Ето една част от публикация във вестник "Капитал" - очеваден поддръжник на "китайската /калинкова/ инвазия "- вариант на политическа намеса за подтискане развитието на летище Пловдив:
Столицата на културата в счупеното огледалоПловдив остава български град. Това значи, че той подлежи на същите мръсни политически и икономически игри, с които е пълна цялата страна и да се очаква по някакъв начин "Столица на културата" да остане незасегната, е наивно. Преди няколко години стана ясно, че Иван Тотев е загубил благоволението на Бойко Борисов, а прокуратурата започва разследване срещу него, което не е завършило. С оставянето му на трупчета е очевидно, че кметът ще бъде държан подконтролен за нещата, които е правил по обществени поръчки. На този фон е ясно защо държавата не само не се ангажира, а активно се отдалечи от проекта за културна столица и бавеше и без това не особено щедрите плащания към Пловдив. Самият Борисов изобщо не дойде за откриването, а изпрати демонстративно финансовия министър Владислав Горанов.
Това обяснява и защо Тотев така силно искаше да контролира и управлява единствения проект, който можеше да гради имиджа му далеч отвъд границите на града. Фактът, че самият той застана начело на фондацията, а освен Манол Пейков, бяха отстранени и почти всички останали първоначални участници в проекта, демонстрира накъде завива идеята. Това не е нещо нечувано - още през 2014 г. журито предупреждава спечелилия екип, че политическата намеса е съществен риск, който се среща навсякъде. Да се издигнат над това изкушение се оказа невъзможно за българските политици, особено в година на избори.
И това ни води до големите очаквания. Бюджетът на италианския град Матера (население 60 хил.), който дели титлата тази година заедно с Пловдив, само за свързани с това дейности, е 400 млн. евро. Това е целият бюджет на Пловдив (население 345 хил.) за две години. Бюджетът на целия проект "Пловдив 2019" е десет пъти по-малък - 38 млн. евро.
Не е лошо да се надяваме, че "Столица на културата" може да предизвика социална промяна, но да наричаме трагедия факта, че няма да се случи, е пресилено. Не е лошо да очакваме, че поръчките за парите в проекта ще бъдат чисти, но да сме възмутени, че не са, е наивно и дори лицемерно предвид средата, в която живеем.
Крайните позиции всъщност са резултат от по-голямо разочарование: от липсата на дълготрайност и последователност, от политическата намеса, от корупцията, от еднообразието. Но "Столица на културата" е само огледалото, което отразява тези недостатъци навсякъде. Тъжно е, че началото й не успя да ги надскочи, но не е особено изненадващо.
https://www.capital.bg/politika_i_ikono ... _ogledalo/