Летището е доста голямо и се състои от две свързани сгради, образуващи буква "Г". Навремето бяха обозначавани като терминали 1 и 2, но това, гледам, е отпаднало. Влизането на летището става от частта, която по-рано беше Т2 (и обслужваше само Finavia/OneWorld). По-близките до нея гейтове са за шенгенски полети, а по-далечните (някогашният Т1) са оставени за полети извън Шенген; там се обслужват и големите пилета за презокеански дестинации. (В този район може да видите и неизползваните в момента зони за проверка на пътници и багаж - леко призрачно.) Голямата дължина на двете части означава и доста ходене, ако пристигате или заминавате извън Шенген - пригответе се за поне десетина минути стегнат ход от/до най-далечните гейтове. На летището има приятни опции за фаст фууд, включително и в чистата зона. Понеже сте в Скандинавия, тук (както и почти навсякъде) държат прохладно; ако ще чакате по-дълго, вземете си нещо за обличане.
Зоната за чек-ин е удобно разположена на едно място, в голяма открита зала на мецанина. Учудващо, тук няма машини за drop off. Също така учудващо, машините за чек-ин са стари, бавни и бъгави - така и не успях да убедя поне 2-3 от тях да ми отпечатат бордните карти (запецват произволно на различни места в процеса). Затова дори да сте с онлайн чек-ин, може да ви се наложи да постоите на опашка за оставяне на багажа; повечето авиокомпании все пак отварят гишета за drop off, които са отделни и на които се минава по-бързо. За сметка на това, проверката за безопасност е чудесна; единственото място в Европа, където съм попадал на съвременни машини - никой не ви кара да вадите електроника и течности, всичко изрично си остава в чантите; процесът минава бързо и удобно, в САЩ има такива машини поне от пет и повече години, но Европа е безкрайно назад. Интересното е, че в Халзинки пътниците минават на обикновена рамка и само ако тя светне в червено, тогава ги пращат на обемния скенер; ако не, пускат ги поживо-поздраво. Чудесно хрумване е, защото през рамката се минава за 5-10 секунди, докато скенерът е поне минута; от бързото броене, което направих, поне половината пътници прескачат скенера.
На граничния контрол (и на влизане, и на излизане) има машини за европейски паспорти. Малко по-различни са от другите, например, като поставите паспорта, те го придърпват навътре (като банкомат) и после ви го връщат - така явно става по-лесно и бързо четенето. Вместо да показват къде да гледате, отстрани има движеща се камера, която ще се нагласи според ръста ви, а едно анимирано мече на нея ще ви привлече инстинктивно погледа - и готово. Признавам си, че по-приятен и забавен граничен контрол не съм минавал. Ако сте само с лична карта, пригответе се за 10-15 минути чакане на опашка за гишенце.
Накрая, транспорът от и до града е най-удобен и лесен с влак. Гарата на Халзинки и летището са разположени в двата диаметрални края на кръгова линия, по която влаковете вървят в двете посоки; която и да хванете, за 30 минути стигате до града (или до летището). Крайградските маршрути в Хелзинки са обозначени с букви, тези през летището са линии I и P. Билетът за единично пътуване (три зони, A-B-C) е съвсем достъпните 4.10 евро (сравнете с 25 евро за влака от "Арланда" до Стокхолм, който е пътува съизмеримо време) - таксито е 50-60 евро. Освен това, влакче има на всеки 15-ина минути в посока, или от летището/града има влак на всеки 6-7 минути. И за да не си мислите, че всичко е идеално: на летището двете линии спират на едно и също място, но на гарата в Хелзинки линия P спира в единия край (челни коловози вляво като излезете на пероните), а линия I - точно в другия (челни коловози вдясно от основните перони); защо е така, умът ми не го побира, но от едното място до другото имате поне 5 мин. бързо ходене по голяма буква "П"; така че, ако единият влак ви се е измъкнал изпод носа, стигането навреме до следващия на другия край на гарата си е малко приключение.
За десерт: финландският език може да отчае дори най-запалените фенове на мумин-троловете, но във Финландия има втори официален език, шведският, и всички надписи и съобщения са на двата езика (най-важните неща по пътя са и на английски, но само там - в магазините и пр. няма шанс). Шведският е достатъчно близо до немския, така че с малко въображение човек може да изплува (а и местните поназнайват английски поне малко). Не рискувам да ви пиша "приятен път" на фински, но на шведски е лесно, trevlig resa
