Хаха... Добър върпос.
След близо десет години учене и търсене на работа успях да "стана пилот", което в случая означаваше да започна да летя на 737 в в една родна компания. Две години след това (и след няколко стотин часа нощни полети) стигнах до просто заключение: професията е сведена да абсолютния минимум на човешкото достойнство. Отношението към пилотите на много места по света и в много авиакомпании е по-лошо отколкото към общи работници на строеж. Комплексирани лидери, които нямат хал хабер от това как се работи с хора са способни да унищожат и последното достойнство у своите подчинени, като таки ги правят неспособни за адекватна реализация извън професията и следователно зависими. Видях как на възрастни мъже се налага да спят свити на кълбо по летищата, за да могат да получат няколко минути допълнителен сън. Видях тотално падение до невъзможност за задоволяване на елементарни човешки нужди. Видях падение на хора до толкова ниско ниво, че думата интелект някак губи смисъл. И видях една безкрайна простотия и простащина. И омраза... завист... похот... егоизъм... лицемерие...
И не говоря само в близкото ми обкръжение - говоря за индустрията като цяло. Днес много се радвам на пилотите на Раян, които се "вдигнаха на бунт". И ги питам - а защо сега? Защо търпите през последните 10 години, условията на труд да стават все по-лоши и по-лоши? Защо сега казахте на света? И защо колегите ви в Wizz и другите дупки мълчат? Питам и вас, колеги от България Ер, BHAir, CargoAir, Електра, ЕрЛюбо, БАК, БулшитЕр - вие защо мълчите?
И така... след две години си събрах парцалките и теглих една майна на всички. Сега работя друго и получавам уважение. И летя за кеф... Когато имам време...
Обичах работата, но намразих професията. Липсва ми, но знам каква е цената, а тя е висока....
Предстоят силни времена за професията. Условията ще се подобрят поради липса на достатъчно кадри. Но до кога? Преди да инвестира живота си в това, всеки млад човек трябва да помисли дали след 30-40 години стаж няма да е в същата тази недостойна ситуация - сам, без семейство, с два байпаса, на ръба на оцеляването свит на някое летищно диванче или в евтин хотел. Аз имам други планове.
Готов съм да водя спор със всеки, който не мисли като мен
И не лети за Луфтханза или друга компания със силен съюз
Поздрави,
Илия
For the crew and their passengers, the most dangerous part of the day is the journey to and from the airport. That bit never changes, believe it or not.