Уеб сайтът е симпатичен, а процесът на покупка на билет - удобен и без излишни глупости. Ако се регистрирате на сайта, ще си спестите попълването на част от личните данни при всяка покупка. Не е идеално (идеално щеше да е да използва всичките ми данни и да позволява да си добавя данните на често пътуващи спътници, но това последното дори Miles & More не го може
). Не работеше бутончето за добавяне на екстри към билета - с натискането му нищо не се случи, но пък изчезна и бутончето за следваща стъпка. Дано го оправят някога, удобно е да купиш няколко билета и после да добавиш, примерно, регистриран багаж където ти е нужно.Онлайн чекинът минава бързо и ефективно. Отваря точно 24 часа преди полета, а дотогава дава малоумното съобщение, че резервацията не е намерена. Не е особено добре измислено; очевидно трябва да казва, че полетът още не е отворен. Ако сте пропуснали момента на отварянето, ще получите мейл с напомняне (е, ще го получите и дори вече да сте се регистрирали, но да не искаме твърде много).
Сега най-интересното - първите ATR-72 по редовни линии у нас. Сигурно най-забележимата му черта е, е няма пътническа врата отпред, а само авариен изход. Вратата отпред е карго. Входът за пътници е от задната врата (по-новите варианти на този модел могат да имат и пътническа врата отпред). Съответно, при пълна машина качването става бавничко, защото е само от едно място. Челната част на кабината е облепена с маска както на техните А330, което придава на самолета малко необичаен и "хищен" вид; добър ход, зачита им се. Вътре е чистичко и спретнато; не е особено широко, но все пак това е малък самолет. Салонът е достатъчно тих за витлов самолет, дори може би една идея по-тих от тази на любимия ми Dash-8. Компонован си е 2+2, няма "бизнес" класа. Стюардесите са две, любезни момичета, стараят се. От София до Бургас са само 50 мин. и вътреки това успяха да предложат минерална вода и кафе; не е много, но важен е жестът. От пилотите на моя полет, капитанът със сигурност беше по-скоро с иберийско име, отколкото с българско; фамилията на втория пилот беше сякаш нашенска. Нищо чудно част от пилотите да са чужденци, надали можеш да намериш у нас пилоти с type rating за машина, която за първи се ескплоатира от тукашен оператор. Не се обадиха по интеркома по време на полета, което е малко необичайно - пътниците обикновено се радват на приказливи пилоти
Като цяло, при тихо и хубаво време полетът с витлов самолет е огромно удоволствие заради по-малката височина и по-ниската скорост; моят беше точно такъв.Най-кефещ за мен е фактът, че летят до Бургас и то след като Националният е спрял да го прави; при това, за разлика от тимаджиите, имат ясно и удобно разписание (а не когато им скимне); през септември летят вечер от София и сутрин от Бургас, много удобно да отидеш до морето в петък вечер и да се върнеш за работа в понеделник сутрин. Цените на билетите им са съвсем приемливи, 60 лева за една посока с ръчен багаж и до 100 лв. с чекиран плюс право на рефънд или смяна на дата. Полетът на 3-и вечерта беше 100% пълен, но сигурно и дългият уикенд е изиграл роля; ще видя след седмица в делничен ден сутрин как ще е. Стискам им палци и за други вътрешни линии
. Екипажът не блесна с някакви геройства в обслужването... но и никой не е очаквал подобни неща от родна авиокомпания 
