Тоя път го пипнах! Измъкна ми се през октомври, когато заради една промяна в разписанието не можах да докопам 220-ката на Хелветик. Дядо Коледа обаче ми донесе възможността да го срещна на неочаквано място, в Египет. Оказа се, че Egyptair са паркирали поне пет от техните Ембраери 190 и наместо тях джиткат няколко 220-ки (честно казано, не схващам особено причината, но нейсе). Макар и за два кратки полета между Асуан и Абу Симбел, нямаше как да пропусна

Беше ми особено любопитно да го видя, предвид напредъка на Ембраер Е2 спрямо по-старото поколение - както и предвид удоволствието, с което винаги се качвам на старите CRJ 700/900/1000. И така:
- Разбира се, от (относително) тихия салон на старите CRJ няма и помен. Двигателите под крилата са неприятно шумни - особено когато си свикнал на подобренията, които 737MAX и 320NEO направиха по тази част. След като излезе от TOGA режим, остават основно две боботещи ниски честоти, които са доста осезаеми в салона. За половин или един час иди-дойди, но за повече, знам ли, може не всеки да е доволен.
- На ръчно управление "предавката" е доста директна, машината реагира веднага и рязко. При излитане особено, когато отивате на първия вираж, трябва да свикнете и да "галите" сайдстика, иначе пътниците ще има да ви споменават. Същото и при кацане - направо си мисля, че мекото и неусетно кацане (което е съвсем изпълнимо в 737NG, примерно) на ръчно управление е близо до мисия невъзможна. Та, ако са ви друснали като чувалче с картофи, може и да не е виновен пилотът само.
- Салонът е, разбира се, по-просторен и дори дългучи като мен са ОК изправени в него (което в CRJ си беше драма). Багажниците са от "правилния" вид, падащи надолу (както в по-късните 737NG и 737MAX). Това е доста ОК за пътниците, които могат да поставят стандартно trolley на тясната му страна и така да се съберат повече такива над главите.
- Компоновката на салона си е 3+2, която аз много харесвам, защото винаги мога да си избера "двойка", ако пътувам само с един човек. От пенсионирането на Фокерите не е имало такава машина наоколо (разбира се, никой никога повече няма да сложи от фантастично удобните кожени седалки на Фокерите, но това е друга история).
Като цяло, останах със смесени чувства - но все пак е добре, че Еърбъс посмяха да спасят програмата. Иначе пък съвсем щеше да е скучно.