Не, че не си го знаем, но пък на някой неподготвен пътник може и да помогне - да оцелее след безумието "България еър". (Даже е полезно човек отвреме навреме да си го причинява, та да цени повече нормалните превозвачи - нещо като да отидеш до българското черноморие веднъж на 10 години...) И така, решавам да взема нощния София-Бургас в 0:50, пристигащ в 1:40 (казвам си, като за петък вечер, става).
- На бордната ми карта пише boarding time 0:10 (T-40, което си е много за narrow body, но...). Решавам да се направя на съвестен и 45 минути преди полета влизам на проверката за безопасност на гейт D1. Това убожество да направиш гейт, който дори няма дори тоалетна за пътниците, та увисналите да чакат благоворенито на Националния трябва да излизат обратно навън, след което повторно да минават проверка за безопасност (плюс унижението да обясняваш къде отиваш, дали имаш документ за самоличност, къде ти е багажът и пр.) - безценно, такава тъпня може само държавната управа на летището да сътвори, а да търпи - само една малоумна авиокомпания, на която грам не й пука за пътниците й (но пък която държавното летище обслужва практически безплатно). Та, тичкайте да чишкате преди проверката за безопасност. А, да, и си припомнете малко руски, да не скучаете докато чакате - 90% от пътниците са рускоговорящи, явно имотите по морето трябва да се наглеждат
- T-40, обявеното време за начало на бординга. На гейта няма жива душа от ground handling-а. Търпеливо чакам.
- T-25. Пристига млада кифла от цитирания хендлинг с отруден вид, което обаче с нищо не довежда до отваряне на бординга.
- T+0. Трябваше в момента да тръгваме от перона, но бордингът дори още не е започнал. На въпроса защо на таблото не е обявено закъснение, кифлата смрънква, че не знае; на въпроса, защо не се обади на диспечера на авиокомпанията, която обслужва, същата мълчи като партизанин на разпит. По дотичващите сегиз-тогиз морни нови пътници лесно се досещаме, че просто чакаме всички международни полети на Националния да се приберат (кой колкото сколасал да закъснее), та да си съберат трансферните пасажери; защо да не се обяви това по нужния начин си остава загадка. Както, впрочем, и какво пречи да има нормален трансфер без задължително взмане на багажа и повторен check-in (митници има и на летище Бургас, и Варна) - което би спестило сума ти време на всички нас по нощите... но на Националния явно не му е до това. (За сравнение, почти цяла съседна нам Турция - няколко дузини летища, освен може би най-малките и забутани - са достъпни с автоматично прехвърляне на багажа в Истанбул, а митнически контрол се упражнява при получаването му на последната спирка от пътуването. И преди да ми кажете, че "то в САЩ си е така открай време", може ли да не събираме всички глупости от целия свят на едно място у нас?)
- Т+5. Най-после започваме бординг. За десетина минути успяваме да напълним чакащия автобус и потокът пътници секва... но автобусът си остава, където е. Стоим така като в нямата сцена на "Ревизор". Десет минути. Накрая автобусът затваря врати и потегля бавно и величествено, само за да спре от другата страна на терминала, където изчакваме още трима закъснели трансферни (защо не ги заведат направо на D1, там половината хора още си висят... но, нейсе). Празното място за втори автобус пред гейта обаче си остава празно.
- T+25. Най-накрая стигаме до машината и се качваме в нея. Автобусът си тръгва... и друг не идва. Бедният ни, оглозган превозвач явно не може да си плати за два автобуса едновременно, та трябва първият да се върне на гейта, за да продължи бордингът. Какво им е чакащите там пътници, не ми се мисли. В същото време късните полети на Wizz до нас получават, както му се полага, по два автобуса едновременно.
- T+50. Автобусът се завръща и най-сетне boarding completed. Започва неистово броене на пътници - напред-назад сноват три стюардеси и стюард, щракайки доволно с броячите. Един път. Втори. Трети. Поне дузина пъти общо броят пътниците. Публиката гледа сеир. (Защо пътниците не са преброени по време на качването, не ти се иска и да питаш.)
- Т+70. С час и десет закъснение минути отлепяме от перона. Но не за Бургас, да не си помислите. За по-пряко ще минем през... Варна, понеже Националният е обявил два полета, но сумарно и един A319 не е успял да напълни. Съответно, на следващата сутрин ще се върне по същия начин, Бургас-Варна-София; ако някой бургазлия си е направил сам прекачване в София и закъснее - лош късмет; важното е Националният да е добре.
- Т+80. Airborne. Радостно хихикайки (неясно на какво), екипажът раздава шоколадчета и напитки. Явно са свикнали да закъсняват. На въпроси от пътниците какво правим с провалените трансфери от летищата в Бургас (а и Варна, защото пътниците за там също закъсняват безумно - техният полет е бил с 20 минути по-ранен час на отпътуване), каките свиват рамене.
- Т+120. На перона във Варна. Пътниците за Варна са закъснели само час и половина. Късметлии. Обясняват ни, че ще след 25 минути тръгваме.
- Т+150. Минали са 30 минути. Чакали сме били документите за полета... и още ги чакаме. Благодарят ни за разбирането. Думата "извинете" е непозната.
- T+160. Най-после към Бургас. Рулираме и 15 минутки кратък полет...
- T+180. Два часа и десет минути по-късно от обявеното по разписание сме на перона в Бургас. Часът е 3:50 сутринта, обратният за София е обявен за 4:40, Националният се чувства навреме.
