История на авиацията в България
Публикувано на: 21 Окт 2008 10:16
24 декември 1919 година - начало на гражданската авиация в България , пред 90-та година от създаването й.
След Първата световна война на България са наложени позорните условия на Ньойския договор. Той е подписан на 27 ноември 1919 година в Парижкото предградие Ньой и това е името с което остава в историята. Според договора България изгубва излаза си на Бяло море и 11 278 квадратни километра от територията си , а именно Западна Тракия /град Ксанти , Гюмюрджина и Делеагач / , град Струмица и областта , Босилеград, Цариброд и няколко села в областта на град Кула. Чрез договора се потвърждава и отнетата от Букурещенския мирен договор от 1913 година / с който приключва Междусъюзническата война / Южна Добруджа . На България са наложени репарации на стойност 2,25 милиарда златни франка и задължение да достави 70825 глави добитък и 250 000 тона въглища. Към военните ограничение спада и това , че цялата ни военна авиация се конфискува . На България се разрешава да има само гражданска авиация и самолетите трябва да се закупуват от победителите във войната . По разбираеми причини , предлаганите самолети са скъпи и с ниско качество и това става причина за създаване по-късно на българско авиостроене . Преди това българските авиатори скриват от Комисията на победителите , годните самолети , които са разглобени и добре консервирани. Така те са спасени от конфискация. Ремонтирани и сглобени тайно след подписването на договора са в летателна годност. По нареждане на правителството в периода от 24 декември 1919 година до 21 януари 1920 година тези самолети започват да превозват поща между големите градове . След като опита завършва с успех, в началото на 1920 година правителството създава към Министерство на железниците „ Отделение за въздухоплаване“ . За първи негов началник е назначен Асен Агов , обществен деец и авиатор, който създава основата на гражданското въздухоплаване . На 15 юли 1924 година „Отделение за въздухоплаване“ се преобразува в „Дирекция по въздухоплаване“.
В края на 1924 година броя на новозакупените самолети от „Дирекция по въздухоплаване“ достига 17 . От тях 12 са пощенски , два учебни и три хидроплана .
След Първата световна война на България са наложени позорните условия на Ньойския договор. Той е подписан на 27 ноември 1919 година в Парижкото предградие Ньой и това е името с което остава в историята. Според договора България изгубва излаза си на Бяло море и 11 278 квадратни километра от територията си , а именно Западна Тракия /град Ксанти , Гюмюрджина и Делеагач / , град Струмица и областта , Босилеград, Цариброд и няколко села в областта на град Кула. Чрез договора се потвърждава и отнетата от Букурещенския мирен договор от 1913 година / с който приключва Междусъюзническата война / Южна Добруджа . На България са наложени репарации на стойност 2,25 милиарда златни франка и задължение да достави 70825 глави добитък и 250 000 тона въглища. Към военните ограничение спада и това , че цялата ни военна авиация се конфискува . На България се разрешава да има само гражданска авиация и самолетите трябва да се закупуват от победителите във войната . По разбираеми причини , предлаганите самолети са скъпи и с ниско качество и това става причина за създаване по-късно на българско авиостроене . Преди това българските авиатори скриват от Комисията на победителите , годните самолети , които са разглобени и добре консервирани. Така те са спасени от конфискация. Ремонтирани и сглобени тайно след подписването на договора са в летателна годност. По нареждане на правителството в периода от 24 декември 1919 година до 21 януари 1920 година тези самолети започват да превозват поща между големите градове . След като опита завършва с успех, в началото на 1920 година правителството създава към Министерство на железниците „ Отделение за въздухоплаване“ . За първи негов началник е назначен Асен Агов , обществен деец и авиатор, който създава основата на гражданското въздухоплаване . На 15 юли 1924 година „Отделение за въздухоплаване“ се преобразува в „Дирекция по въздухоплаване“.
В края на 1924 година броя на новозакупените самолети от „Дирекция по въздухоплаване“ достига 17 . От тях 12 са пощенски , два учебни и три хидроплана .