София в минало време

Мнениеот Toni » 04 Окт 2007 15:33

Въпросният 747 беше докарал китайска правителствена делегация. До ден днешен съжалявам, че на апарата (Praktica MTL3) беше монтиран 35мм обектив....в чантата имах 50 и 135, но нямаше време за смяна.
Аватар
Toni
член на екипажа
 
Мнения: 6457
Регистриран на: 16 Дек 2003 14:32
Местоположение: София (SOF/LBSF)

Мнениеот Емо » 04 Окт 2007 15:43

А някой виждал/снимал ли е Ил-а на севернокорейските Еър Корио? А ще може ли да каже подробности около обработката на самолета? Нещо общо с Ел Ал? ;-)

Поздрави
Емо
Аватар
Емо
супер спотър
 
Мнения: 1221
Регистриран на: 14 Яну 2006 01:06
Местоположение: MUC

Мнениеот скипаджията » 04 Окт 2007 20:04

Никога не съм бил осъзнат спотер, но през 1960-те години и до 1971 като до 15 годишен доста често си правех удоволствието да се кача на автобуса на ТАБСО и по-нататък Балкан и да позяпам на летището. През лятото на 1975 г., когато за пръв път се върнах в София след заминаване в странство пак прекарах един следобед на терасата.

През шейсетте години Враждебна беше празна и пуста. Първият полет изобщо в живота ми бе през юни 1960 г. с Ту-104А на Аэрофлот през Букурещ до Киев (че оттам до Луганьск, че и обратно по същия маршрут... дълга история!) Макар наскоро напуснал пелените, отчетливо помня контрастът с пъстрата и пълна с хора и немалко самолети Бъняса, да не говорим за Жульяни (дъжд на кофи, а отпред нареден цял масиран парад от Ли-2 в известния ни от ЗИС-ове и ГАЗ-ове ляйнян камуфлажен цвят, както и десетки сини самолети на АФЛ.) Дори далечният Луганьск буквално гъмжеше с кафяно-зелени Ли-2 и куп по-модерни машини. А на Враждебна -- тишина и празнота.

Но пък Враждебна беше модна и красива... Аерогарата бе известна като голямо постижение на архитектурата -- съвременни аналози биха били, хмм-м... НДК или пък оня нов-стар хотел в центъра на София, с мутрите отпреде. Рисувана бе от поета-архитект Николай Марангозов, имаше прекрасни полилеи, мраморни облицовки и мозайки (те и досега са във старата аерогара). Хора празнуваха годишнини от сватбите си в ресторанта отгоре. Фризьорският салон и пощенският клон в аерогарата бяха тълкувани от широките народни маси като поредното доказателство за декадентския упадък на пътуващите класи ("Ха! Чунким не им стига време до отидат на бръснарин и да си пуснат писмата овреме, че там ше ми одат! Фасони, братче, т`ва е!")

Какво със сватби и кръщенета, туй над града да прелети самолет, та летището да поработи по предназначение си беше събитие. Събитие в най-буквалния смисъл -- дори "големите" го забелязваха и надничаха от прозорци и балкони да видят по-добре, викаха децата и те да видят, а после коментираха видяното ("Ее-еи-й, ама видя ли как рязко дига, а!? Тц-тц-тц!!! Как не ги й страх тия хора, бе!?").

Освен Ил-14 и Ил-18 на ТАБСО от време на време идваше по някой Ту-104 на Аэрофлот (и по-нататък Ту-124 от време на време), но съветите уви обикновено си летяха с Ил-18. Същия тип самолети, но много готино боядисани, идваха и от Чехословакия и ГДР. И поляците летяха с него, но техният беше много грозно боядисан, а по едно време го смениха с Ан-24. Унгарците и румънците летяха пък с готино кичозни Ил-14 (!). После румънците пуснаха Ан-24, а унгарците минаха на ужасяващо кичозни Ил-18 и едни синьо-никакви Ту-134. През 1967 пристигнаха и новички Ан-24 на ТАБСО, а през 1968 г. видях първите три Ту-134 (TUA, B, C) как мирно си седят пред аерогарата със светлосини черти и "пера" (съвсем скоро ги пребоядисаха в червено -- за добре, според мен).

AUA, както австрийските аеролинии по неизвестни причини държаха да се наричат по онуй време, пускаше редовен и много миловидно смешен на вид Viscount, който някъде през 1965 или 66-та бе заменен от много елегантна Caravelle VIR. През 1970 г. и нея смениха със срахотно красиво боядисан DC-9-30. С Вайкаунт идваха и "Те-хе-йе" (THY) от Турция, като накрая го смениха с F.27. До къде 1967 г. KLM пускаше редовна Electra -- много грозен самолет с много грозен шум. Някъде през 1970-та настана голямо събитие кога ВЕА взе да лети с Trident 2. Първият беше много красив, със сиво тяло, черна линия през прозорците и червени квадрат с "ВЕА" на опашката. Крилата бяха целите червени. Повече не го видях него, но скоро видях друг, със синьо-зелена опашка и стрела в бяло и червено.

И други спомени имам -- как съм виждал над главата си някой нов самолет и съм търчал на Народно събрание да хващам летищния автобус, че да го видя. Първият случай беше с един 727 на Transair Sweden, който отначало сбърках с японски самолет. Air France чат-пат правеше по някой курс с едни оцапани и олющени Каравели (plus ca change, plus c'est la meme chose...), които също съм "гонил".

Имам и интересни спомени от авиационното присъствие в центъра на София. Още от кантората на ТАБСО на Народно събрание се усещаше неповторимият дъх на летенето. Народът по сокаците -- окаян и потънал в злободневие. А избраните люде в "чакалнята" (трийсетина квадрата с три дъбови пейки на "П") на кантората вече се рееха в предстоящите си воаяжи, имаха много недосегаем вид, гледаха на останалото дзардзават из над силно повдигнати носове, на висок глас вентилираха дертове, свързани с екзотика като "бордни карти", "командировъчни" или "транзитни преминавания". Витрините на кантората откъм Царя и площада бяха натрупани с десетки модели на самолети, повечето от които не кацаха на Враждебна (иска ли питане, онези, дето кацаха също бяха представени). Помня 707 на Avianca r Pan Am, DC-8 на Alitalia, купища Каравели...

"Чакалнята" за вътрешни линии (то, право да си кажем, такава нямаше, ама айде да не се заядаме) бяха отвъд един вход, по към Студентския дом. Вътре беше като пощшенски клон -- гишета с големи матови стъкла и маа-а-лки изрезки, през които да се кланяш на служителките, големи саксии с фикуси, по пода -- сива мозайка и винено-кафяни пътеки. Нямаше модели, но пък имаше портрет на другаря Тодор Живков и голяма картина с язовирна стена.

От Народно събрание до Враждебна се пътуваше само със специални автобуси. Обикновените туристически автобуси бяха съвсем нелоши Skoda Carossa, но тук имаха един много готин бежов Kaessbohrer. Не момня колко беше билетчето, но помня, че шофьорите все се заяждаха с мен (автобусът бе само за пътуващи, посрещачи и изпращачи). При наближаване на самото летище, по дългото шосе от прелеза, с тополи от двете страни и в дъото кулата и радара на аерогарата, винаги ми се струваше много тържествено и необикновено изживяване.

В центъра имах един авиационен маршрут. Почваше от Стамболийски зад Свети Крал (Лот, МАЛЕВ), минаваше към американската легация (AUA, SAS -- държаха офис на кьошето Калоян-Съборна, макар да не летяха до София, CSA), през Градската градина до KLM, JAT и Аэрофлот (диагонално срещу Двореца, с грамаден, прекрасен, остъклен модел на Ту-104), по Царя (Interflug), до Народно събрание (климаксът с кантората на ТАБСО) и зад опашката на коня (ВЕА). Австрийците и скандинавците бяха готини и даваха календари и бордни списания (де да ги имах до днес, глей `ко става в ebay!). Останалите бяха средна хубост. Най-гадни бяха в JAT и ВЕА, където като персона определено не бях никак грата.

През 1975 г. прекарах само два-три часа на терасата на Враждебна, но пак беше интересно. (Същевременно открих, че народът масово бе отрекъл допреди пет години масово мълвяното име "Враждебна"...) На перона имаше 727-200 на Lufti, 720В на МЕА (редовен полет въпреки започналата в Ливан гражданска война) и цели два DC-9-50 -- на Swissair и Austrian. Него лято по-интересно бе в Бургас (купища Каравели на Stirling, къс 727 на Condor, Ил-62 на ЧСА) и във Варна (А300В1 [!!!] на ТЕА -- първият широкотел самолет, който видях в България).

През май 1983 г. на Враждебна отблизо видях Ил-86 на Аерофлот. Качвах се на Ту-134А на ЧСА и наблюдавах как автобус след автобус се изсипва пред съветския самолет, който трябва да е бил пълен. Съфалявах пътниците, които дълго време чакаха на тумби пред стълбите. Самолетът бе много красив на живо; на снимки някак си ми седеше неуклюж, с твърде стреловиден кил и твърде малка "глава" (пилотска кабина, де). Странно и малко тъжно бе, че Lot още си летеше с Ил-18 (макар вече много красиво боядисан), а Tarom -- с дърт Ан-24.

През май 1994 г. прекарах известно време в София, като летях с ВА. Тази авиокомпания бе възобновила полетите до София (прекратени през 1982 г.) със 737-200 през април. Самолетите и в двете посоки бяха едва ли не празни, а в бордното списание рекламираха новото направление със снимка от Букурещ... ВА минаха на 737-400 през 1997 г. и затоварването оттогава насам винаги е било стопроцентно -- освен ако специално дебнат да си купя билет и умишлено натъпкват само "моите" полети...
скипаджията
спотър
 
Мнения: 21
Регистриран на: 18 Сеп 2007 16:09

Мнениеот tu-134 » 04 Окт 2007 20:55

Mnogo interesno!! Zvu4i to4no kakto ba6ta mi kazva. Caravelle, Trident i 727 zna4i redovno sa idvali. A za LOT, znam 4e te Il-18 mnogo dulgo go izpolzvaha. No posle prodadoha nqkoi ot tehnite Il-18 na Balkan.
Аватар
tu-134
супер спотър
 
Мнения: 657
Регистриран на: 04 Яну 2004 06:51
Местоположение: Chicago

Мнениеот Dreamliner » 04 Окт 2007 21:57

Toni написа:Въпросният 747 беше докарал китайска правителствена делегация. До ден днешен съжалявам, че на апарата (Praktica MTL3) беше монтиран 35мм обектив....в чантата имах 50 и 135, но нямаше време за смяна.


Съжалявам за грешката. :roll:
Аватар
Dreamliner
супер спотър
 
Мнения: 1130
Регистриран на: 13 Авг 2007 11:59
Местоположение: SOF/LBSF Летище София

Мнениеот naskopc » 05 Окт 2007 00:20

http://www.4coolpics.com/gallery_photo/60/37773.html

това е снимка от кацането на Ту 144 в София.

Аз от доста време издирвам и други снимки от това събитие но за съжаление без успех. Единствено скипаджията беше публикувал във форума на криле такива снимки.

Скип, за съжаление темата в криле, в която разказваш за кацането на Ту 144 в София не я намирам опасявам се, че може би са я изтрили.
Много ще се радвам, ако намериш време и тук да ни разкажеш за това събитие.
Аватар
naskopc
супер спотър
 
Мнения: 591
Регистриран на: 26 Окт 2005 22:03
Местоположение: София

Мнениеот скипаджията » 05 Окт 2007 02:17

С удоволствие. Помня го като вчера (което пък ми напомня, че някой наскоро ми каза, че като вземеш да си спомняш отдавнашни случки, вземаш да застаряваш. Сега... кой беше оня, дето ми го каза ..?)

На 6 септември 1971 г. (блестящ, топъл късен летен ден) към 11 ч. преди обед с мама на летището изпратихме тати. Той влезе през паспортния контрол, помахахме си. После, наред с цяла манифестация други изпращачи, се насочихме към източния край на сградата.

Тав на времето се помещаваха вътрешните линии. Двайсетина метра отвъд края на сградата (точно където през 1974-5 г. построиха нова зала вътрешни линии, която пристройка през 2000 г. стана гръмко наречения "терминал пристигащи") имаше една градинка със стилизирана асма, чешмичка и две-три паркови пейки. Там се скупчихме с останалите изпращачи и взехме да зяпаме. Поради кривината на аерогарата, изходът на външни линии се виждаше прекрасно. Излязоха пътниците за полета на татко, и него го видяхме да се качва в ниския и широк син Neoplan. Докато му изрулира Ту-134 (та да му махнем още веднъж) мина още четвърт час. Към един по обед да е било.

Към това време вече бях забелязал, че около нас и на площада зад аерогарата се събират невиждани тълпи. Покривът на сградата (бетонна рамка без стаи и помещения -- нещо като тераса; застроиха го скоро след това с канторни стаи) бе буквално почернял от народ. Пред нашата тълпичка взе да се разхожда милиционер; доста на брой други взеха да сноват из тълпите. Хората взеха да неврвничат, че не могат да виждат. "Сигурно делегация някяква ще идва" бе споделяното мнение, наред с "ами сега как ще се върнем в града?" По това време самолетът на тати изролира и мина пред нас за излитане над града.

В тълпата се сблъскахме с наш познат, също изпращач. С него излязохме към площада. Той пръв ни каза, че тълпите чакали Ту-144. Веднага безапелационно заявих на мама, че оставам на летището. Тя се опъна, но видя, че на практика нямаме никакъв шанс да се върнем в града (единствен транспорт бяха специалния летищен автобус и такситата, а последните бяха много кът), та склони да останем. Сбогувахме се с познатия, издърпах мама обратно към предното място (вече безнадеждно претъпкано) и зачакахме. Чакахме и чакахме; мама цялото време нервничеше -- то за какво друга са майките, Господ да ги благослови!

По едно време (към два, предполагам) тълпата живна. На захода откъм изток застана крайно необичайно триъгълно НЛО, влачещо тъмносив шлейф. Минута-две по-късно СССР-68001 опря на писта 27. Дъъ-ъ-лго време продълговатата му носова опора остана високо във въздуха, а от опашката излязоха два или три спирачни парашута. Нямаше много шум -- даже, бих казал, обикновените реактивни самолети като Ту3 вдигаха повече джангър. Самолетът подмина средната рольожка и стигна до сами края на пистата (скоростната рольожка тогава я нямаше). Не видях какво стана с парашутите. След известно време отово видяхме характерния му нос насочен към нас. Този път чух двигателите -- жужащо ромолене, не дотам отдалечено от това на Ту3. Врътна и застана на перона най-западно от аерогарата. Беше поне половин километър от нас. Докараха една дълга стълба, отвориха вратата. От самолета взеха да слизат хора, от запад дочухме мощно "Ураа-а-а!", музика, високоговорители.

Оттам нататък мама взе инициативата и помня, че успяхме да се върнем в града бързо, преди основния наплив. Веднага телефонирах на куп приятели да им кажа, какво съм видял и да ги агитирам дъ бързаме обратно на летището. В такива моменти се отсяват истински страстните любители на авиацията от ония, дето само казват, че са такива. Повечето ми приятели просто не ми повярваха; сметнаха, че фантазирам или че измислям небивалици, за да ги накарам отново да ходат на скучни за тях посещения на Враждебна. Стефчо, обаче, беше в час, макар да бе в грешка с една бройка: "Пешо, прав си. Ама не е Ту-144, а е Ту-134А. Пише на ОФ-таблото до асансьора. ОФ-то утре организира безплатен оглед на новия самолет. Автобусите са от Александър Невски в два."

Така и не стигнах до летището същия ден. Немислимо бе. Автобусът не работеше, а таксита нямаше и предполагам биха отказали тъй или иначе. Инак из града нямаше никаква мълва, че на летището е пристигнал Ту-144. Но на другия ден бях със Стефчо пред Александър Невски и зад Художествената академия още в късните часове на сутринта. Към оповестеното време в 2 ч. се бяха събрали двайсетина баби и дядовци. Дойде един Икарус и ни откара. Никой от пътуващите не говореше за Ту-144. То и във вестниците нямаше и следа от репортаж за това събитие, а и по новините нямаше нищо...

На летището автобусът ни стовари пред тогавашната държавна аерогара -- западният край на зданието, дето днес е VIP-ът. На петдесетина метра на запад и леко зад сградата блестеше първият български Ту-134А (май LZ-TUK, не помня) -- чисто нов и миришещ на завод, с яркочервени корделки на разни антени, капаци на двигателите и осведомителна бележка на статив отпред (нещо от рода на Самолет "Ту 134" / на ДСО Българска гражданска авиация -- "Балкан" / доставен от СССР / скорост -- 920 км/ч / височина -- 10 000 м / обсег -- 2500 км).

Стефчо триумфално ме изгледа, все едно да каже "Ще ми разправяш ти бабини деветини! Нали виждаш -- обикновен Ту-134, ама по-нов", когато на северния перон мернахме Ту-144. Долната му челюст увисна. Беше мой ред да го изгледам триумфално.

По Ту-144 също весело се вееха алени корделки. Стълбата бе отместена на метър-два от прага на вратата. Между нас и него имаше поне сто метра и доста милиционери. Гледахме го, гледахме -- и накрая се върнахме в града с равнодушните пенсионери, които си обменяха рецепти за курабийки и пълнени чушки. И нея вечер -- нищо за Ту-144 по новините.

Така и на 8 септември (пак ходих на летището, пак същата сценка).

На 9 септември Алексей Туполев бе на Мавзолея наред с другаря Живков, но и тогава -- ни гък за Ту-144.

На 10 септември бе неприсъствен ден, та пак нито гък за Ту-144.

Едва на 11 септември по новините и вестниците обявиха, че "както е добре известно" и т. н. ... Така беше! Да не би "нещо да стане, та да се изложат съветските другари" всичко важно, от космически полети до посещения на Ту-144 се пазеше в медийна тайна до след като е свършило успешно. В случая, бедния Ту-134А бе "диверсия", както и резервен вариант за всеки случай ("Ми ето ви Ту-134! Вие к`во искате?")

Изявите в печата бяха интересни предвид по-нататъшната история на Ту-144, чиято ахилесова пета бе късият обсег. Алексей Туполев бе казал пред българските журналисти, че Ту-144 бил прелетял от Москва до София за малко над час вместо обичайните два и половина. За подобно време били прелетени разстоянията до Прага и Варшава. Това значело, че свръхзвуковите пътнически самолети щели най-удачно да се ползват на къси и средни линии... По кинопрегледите показаха посрещането му, махането му от Мавзолея, изпращането му (с излитане на изток).

Знам, че и друг Ту-144 -- този път сериен -- е кацал на Враждебна по-нататък, някъде през 1978 г. да кажем, но тогава съм бил далеч.
скипаджията
спотър
 
Мнения: 21
Регистриран на: 18 Сеп 2007 16:09

Мнениеот naskopc » 05 Окт 2007 20:28

Скип, благодаря ти за разказа и за информацията за второто кацане на Ту-144. Ако разбера нещо повече и намеря снимки ще ги пусна тук.
Аватар
naskopc
супер спотър
 
Мнения: 591
Регистриран на: 26 Окт 2005 22:03
Местоположение: София

Мнениеот mitkobiker » 07 Окт 2007 23:05

wow, скипаджия, невероятни неща са ти минали пред очите! Благодарности, че споделяш с нас! Наистина е интересно заради детайлите, които явно не ти се изплъзват :-D
.........
Аз имам някакви спомени за самолети от средата на 80те, когато съм излизал от детската градина и съм тръгвал на училище- ужасно много Ту-154 с червената линия и после със станалата класическа последна цветова схема на Балкан...
Ту-134 ми беше омразен, защото изпълняваше поне 1/3 от полетите, които прелитаха над града.
От западните компании обичах Суис Ер и Аустриан- помня ги с Дц-9, а по-късно с Мд80, Мд87. Луфтханза бяха класика с 737-200 и ужасно рядко 727. Ер Франс с 727 и 737-200.
Хит бяха полетите на африкански и арабски компании-отчетливо помня Nigeria Airways с 737-200, Lybian Arab Airlines c 727, Iraqi Airways c 727, 737-200 и Ил76!!!, Syrian с Каравел (до началото на 90те!!!), 727, Ту134, Ту154, Air Algerie бяха много редовни с 737-200, 727 и дори А310 :roll:
Аватар
mitkobiker
супер спотър
 
Мнения: 2543
Регистриран на: 09 Ное 2004 12:51
Местоположение: София

Мнениеот Toni » 08 Окт 2007 00:47

Аз помня много добре Аерофлот с Ил-86. Това беше в средата на 80-те. Спираше пред пристигащи (сега затвореното най-западно хале). Там имаше нещо като портал и можеше спокойно да се гледа. През 1987-88г спряха полетите на 86 защото не било здравословно за пистата. През 88-ма правиха ремонт на перона и предгаровия площад, но 86 не се върна.
Аватар
Toni
член на екипажа
 
Мнения: 6457
Регистриран на: 16 Дек 2003 14:32
Местоположение: София (SOF/LBSF)

Предишна

Назад към Авиация + Авиационни новини

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Google [Bot] и 27 госта

cron