Преди няколко дни транспортният министър Росен Желязков съобщи, че “България ще инициира споразумение с Европейската агенция за авиационна безопасност”. Една от причините са възникналите напоследък множество авиационни инциденти с фатален край. Въпреки това намерението на транспортният министър изненадва, макар да не става ясна по-подробна информация за намеренията на министерството и Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ за мерките които следва да се предприемат за повишаване нивото на безопасност и капацитета на надзорния орган.
Червената лампичка в изказването на министъра обаче светна, когато той съобщи за организационните проблеми съществуващи в ГД „ГВА“, както и не достатъчното ниво на квалификацията и текучеството на служителите в надзорния орган. Ако това е причина за сключване на такова споразумение с ЕАСА, нещата са много зле.
Възниква въпроса дали в изказването си министър Желязков визира за споразумение което да активира Член 66 на Базовия регламент или се предвижда друг вид споразумение. Досега такъв вид механизъм за подкрепа по отношение на надзора съгласно Член 66 не е прилаган за нито една страна членка. Към настоящият момент има действащи споразумения за взаимодействие между държави членки и EASA по отношение на авиацията за общо предназначение, с предмет обмяна на информация свързана с некомерсиалната авиация.
Незадоволителните резултати от последните одити на ИКАО и ЕАSА в различните области на въздухоплаването показват трайна тенденция за спад на ефективността на работата на надзорния орган, което може да доведе и до констатации за трайна неспособност за изпълнение на надзорните и регулаторни функции на държавата ни. Ако не се вземат адекватни коригиращи мерки от страна на принципала на ГД „ГВА“,
В близката история на Гражданската авиация в България, подобни негативни тенденции по отношение на авиационната безопасност, административния капацитет и компетентността на надзорния орган вече имат своя горчив пример.
Тенденцията за спад на нивото на безопасността в гражданската авиация е в пряка свързаност и с някои негативни процеси в самата администрация. За отстраняването им, не е нужно привличането на чуждестранна външна помощ. В цялото ръководство на администрацията няма нито един човек, завършил авиационно образование. Типичен пример е назначаването на главен секретар на специализирана администрация каквато е ГД „ГВА“, без никакъв опит в областта въздухоплаването. Подобна е ситуацията с компетентността на главния директор на ГД „ГВА“, който е без авиационно образование и без никакъв практически опит в системите на авиационната безопасност. Трети пример е назначаване на специалисти без необходимото входно ниво на знания и опит, което неминуемо води до лоши резултати при последващите специализирани задължителни обучения и неосигурена възможност за кариерно развитие, което от своя страна води до текучество на персонала и слаб административен капацитет.
И разбира се най-смущаващият пример – в продължение на няколко месеца ГД“ГВА“ продължава да работи без назначен титуляр на на най-важната дирекция, отговаряща пряко за потдържане нито на летателната безопасност, а именно директор дирекция „Летателни стандарти“.
От тези примери произтича и логичната констатация, че след като нивото на компетентност и окомплектоването на най-високото ниво в йерархията та ГД „ГВА“ е недостатъчно, въпреки вменените им задължения по отношение на авиационната безопасност, то следва ли да се привличат чуждестранни експерти, на които да се запрлаща за да вършат тяхната работа, или да се потърсят подходящи такива от средата на нашата авиационна общност.
https://transportal.bg/липсата-на-капацитет-в-гд-гва-може-д/
P.S. Многократното неспазване на регламентите създава рецидив ,който трябва да доведе до незабавна намеса на EASA.Това е и единственият ход на министъра - “България ще инициира споразумение с Европейската агенция за авиационна безопасност”

А колко по-правилно би звучало : „ЕASA ще инициира проверка на ГВА ,поради неприлагане на европейските регулаторни стандарти „
