Човек дори и добре да живее, някой ден се качва на Air Portugal. И после съжалява
Първо, летището в Лисабон (Лишбоа за пуристите) си е жив лабиринт с поне 4 check-in зони на различни нива. Зоната на TAP е на самообслужване и там всичко поне става бързо, но останалите са на ръчен check-in и опашките са бетер Летище София. Airside частта е ужасно претрупана с хора, мястото катастрофално недостига, това да седнеш някъде изобщо и дума не може да става; ако помните "Ататюрк", същото е. Тоалетните са малко и пред тях има опашка, а климатизацията или е на макс (в общите салони има-няма 20 градуса), или я няма никаква (на гейтовете си е жив парник без грам вентилация). Гейт се обявява обикновено 55 минути преди часа на полета - дотогава стойте (в буквалния смисъл, щото няма къде да седнете) и чакайте. Ималите нещастието да бъдат извозвани с автобуси (а това са съществена част от полетите) спокойно могат да прекарат 15-20 минути на затворени врати в него без климатик при палещо слънце - примерно, десетина минути, докато всички минат през гейта (явно в TAP не са чували, че автобусите могат да пътуват самички, а не на групи по три) и още толкова, докато ви дойде реда за сваляне на пътниците на перона (щото два други автобуса са в пакет преди вашия). И накрая, TAP си променят разписанието почти като един добре познат национален превозвач - три дни преди полета го дърпаме с 20 минути назад, но без да променим часа на пристигането му (което вече означава, че той 100% ще закъснее, понеже тея 20 минути са му резервът от време за рулиране), после обявяваме още 10 минути закъснение (глупости, кой обявява 10 минути закъснение?! това си е нормална разлика от оперативната работа), а всъщност чинно се забавяме с още 25 - и хоп, посред бял ден и при ясно време получаваме 55 минути накуп. Докато се пържите в автобуса, виждате как чистачките се изнизват от машината - резултатът от това е липса на течен сапун в част от тоалетните, липса на бордни списания по местата и дори липса на еднократни торбички пак там (sic!), което предвид друсливото време над Средиземно море си е направо риск. Храната като за тричасов полет въобще не става - парче дюнерче тип McWrap, няколко постни бисквитки и едно фъстъче в шоколад. И за да не речете, че съм черноглед, ето ви нещо хубаво за TAP - седалките в салона не се накланят (че в теснотията там - 37 реда седалки в A321 - само това липсва).