат на всеки българин.

Машината ускорява бавно по 26L и някъде към средата на пистата отлепя. Вдигаме се доста отвесно над малки селца край летището. Следва завой наляво на юг, придружен с типичния вой на двигателите на Avro-то, след което поемаме на изток към източна Европа.
Полетът е много спокоен. Навън синьо небе, слънчево, топло... Е, като за 30 000 feet височина. Сервират се сандвичи и пиене. Стюардесата ме снабдява с напитки няколко пъти, винаги с усмивка. А и два часа са си доста време, де.

След около 1 час и 40 минути навлизаме в гъсти облаци. Турбуленции, но леки. Няма писъци от страна на пътниците (т.е. тези с бизнесменските одежди), каквито съм изживявал по Malév или CSA... Изведнъж отдолу лъсва Sofia Airport. Добре се вижда и новата, строящата се полоса. Минаваме над летището. Ясно, по 27 ще кацаме. Над Вакарел (thx Stoyan) правим 180° завой, плавен, мазен, направо като по учебник. Flaps се спускат. Докато механизацията на крилата се движи, се чува доста силен звук, почти тътен, подобен на нарушаване на обтичането на крилото. Явно е типична характеристика на Авро-то, защото съм го чувал и други пъти. Следва спускането на колесника. Минаваме над складове, къщи, полета. Навън е облачно, но сухо.
След по-малко от пет минути опираме пистата. Спойлерите се вдигат и дупка зейва в крилото. Изглежда, че цялото крило го няма, толкова големи изглеждат. Отпред в galley-то звънят прибори. Мощни спирачки. Оня с гела успява да вземе taxiway C за излизане, т.е. директно пред сградата на летището. Правим едно завъртане, второ завъртане и спираме на нашата стоянка. Вадене на багаж, чуват се включвания на GSM-и (ц-ц-ц!). И чакане. Чакане. След няколко минути капитанът съобщава, че не са ни очаквали 20 мин по-рано, затовачакаме за автобус.

Автобусът идва в края на краищата, екипажът се сменя още пред вратите на самолета, а ние отиваме на паспортен контрол. Контролите на летището минават бързо, все пак обяд е и ние сме единствените засега. Взимам си паспорта, и тъй като съм само с ръчен багаж,
директно се насочвам към изхода, нямащ търпение да поеме глътка от чистия въздух на... Зофиа.

Един перфектен полет, със страхотен екипаж, яки пилоти и хубав самолет!


Обратният полет LH 3435 обаче закъсня доста... Въпреки че бях подранил (както винаги), служителката на Луфтханза на летище София (наистина, много симпатична и мила!) ми каза, че още не мога да мина на check-in, защото има закъснение. От време на време
мярках 2-3 механици на Алиталиа. Явно са дошли заради машината от Дубай, която аварира преди броени дни на път за Италия. След около един час чекирах и минах през контролите на летището. Странното беше, че въпреки че бях с Pilot case, който се води стандарт за ръчен багаж, служителката ми лепна „Approved Cabin Baggage“ - „за всеки случай“. Всичко стана бързо, понеже нямаше много пътници. Насочих се към изход 1. Бях единствения. На съседния изход подготвяха полетите на АТR 42 на Таром за Букурещ. Но от Луфтханза нито следа, самолетът още не беше на летището. В дъното обработваха Bulgaria Air, Air France, Austrian, eдин Авро на SN Brussels Airways дойде и си замина, в дъното край taxiway C си стоеше авариралия 767 на Алиталиа. Вече се бяхме насъбрали към 5 човека, беше се и стъмнило. Използвах момента да пощракам снимки. Бях си взел и мини-статива за апарата ми. Щракнах спящия Фокър 70 на австрийските авиолинни, когото щяха да будят след няколко минутки за вечерния полет за Виена.

По едно време нашия Авро дойде, зави край бяло-червения поспаланко и спря. Разтовариха пътниците. През това време дойдоха още кандидати за Мюнхен. Чак след около 40 минути дойде нашия автобус и ни откара до самолета. Мястото ми беше 12А, пак до прозореца. И да не беше до прозореца, нямаше да е проблем,
при 12 пътници... След като и дванайстия пътник прекрачи прага, стюардесата започна с welcome message-а и инструкциите за безопасност и се извини за закъснението от името на Луфтханза, причинено от logistic reasons. След броени минути вече ramp control-а беше привършил, дръпна колите си с „мръсна газ“ и ние изрулирахме към началото на 09.

Стартът беше бърз и стръмен. Времето много хубаво: без облаци и силни ветрове. Последва рязък завой на север и после на северозапад. Светлините на пистата вече бяха изгасени, но пък за сметка на това се виждаше цяла нощна София: Цариградско Шосе, централна жп гара с коловозите, центъра, както и централиния софийски затвор (т.е. Той самия НЕ се вижда, понеже е в тъмница, а на картата на София е отбелязан като един голям празен правоъгълник в Банишора), улици, къщи, блокове, хора, повечето от които не знаещи, че в момента над тях в тъмнината, на 9 000 м и нагоре, се носят към 30 сандвичи, 30 литра кола, сокове и вода и 3 екземпляра на Herald Tribune с над 500 км/ч...

Двигателите изревяха в стил „Авро“ и машината пое към северозапад.
Минахме над тъмната Стара планина, над Мездра с нейната силно осветена нова главна улица, над Враца с нейната Билла в центъра, грееща в жълто. Сам се шашнах, че такива неща мога да видя и разпозная от самолет и то през нощта. Вече сервираха храната и
напитките, но този път „индивидуално“, т.е. без количка. Бях сам на редицата и затова се опънах на трите стола в стил first class. Напитки пак без лимит, а и този път стюардесите не можеха да се оплачат, че имат много пътници...

При захода минахме над Мюнхен: Всичко светеше. Градът изглеждаше като светеща коледна елха, през която бе минал валяк... (това трябваше да прозвучи хем дискриптивно, хем романтично) Много красива гледка! Последва завой на север и финален завой за 08R.
Снегът на земята светеше в лек оранжев оттенък, идващ от самото летище и отразен от ниските облаци. Кацнахме на 08R и изрулирахме към терминал 2 на доста висока скорост.

Нашата стоянка беше от вътрешната страна на терминал 2, нещо като заден двор само за CRJs и ARJs с около 4-5 стоянки. Друго и без това не пасва на рульожките там. Чакащият автобус ни закара до входа на летището и оттам директно на проверка на паспортите и baggage claim. Неприятната работа при терминал 2 (пристигащи) е, че много се върви до финалния изход. Ако човек е с доста тежък багаж, малко зор ще види. Но тъй като бях с ръчен багаж, направо се насочих към изхода.


Емил Стефанов - Емо

[elbram]

Много добре разказано!
Пусни снимки от над София, ако имаш.

[Toni]

Снимките са на сайта от онзи ден - кликни на сините полета в текста и ще ги видиш

[Stoyan]

Ясно, по 27 ще кацаме. Над Байлово

С малка корекция. Над Вакарел стре минали, защото се вижда язовир Огняново. Над и в раьона на Байлово няма голям воден басейн.

[Емо]

Пусни снимки от над София, ако имаш

Снимки от нощна София нямам (само тези тук, линка го бях поствал в криле.нет), но имам малко видео. Само да ви предупредя, че качеството е доста зле, има отражения от вътрешното осветление, и т.н.

Ето линковете, надявам се трафикът ми да стигне:

Финален заход на полоса 27 на SOF, на борда на LH Avro RJ 85 (DivX, 1,4 MB)

Кацане по 27 на SOF, къс клип (DivX, (850 kB)

Ramp control в София, (DivX, 750 kB)

Airborne по 09, (DivX, 2,4 MB), сори за лошото качество - но все пак се виждат самото летище, както и Цариградско шосе, точно под гондолата на #1.

@Stoyan: мерси за корекцията, ще го поправя. Аз също се усъмних, защото според картата Байлово е малко на север от глисадата, а според approach-a, там има станция (funkfeuer, не знам как е на български) обозначена с Bailovo...

Между другото, ако някой знае интересен метод на правене на хубави нощни снимки от клатещ се самолет, набиращ височина, да го сподели

Емо

[Stoyan]

@Stoyan: мерси за корекцията, ще го поправя. Аз също се усъмних, защото според картата Байлово е малко на север от глисадата, а според approach-a, там има станция (funkfeuer, не знам как е на български) обозначена с Bailovo...

Моля! Байлово VOR е по-южно от правата.
Иначе снимките са супер.

[Емо]

видео файловете са качени.

В идните седмици мога да напиша един блог за MUC-BUD-SOF с Malév.

Емо

[zenko]

Хубав trip report!!!
Браво на автора

[Nikolay]

A Emo,
kolko leva ti izleze tova puteshestvie?

[Anto]

Interesno!