И преди да са отворили офертите ...
http://www.marica.bg/%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5-%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%89%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D1%81%D1%83%D0%B4%D0%B6%D1%83%D0%BA-news771167.htmlИскате летище? Почерпете суджук
Автор: Руси ЧЕРНЕВ
Преди години имаше лаф, че цената на месото в световен мащаб ще скочи драстично, когато китайците разберат, че мръвката не е само гарнитура към ориза. Днес същото е с туризма - браншът ще се развие истински, когато наследниците на Мао разберат, че и зад Великата китайска стена има свят, пълен с удоволствия. Гражданите на най-многолюдната държава вече хванаха пътя и са новият хит в туризма. Първо - те са много повече от японците, и второ - поради историческата и географска близост със славянството /по линията на Русия/ - имат по-широки пръсти. В тази връзка няколко представители на бизнеса у нас вече лансираха идеята незабавно да отворим туристическия си пазар за Китай. Представяте ли си какво ще е за икономиката на Пловдив например, ако 200-300 хиляди нови туристи започнат да идват тук всяко лято? Китайците от векове са любопитни хора, освен това обичат храната и ценят времето - затова винаги искат да го прекарват добре. Изгодата за малкия и големия бизнес от такива туристи е гарантирана. Как обаче да стигне тази маса народ от далечната Азия до Пловдив? По въздуха, то е ясно. За да кацат стотиците самолети с гости от Китай, обаче е нужно читаво летище с добър мениджмънт. И понеже китайците знаят, че и най-дългото пътешествие започва с една първа стъпка, вече поискаха да вземат на концесия летище Пловдив. Кандидатстваха през май, но още чакат отговор от Министерството на транспорта. Защото за същата концесия има и местен кандидат - консорциумът между ПИМК и Сиенит, подкрепен от община Пловдив. Засега китайците не изглеждат изнервени от протакането на процедурата. Те и затова си имат мъдрост - който бързо се съгласява, рядко държи на думата си. Дали обаче този, който решава, вече не е дал дума другиму. Защото в противен случай, ако за избора на концесионер бяха важни единствено заложените в процедурата критерии като опитът на кандидати в летищните дейности и въздушния транспорт, икономическите им показатели, възможностите за инвестиции и развитие и т.н., новият стопанин на аеропорта отдавна щеше да е ясен. В случая обаче умните иначе китайци не са съобразили едно - че и ние в България си имаме мъдреци, които водят нещата тук по свой си начин.
Ето няколко правила за бизнес в България, които китайците трябваше да научат, преди да поискат концесията на летище Пловдив:
1. От всеки инвеститор се изисква корпоративна социална отговорност (казано по купешки). В смисъл - взимаш еди-какво си, но виж, там има един футболен отбор. Помогни с някой милион, за да ни е мирна главата с феновете, и после греби с пълни шепи. Така де, те и китайците я имат тази мъдрост, но при тях е по-философски казано - дадат ли ти залък, отплати се с цяла крина.
2. Победителите днес ще станат губещи утре, ако във важния момент не подкрепят когото трябва. Обикновено това правило се реализира в следизборно време. А опонентите на китайския кандидат на летището явно са подкрепили когото трябва, и то съвсем навреме.
3. Успехът трябва да се споделя. Преди 20 години един български министър си бе разписал твърда тарифа за споделяне - 10%, защото лесно се смята. После, казват, тарифата започнала да расте като благосъстоянието на партийните кадри. Сега споделянето стигало 25, 30, а в някои случаи и 51%.
4. Тук всяка сделка има последваща цел и това е една сума пари. Обикновено чужди. Например в края на пистата на летище Пловдив вероятно се мержелеят едни милиони, които трябва да бъдат усвоени по плана "Юнкер". Но той е за европейците /каквито сме ние/, а не за инвеститорите от Китай.
5. Китайците познават пътя на коприната, но при нас по-важен е пътят на извънбалансовите парични потоци. А както стана ясно тези дни - и на суджука.
И понеже става дума за летище, преди да решат да правят бизнес на Запад (защото България си е запад от гледната точка на китайците), кандидатите би трябвало да си припомнят нещо от Хейли, онзи, авторът на "Летище". „Понякога си струва да отстояваме и принципите си, нали? Номерът е да знаеш точно кога и точно кои принципи да отстояваш!“. Апропо, цитатът е от „Колела“, а не от "Летище". А освен това в побългарения вариант на онези, които раздават на концесия националните богатства, фразата би звучала опростено - нямам принципи, но ги спазвам. А докато подготвят почвата за нов зависим донор в своя или партийна полза, в Министерството на транспорта явно знаят - умните хора решават сами, невежите следват общественото мнение.
Що се отнася до летище Пловдив, дори то да бъде завзето от някаква случайна група хора с единствена цел да се усвоят едни парите по плана "Юнкер", това ще е едно от многото въздушни-земни пиратства в съвременния свят. Както би се изразил Хейли.
Моят коментар е: Поредният неподготвен журналист!