Фокър със зеле (коледни спотърски неволи)
Публикувано на: 26 Дек 2008 13:20От вчера се глася да отида днес и да снимам. Побърках си мъжа от мрънкане. Той нали е добричък, съгласи се да ме заведе - там, знаете, не е за сам, още повече за сама жена. Кучета, охрани, непознати...
Станахме рано, преди 7, приготвихме се, изровихме си автомобила от снега и потеглихме. Разпечатих си разписанието, погледнах в руските сайтове от къде духа вятъра и отидохме на пътя за Кривина. За малко да изпуснем кацането на дебелия Боинг на Ел Ал - бяхме вече в полето и го щракнах няколко пъти. Пък и може би е било за добро, че по-отдалеч го снимах - знаете колко са луди евреите на тема безопасност.
Спряхме на една спирка (тук и автобуси ли има... а защо бат' Бойко не е разпоредил да мине поне един, макар и куц, снегорин?!). Видяхме как един много закъснял Еърбъс на FB излетя. По разписание е трябвало да е във въздуха още докато сме пиели кафе в къщи. Сняг, какво да правиш...
Решихме да сменим позицията. Препаркирахме точно зад пистата. И Той дойде! Разцвърчаха се маркерите, забучаха едни страшни двигатели... Мъжът ми си слушаше нещо по радиото в колата, а аз стоях и снимах. Снимах? Долна лъжа! Треперех. Направих две-три снимки и позорно се скрих в колата. Маркерите пищяха толкова ужасяващо, а Фокъра беше толкова могъщ и страшен, че се почувствах като сърничка, осветена от прожектор и сочена от автомати. И безславно се скрих. Наистина имах чувството, че някой всеки момент ще стреля по мен.
Явно не бях подготвена за шоуто. До днес бях виждала самолети само от прозореца на офиса. Не вярвах, че е толкова страшно. Въобще не мислех за опасности. Едни красиви птички, какво толкова
Дръпнахме колата от края на пистата. Но аз вече не можех да държа фотоапарат... Мъжът ми щракна идващият Макдонал Дъглас и се прибрахме. За да сготвя свинско със зеле.
Но пак ще се върна там. Фокъре, казвали ли са ти, че си много красив? Най-вече заради теб бях там. Пак и пак искам да те снимам!
Станахме рано, преди 7, приготвихме се, изровихме си автомобила от снега и потеглихме. Разпечатих си разписанието, погледнах в руските сайтове от къде духа вятъра и отидохме на пътя за Кривина. За малко да изпуснем кацането на дебелия Боинг на Ел Ал - бяхме вече в полето и го щракнах няколко пъти. Пък и може би е било за добро, че по-отдалеч го снимах - знаете колко са луди евреите на тема безопасност.
Спряхме на една спирка (тук и автобуси ли има... а защо бат' Бойко не е разпоредил да мине поне един, макар и куц, снегорин?!). Видяхме как един много закъснял Еърбъс на FB излетя. По разписание е трябвало да е във въздуха още докато сме пиели кафе в къщи. Сняг, какво да правиш...
Решихме да сменим позицията. Препаркирахме точно зад пистата. И Той дойде! Разцвърчаха се маркерите, забучаха едни страшни двигатели... Мъжът ми си слушаше нещо по радиото в колата, а аз стоях и снимах. Снимах? Долна лъжа! Треперех. Направих две-три снимки и позорно се скрих в колата. Маркерите пищяха толкова ужасяващо, а Фокъра беше толкова могъщ и страшен, че се почувствах като сърничка, осветена от прожектор и сочена от автомати. И безславно се скрих. Наистина имах чувството, че някой всеки момент ще стреля по мен.
Явно не бях подготвена за шоуто. До днес бях виждала самолети само от прозореца на офиса. Не вярвах, че е толкова страшно. Въобще не мислех за опасности. Едни красиви птички, какво толкова
Дръпнахме колата от края на пистата. Но аз вече не можех да държа фотоапарат... Мъжът ми щракна идващият Макдонал Дъглас и се прибрахме. За да сготвя свинско със зеле.
Но пак ще се върна там. Фокъре, казвали ли са ти, че си много красив? Най-вече заради теб бях там. Пак и пак искам да те снимам!
Fokker е наистина много красив самолет. Имал съм възможността само веднъж да се возя на него и много искам да се возя пак. Нещото, което ми направи най-силно впечатление са елипсовидните му илюминатори. 
. Edno vreme predi 3-4 godini az hodeh s takuv hus da gledam 134kite na Pulkovo i Hemus. Oba4e pe6a prez poletata s kilometri sum vurvql(i ti4al) da gi hvana. Togava nqmah aparat ama si struva6e gledkata(i 6uma).
[/u]
