Не искам да разводнявам темата за България ер, затова пиша тук.
От няколко дни на пазара е дългоочакваната книга на германския разследващ журналист Юрген Рот "Новите български демони", която разбуни духовете още преди появата си. В нея изследователят на мафията в Европа представя няколко от емблематичните фигури на политическия и икономическия живот у нас наред с обвързаностите между висшите етажи на властта и престъпния свят. Тази седмица "Дневник" представя откъси, предоставени от издателство "Слънце", под чиято марка излиза книгата.
При посещението си във Варна се сетих за убеждението на криминалистите, че главната цел на всички престъпни мрежи в рамките на глобализацията логично трябва да е създаването на монопол или на картел от различни пазари. Като че ли ТИМ все още е обвита в мъглата от обвинения, подозрения и една порция теория на конспирацията. При многобройните ми разговори на тази тема се натъкнах на страх и на стена от мълчание. И ако някой политик, банкер, прокурор, полицейски служител, адвокат, гражданин или журналист е готов изобщо да каже нещо, то името на групировката се цитира само в краен случай. Страхът е определящ елемент, когато става дума за тази организация и нейните ръководители. Търсенето на търговския регистър на "ТИМ Холдинг" е безуспешно. Няма председател на управителния съвет, няма надзорен съвет, нищо от това, което би било естествено при такъв концерн с милиарден капитал, работещ в международен мащаб.
В интернет енциклопедията "Уикипедия" четем: "Смята се, че както и в други български градове, някои сектори от икономиката, например хазарта, корпоративната сигурност, туризма, търговията с недвижими имоти, професионалния спорт, са контролирани от групировки от сенчестия бизнес, които поддържат тесни връзки с представители на бившите секретни служби от комунистическия период. Такава е и групировката ТИМ от Варна".
Наименованието ТИМ се среща за пръв път в едно вестникарско съобщение от 16 февруари 2001 г. На 21 януари 2001 г. във Варна е застрелян местният наркобарон Георги Георгиев, по прякор Рахита. В съобщението се казва, че "е бил тясно свързан с групировката ТИМ".
От един уважаван български бизнесмен, който беше напуснал България, защото се страхуваше за живота си, а и за живота на своите сътрудници, наред с други сведения получих и уличаваща информация. Върхът на всичко беше обвинението, че в момента ТИМ е най-мощната криминална структура в България - причините нямат значение - и
никой не би се занимавал интензивно с тази групировка
Бизнесменът ми пишеше освен това: "Обградили са се с десетки адвокати, бодигардове и други помощници и всички се страхуват до смърт от тях, никой не се осмелява да попита за произхода на огромното им състояние"...
Възможно е, разбира се, и всичко да е пропаганда. Оклеветяването на определени лица и групировки по политически причини или заради конкуренция в България не е нещо необичайно, по-скоро дори е правило. Ето защо изказването на въпросния бизнесмен може да е и чиста дезинформация. Но също толкова голяма е вероятността тези обвинения срещу действително съществуващи престъпни структури с техните нечистоплътни отношения с водещи политици да отговарят на истината.
Срещнах се с един прокурор, който като много други не искаше да назовавам името му. "В началото ТИМ беше основана като самостоятелна групировка на Марин Митев и Иво Каменов. Бащата на Тихомир - третият от съсобствениците - беше от тайните служби, служител в Държавна сигурност. Предполагам, че е възникнала като самостоятелна фирма. Но по-късно е закриляна и вероятно финансирана със средства от тайни фондове. Това беше в периода 1995-1997 г. Тогава вече имаха контрола над търговията с пшеница. Същевременно създадоха и вестник, и телевизионно студио. Тогава не съм бил във Варна, но знам, че двама души - собственици на регионалната телевизия, е трябвало да предадат дяловете си и че срещу тях е използвано насилие. По същото време тези хора поеха и търговията с риба и рибни продукти. И тук беше приложена сила, за да изключат конкурентите. Странното е, че все още си показват лицата. По онова време, през 1997 г., беше известно, че имат връзки с Марк Рич. Същевременно получаваха и политическа подкрепа и съвети".
"Защо са били самостоятелни?", попитах прокурора. "От една страна, защото Митев все още беше високо в йерархията. Те не са типичните представители на номенклатурата, които биха получили големи финансови средства. Нямаха "аристократичен" произход. Но по-късно, изглежда, все пак получиха
голяма подкрепа от страна на тайните служби
На практика те нямат образование, а се занимават с банково дело, застраховане, приватизацията на големи транспортни предприятия. Успехът им не би могъл да се обясни по логичен начин. Доказателство за самостоятелността им за мен е фактът, че тези хора са публичните лица на групировката. В последно време стъпиха в София и вече имат силни позиции и там. Известно е, че бившият министър на отбраната в годините 1995-1997 г., адмирал Димитър Павлов, можеше да се види в офиса на ТИМ, също както и друг високопоставен служител - полк. Николай Николаев. Те са тясно свързани с тъмните сили от миналото".
Това каза прокурорът. Тежки думи. Все по-ясно ми става, че трябва да разговарям с представителите на ТИМ, защото всички тези обвинения трябва да бъдат изяснени.
С тази мисъл започнах своето разследване, като се надявах да вдигна булото на тайнствеността, което до днес обгръща тази компания и нейните основатели. Защото още на предварителните разговори ми направи впечатление, че се натъквах на непознат досега латентен страх и на крайна въздържаност, когато ставаше дума за ТИМ.
Сравнително малко неща можем да прочетем в българските и чуждите медии за групировката ТИМ и особено за нейните ръководители. Ако потърсим в Google, се появяват само оскъдни сведения за едно предприятие. А за собствениците на този икономически конгломерат не може да се намери почти нищо, всъщност - абсолютно нищо. И българските медии
говорят по-скоро въздържано, ако изобщо говорят
за въпросната империя от фирми. Най-подробният материал се появи преди години в "Капитал". Беше написан от журналиста Иван Михалев. Според него ТИМ, с над 150 фирми и повече от 10 000 служители, е една от най-мощните икономически структури в България. Абревиатурата е съставена от първите букви на имената на тримата босове: Тихомир Митев, Иво Каменов и Марин Митев. Само 12 души контролират всичките фирми на ТИМ. Иван Михалев пише, че за да станеш телохранител на един от големите босове, трябвало да имаш зад гърба си най-малко четири години "вярна служба".
Докато Марин Митев контролира работата във Варна, Иво Каменов отговаря за фирмите в София и за финансовите операции, а Тихомир Митев се грижи за промишлените дейности на групировката.
ТИМ е основана през 1993 г. от бивши морски пехотинци от една секретна елитна част на военноморския флот, наречена "Тихина".
Конгломератът от фирми е притежание на около десетина души. Всеки от тях държи определена част от активите и управлява една от сферите на дейност на групировката. Централният офис във Варна се намира на бул. "Генерал Скобелев", бл. 13. В София седалището на ТИМ е в сградата на "Химимпорт" на ул. "Стефан Караджа" № 2. Тясно свързани с възникването на ТИМ са Разузнавателното управление на Министерството на народната отбрана (РУМНО) и Военното контраразузнаване (ВКР).
Първите милиони са спечелени, когато бившите морски пехотинци получават поръчка от тогавашната "Стопанска банка" да приберат лошите й кредити. Това трябва да е станало съвсем легално, въз основа на сключени договори. Така погледнато, групировката ТИМ е едно успешно предприятие, но все пак прави впечатление, че основателите му са предимно морски пехотинци, които по всяка вероятност не са имали голям опит в мениджмънта, както и в работата на международните финансови пазари. Снимки на водещите членове на групировката почти няма. Единствено Иво Каменов е заснет на публичния търг за приватизацията на българската авиокомпания "Хемус еър" на 9 януари 2003 г. в София. На снимката се вижда едър мъж, небрежно облечен, който по-скоро прилича на бодигард, отколкото на един от най-влиятелните бизнесмени в България. За него в международната кредитна информация на "Дън и Брадстрийт" има кратка информация. Според нея той е директор на "Мустанг Холдинг", съдружник в "Ариел TV" АД, "Таб" ООД, "ТИМ Кар", "ТИМ Клуб Тортуга", свързан е с "Химимпорт Груп" и други предприятия. За начало на дейността му се посочва 1994 г. Само "Химимпорт" (важно и доходно държавно предприятие, приватизирано от ТИМ) днес се предполага, че е на стойност между 25 и 60 милиона щатски долара. Казвам "предполага се", защото на запитването си "Дън и Брадстрийт" не са получили съответна информация от отговорни лица във фирмата.
Право на отговор
По повод публикацията "Юрген Рот за Ахмед Доган и обръчите от фирми. Откъс от книгата на Юрген Рот "Новите български демони" искам да заявя, че тези интерпретации, включително и подредбата на написаното, все едно аз съм констатирал всички тези икономическо-политически събития, са некоректни удари под кръста.
Иво Каменов
©2001-2008 Икономедиа
Досега никъде в медиите не бях виждал толкова да се говори за тях.