Страница 1 от 1

История на авиацията в България

МнениеПубликувано на: 21 Окт 2008 10:16
от Георги Николов
24 декември 1919 година - начало на гражданската авиация в България , пред 90-та година от създаването й.

След Първата световна война на България са наложени позорните условия на Ньойския договор. Той е подписан на 27 ноември 1919 година в Парижкото предградие Ньой и това е името с което остава в историята. Според договора България изгубва излаза си на Бяло море и 11 278 квадратни километра от територията си , а именно Западна Тракия /град Ксанти , Гюмюрджина и Делеагач / , град Струмица и областта , Босилеград, Цариброд и няколко села в областта на град Кула. Чрез договора се потвърждава и отнетата от Букурещенския мирен договор от 1913 година / с който приключва Междусъюзническата война / Южна Добруджа . На България са наложени репарации на стойност 2,25 милиарда златни франка и задължение да достави 70825 глави добитък и 250 000 тона въглища. Към военните ограничение спада и това , че цялата ни военна авиация се конфискува . На България се разрешава да има само гражданска авиация и самолетите трябва да се закупуват от победителите във войната . По разбираеми причини , предлаганите самолети са скъпи и с ниско качество и това става причина за създаване по-късно на българско авиостроене . Преди това българските авиатори скриват от Комисията на победителите , годните самолети , които са разглобени и добре консервирани. Така те са спасени от конфискация. Ремонтирани и сглобени тайно след подписването на договора са в летателна годност. По нареждане на правителството в периода от 24 декември 1919 година до 21 януари 1920 година тези самолети започват да превозват поща между големите градове . След като опита завършва с успех, в началото на 1920 година правителството създава към Министерство на железниците „ Отделение за въздухоплаване“ . За първи негов началник е назначен Асен Агов , обществен деец и авиатор, който създава основата на гражданското въздухоплаване . На 15 юли 1924 година „Отделение за въздухоплаване“ се преобразува в „Дирекция по въздухоплаване“.
В края на 1924 година броя на новозакупените самолети от „Дирекция по въздухоплаване“ достига 17 . От тях 12 са пощенски , два учебни и три хидроплана .

120 години от рождението на Симеон Петров

МнениеПубликувано на: 17 Ное 2008 12:55
от Георги Николов
Майор Симеон Петров - Световно известен и една забравена българска легенда

Симеон Петров е роден 1 септември 1888 година /14 септември 1888/ град Русе. Служи в 4-ти артилерийски полк в София. В края на на 1911 г. от Министерството на войната са направен разчети за подготовка и създаване на първото аеропланно отделение, за подготовката на 13 пилоти и 6 механици и са отпуснати 160 000 лв. за закупуване на 5 аероплана. Те са изпратени в различни европейски страни да се обучат за пилоти и механици. Първи завършват обучението си, офицерите изпратени във Франция и се завръщат в края юли 1912 г. В групата от пет офицери попада и поручик Симеон Петров, който успешно издържа изпитите. По време обучението си във Франция в школата на Луи Блерио с поручик Петров става инцидент. След като се обучавал 3 месеца за пилот по време на полет двигателя спира. Благодарение на самообладанието и качествата на самолета той успява да се приземи успешно. По-късно ще се окаже , че това е първото успешно кацане на самолет със спрял двигател в света. Всички такива случаи са завършвали с катастрофа. Симеон Петров става благодарение на френската пресата почти национален герой. Френските пощи издават специална картичка с описание на неговия подвиг. Това помага да се запознае с най-добрите пилоти на Франция и да установи с тях близки приятелски отношения. Получава френско свидетелство за пилотиране, бревет № 949 от 25.07.1912 /7.08.1912/година , което му дава международни права / да лети навсякъде по света/. След завръщането си в България на 13 август 1912 г /26.08.1912/ извършва първия полет с първия самолет закупен от България "Bleriot XXI". След което заминава за Русия за да закупи самолети за България. Връща се през октомври и заминава за фронта. Той е първия пилот, извършил нощна бомбардировка на 7 ноември 1912 г и пръв в света на 14 март 1913 г лети над противникова столица Цариград. Симеон Петров конструира авиационните бомби тип „Чаталджа“, изключително успешна конструкция. Впоследствие чертежите са предадени на Германия и бомбата е използвана от Централните сили до края на Първата световна война.
На 26 ноември 1915 година се създава Аеропланното училище и майор Петров е назначен за негов началник. По време на Първата световна война е началник на II-ро аеропланно отделение.
След края на войната влиза в управата и на Аеропланната работилница - Божурище, като през 1917 година е изпратен в Германия за да проучи организацията на подобни работилници. Като началник на Аеропланното училище и член на управата на Аеропланната работилница -Божурище има неоценим принос в запазване на летище Божурище. Според Ньойския договор всички самолети на България са конфискувани , хангарите и работилниците трябва да бъдат сринати , а пистата изорана. Неговата известност и приятелствата с френските офицери спасяват Божурище.
След войната Петров се занимава с внос на спортни стоки и най-вече велосипеди. Водач е на българския колоездачен отбор на Олимпийските игри в Берлин през 1936 г. През 1938 г. той създава дружеството "СИМОНАВИЯ" (от СИМеОН АВИАтора), което най-първо внася от Франция грамофонни плочи, а по-късно организира производството им в България. Марката на плочите е "Орфей". Дружеството записва повече от 5000 плочи, които са основа на репертоара на Радио София.

През 1947 г. то е национализирано и е преименувано "Балкантон". Самият Петров става работник-бобиньор в софийския Силнотоков завод. Умира, забравен от всички, през 1950 г. в София.


МнениеПубликувано на: 17 Ное 2008 19:09
от merlin
В учебниците по история трябва да пише за такива българи...нека да учат децата, че може да бъдат достойни хора, освен ако не дойде национализация...
Продължавай така, аз като мога ще напиша за други подобни български авиатори.

МнениеПубликувано на: 04 Дек 2008 09:16
от Георги Николов
Благодаря за добрите думи. България е била седма авиационна сила в света след САЩ, Германия, Франция, Великобритания, Русия /бившата Руска империя/ и Италия. Не случайно, често противниците ни по време на Първата световна война са използвали тактическа маневра „да си плюят на петите и да бягат“ още щом забележат български самолет. Българските пилоти стават известни с бойния си дух и завидни пилотски умения. За това и разправата с българската авиация след войната е толкова жестока. В България започва да излиза и едно от първите авиационни списания в света „Към небето“ на 1 ноември 1911 година.