Само Осло и една близка гора с езеро до града закачих, но бях решила да го давам по-спокойно и да си оставя неща за следващия път
Иначе публиката беше леко скучновата, освен фен пита, които се радваха и викаха, другите само лочеха бири и клатеха глави, ама на мен не ми пречеше, аз си виках, колкото си исках. Много съм впечатлена от организацията и звука.
А самото ходене до летището и мястото за спотване си беше мега приключение - получи се горе-долу, че кацнах на едното летище (Сандефиорд), отидох до града, хвърлих си багажа и директно отпраших на другото летище. Вървях пеш около час, за да заобиколя оградите, там търсих къде е спотърската платформа, намерих я, кльопнах се и аз там, барабар Петко с мъжете, запознах се с други фенове, един носеше радиостанция да подслушва РВД-то, разни дечурлига с тениски на Мейдън щъкаха насам-натам, говорихме си с норвежки чичка-спотър за авио шоута и Airliner World. По едно време охраната спира наблизо и казва нещо на норвежки. Викам си, тия сега ще ни се карат. А те хората просто искали да ни уведомят, че полета закъснява с 40 мин. - културна работа...
А Бруса кърти отвсякъде, не може да се отрече - ей така да сме на 58 като станем!
Иначе докато чаках Мейдън, поснимах и други интересни самолети, ама тепърва ще гледам снимките.