от скипаджията » 04 Окт 2007 20:04
Никога не съм бил осъзнат спотер, но през 1960-те години и до 1971 като до 15 годишен доста често си правех удоволствието да се кача на автобуса на ТАБСО и по-нататък Балкан и да позяпам на летището. През лятото на 1975 г., когато за пръв път се върнах в София след заминаване в странство пак прекарах един следобед на терасата.
През шейсетте години Враждебна беше празна и пуста. Първият полет изобщо в живота ми бе през юни 1960 г. с Ту-104А на Аэрофлот през Букурещ до Киев (че оттам до Луганьск, че и обратно по същия маршрут... дълга история!) Макар наскоро напуснал пелените, отчетливо помня контрастът с пъстрата и пълна с хора и немалко самолети Бъняса, да не говорим за Жульяни (дъжд на кофи, а отпред нареден цял масиран парад от Ли-2 в известния ни от ЗИС-ове и ГАЗ-ове ляйнян камуфлажен цвят, както и десетки сини самолети на АФЛ.) Дори далечният Луганьск буквално гъмжеше с кафяно-зелени Ли-2 и куп по-модерни машини. А на Враждебна -- тишина и празнота.
Но пък Враждебна беше модна и красива... Аерогарата бе известна като голямо постижение на архитектурата -- съвременни аналози биха били, хмм-м... НДК или пък оня нов-стар хотел в центъра на София, с мутрите отпреде. Рисувана бе от поета-архитект Николай Марангозов, имаше прекрасни полилеи, мраморни облицовки и мозайки (те и досега са във старата аерогара). Хора празнуваха годишнини от сватбите си в ресторанта отгоре. Фризьорският салон и пощенският клон в аерогарата бяха тълкувани от широките народни маси като поредното доказателство за декадентския упадък на пътуващите класи ("Ха! Чунким не им стига време до отидат на бръснарин и да си пуснат писмата овреме, че там ше ми одат! Фасони, братче, т`ва е!")
Какво със сватби и кръщенета, туй над града да прелети самолет, та летището да поработи по предназначение си беше събитие. Събитие в най-буквалния смисъл -- дори "големите" го забелязваха и надничаха от прозорци и балкони да видят по-добре, викаха децата и те да видят, а после коментираха видяното ("Ее-еи-й, ама видя ли как рязко дига, а!? Тц-тц-тц!!! Как не ги й страх тия хора, бе!?").
Освен Ил-14 и Ил-18 на ТАБСО от време на време идваше по някой Ту-104 на Аэрофлот (и по-нататък Ту-124 от време на време), но съветите уви обикновено си летяха с Ил-18. Същия тип самолети, но много готино боядисани, идваха и от Чехословакия и ГДР. И поляците летяха с него, но техният беше много грозно боядисан, а по едно време го смениха с Ан-24. Унгарците и румънците летяха пък с готино кичозни Ил-14 (!). После румънците пуснаха Ан-24, а унгарците минаха на ужасяващо кичозни Ил-18 и едни синьо-никакви Ту-134. През 1967 пристигнаха и новички Ан-24 на ТАБСО, а през 1968 г. видях първите три Ту-134 (TUA, B, C) как мирно си седят пред аерогарата със светлосини черти и "пера" (съвсем скоро ги пребоядисаха в червено -- за добре, според мен).
AUA, както австрийските аеролинии по неизвестни причини държаха да се наричат по онуй време, пускаше редовен и много миловидно смешен на вид Viscount, който някъде през 1965 или 66-та бе заменен от много елегантна Caravelle VIR. През 1970 г. и нея смениха със срахотно красиво боядисан DC-9-30. С Вайкаунт идваха и "Те-хе-йе" (THY) от Турция, като накрая го смениха с F.27. До къде 1967 г. KLM пускаше редовна Electra -- много грозен самолет с много грозен шум. Някъде през 1970-та настана голямо събитие кога ВЕА взе да лети с Trident 2. Първият беше много красив, със сиво тяло, черна линия през прозорците и червени квадрат с "ВЕА" на опашката. Крилата бяха целите червени. Повече не го видях него, но скоро видях друг, със синьо-зелена опашка и стрела в бяло и червено.
И други спомени имам -- как съм виждал над главата си някой нов самолет и съм търчал на Народно събрание да хващам летищния автобус, че да го видя. Първият случай беше с един 727 на Transair Sweden, който отначало сбърках с японски самолет. Air France чат-пат правеше по някой курс с едни оцапани и олющени Каравели (plus ca change, plus c'est la meme chose...), които също съм "гонил".
Имам и интересни спомени от авиационното присъствие в центъра на София. Още от кантората на ТАБСО на Народно събрание се усещаше неповторимият дъх на летенето. Народът по сокаците -- окаян и потънал в злободневие. А избраните люде в "чакалнята" (трийсетина квадрата с три дъбови пейки на "П") на кантората вече се рееха в предстоящите си воаяжи, имаха много недосегаем вид, гледаха на останалото дзардзават из над силно повдигнати носове, на висок глас вентилираха дертове, свързани с екзотика като "бордни карти", "командировъчни" или "транзитни преминавания". Витрините на кантората откъм Царя и площада бяха натрупани с десетки модели на самолети, повечето от които не кацаха на Враждебна (иска ли питане, онези, дето кацаха също бяха представени). Помня 707 на Avianca r Pan Am, DC-8 на Alitalia, купища Каравели...
"Чакалнята" за вътрешни линии (то, право да си кажем, такава нямаше, ама айде да не се заядаме) бяха отвъд един вход, по към Студентския дом. Вътре беше като пощшенски клон -- гишета с големи матови стъкла и маа-а-лки изрезки, през които да се кланяш на служителките, големи саксии с фикуси, по пода -- сива мозайка и винено-кафяни пътеки. Нямаше модели, но пък имаше портрет на другаря Тодор Живков и голяма картина с язовирна стена.
От Народно събрание до Враждебна се пътуваше само със специални автобуси. Обикновените туристически автобуси бяха съвсем нелоши Skoda Carossa, но тук имаха един много готин бежов Kaessbohrer. Не момня колко беше билетчето, но помня, че шофьорите все се заяждаха с мен (автобусът бе само за пътуващи, посрещачи и изпращачи). При наближаване на самото летище, по дългото шосе от прелеза, с тополи от двете страни и в дъото кулата и радара на аерогарата, винаги ми се струваше много тържествено и необикновено изживяване.
В центъра имах един авиационен маршрут. Почваше от Стамболийски зад Свети Крал (Лот, МАЛЕВ), минаваше към американската легация (AUA, SAS -- държаха офис на кьошето Калоян-Съборна, макар да не летяха до София, CSA), през Градската градина до KLM, JAT и Аэрофлот (диагонално срещу Двореца, с грамаден, прекрасен, остъклен модел на Ту-104), по Царя (Interflug), до Народно събрание (климаксът с кантората на ТАБСО) и зад опашката на коня (ВЕА). Австрийците и скандинавците бяха готини и даваха календари и бордни списания (де да ги имах до днес, глей `ко става в ebay!). Останалите бяха средна хубост. Най-гадни бяха в JAT и ВЕА, където като персона определено не бях никак грата.
През 1975 г. прекарах само два-три часа на терасата на Враждебна, но пак беше интересно. (Същевременно открих, че народът масово бе отрекъл допреди пет години масово мълвяното име "Враждебна"...) На перона имаше 727-200 на Lufti, 720В на МЕА (редовен полет въпреки започналата в Ливан гражданска война) и цели два DC-9-50 -- на Swissair и Austrian. Него лято по-интересно бе в Бургас (купища Каравели на Stirling, къс 727 на Condor, Ил-62 на ЧСА) и във Варна (А300В1 [!!!] на ТЕА -- първият широкотел самолет, който видях в България).
През май 1983 г. на Враждебна отблизо видях Ил-86 на Аерофлот. Качвах се на Ту-134А на ЧСА и наблюдавах как автобус след автобус се изсипва пред съветския самолет, който трябва да е бил пълен. Съфалявах пътниците, които дълго време чакаха на тумби пред стълбите. Самолетът бе много красив на живо; на снимки някак си ми седеше неуклюж, с твърде стреловиден кил и твърде малка "глава" (пилотска кабина, де). Странно и малко тъжно бе, че Lot още си летеше с Ил-18 (макар вече много красиво боядисан), а Tarom -- с дърт Ан-24.
През май 1994 г. прекарах известно време в София, като летях с ВА. Тази авиокомпания бе възобновила полетите до София (прекратени през 1982 г.) със 737-200 през април. Самолетите и в двете посоки бяха едва ли не празни, а в бордното списание рекламираха новото направление със снимка от Букурещ... ВА минаха на 737-400 през 1997 г. и затоварването оттогава насам винаги е било стопроцентно -- освен ако специално дебнат да си купя билет и умишлено натъпкват само "моите" полети...