Напълно съм съгласен с теб, че при норнални условия е къде-къде по-добре да се купят нови самолети и че в дългосрочен план това е по-добрата инвестиция. Но представи си следната ситуация: ти си шеф на една българска авиокомпания, успяваш да убедиш някоя банка, че инвестицията е страхотна и със заема които тя ти е отпуснала си купуваш 3 чисто нови самолета. През 2007 се отваря въздушното ни пространство. НТА почват да кацат в България, а българите предпочитат да летят с тях, вместо с твоята нормална авиокомпания, защото им е по-евтино. Какво правиш тогава ?
Да не говорим за случая в които си „спечелил“ конкурс за някаква доставка (да закараш ядене на нашите рейнджъри в Ирак, например
) поради това, че се познаваш с някои министър, (а не защото си предложил най-добрата оферта 
). След (най-много) 4 години, на власт са дошли „другите“, твоят човек естествено вече не пее в хора, взел си е парите от рушветите, дето си му ги дал на времето и е отишъл да си ги харчи по широкия свят, а ти стоиш без поръчки с 3 чисто нови самолета, банките искат да си обслужваш кредита, лихвите си текат, клиенти няма и от нииде взорът надежда не види.
Затова как реагираш като шеф на авиокомпания, правейки си горните разсъждения: отиваш и си купуваш 15-20- годишни Байове и моментално вестниците почват да пишат за теб на първа страница, защото ръководиш първата авиокомпания, която си купува „западни“ самолети, следователно си много напред с материала
. А ако случайно някои разбере че самолетите, които си купил, са на 20 години, не е трудно да намериш някоя псевдо-журналистка, като тази дето беше написала в "Труд", че "дори и Ту-134 не е чак толкова стар" и работите моментално се оправят. 
Какво да се прави, не ни е нормална държавата и не можем да се сърдим на авиокомпаниите че живеят ден за ден и никoй не мисли за след 10 години...
