Чек-ин процедурата продължи много кратко, но бе в последния момент – някъде между час и 50 минути преди полета. Все пак аз и другите двама, с които пътувам получаваме три места един до друг, което си е направо странно, защото в момента в който попитах за тази възможност, “каката” на чек-ина ме изгледа по онзи странен начин, доста типичен за повечето нейни колеги и колежки в България. В терминалът бе толкова претъпкано и тясно (Т1 по обяд), колкото досега не го бях виждал. Най-много това се усети на проверката на ръчния багаж (за толкова години експлоатация не се сетиха веднъж да отворят скенерите и от двете страни на гишетата за чекиране), където опашката беше сериозна, а чувството че се намираш в консерва се допълваше от доста изпращачи. По това време в София имаше сериозен трафик и доста самолети по перона, между които и Ту-154Б-2 на Уралските авиолинии, за които стана въпрос в другите теми.
Самолетът B737-400 (OK-EGP), на който вече бях летял и който имаше накакъв технически проблем две седмици по-рано в София, се намираше на стоянка, западно от изходите за заминаващи. Интериорът бе добре подържан, личи си че компанията държи на тези работи, с което печели симпатията ми. Самолетът бе почти пълен, може би около 85% затоварване. Редно е да отбележим, че предният ден (7ми, неделя) бе доста по-натоварен заради големия брой пътуващи отпускари. Въпреки желанието ми да хвана полет на този ден трябваше да се откажа поради почти двойно по-скъпа тарифа.
Натоварването отне не много време, след което последва запуск и началото на едно дълго рулиране до 27ма. Мисля, че е крайно време да пуснат старата писта като действаща рульожка, защото иначе си е бая път
Малко преди стюардесите да заемат своите места, едната от тях любезно ме моли да си изключа фотоапарата, понеже е electronic device. Колко ли пъти вече ми се случва това
Все пак правя няколко снимки по време на излитането и наборът на височина, тъй като се намирам на място 08А и следователно гледам към София. За съжаление прозорецът ми бе доста мръсен и на снимките не се вижда кой-знае-какво.
Самият полет продължи около 2:10-2:20 минути заради холдинг не далеч от Прага. Според командира трябваше да стигнем за 1:50, но явно още при снижението е станало ясно, че ще закъснеем. Докато сме в зоната за изчакване слънцето бавно залязва над Прага. Самият заход е бавен, пускаме задкрилки на 5 по-рано от обичайното, а на финалният заход за полоса 24 вече е тъмно. Опирането стана доста леко, последваха въздушни спирачки, силен и продължителен реверс...малко след като реверсът бе спрян и самолетът уби доста скорост екипажът отново го включва – досега не бях виждал подобна процедура
Освобождаваме полосата по последната рульожка, а зад нас на подходя се виждат лампите и на останалите самолети. Следва рулиране до терминал A, от където нашата група се запътва към C за да си хване следващия полет – двама летиме за Мюнхен, един за Кьолн-Бон. Минава се през безмитния магазин и се взимат съответните работи, преди да се присъединим към проверката на ръчния багаж преди влизане в терминал C (всичко са едни ширко коридори, не се разбира почти кога си минал от единия терминал в другия). Тук обаче следва доста дълго чакане – може би около 20 минути. Едно от малкото места, на които чехите са се представили слабо на летище Рузине. Между другото тази част от летището е нова, модерна и доста просторна. Паспортен контрол не се минава, тъй като сме в транзитната зона и понеже между Чехия, Полша, Унгария и страните от ЕС паспортни проверки все още има, макар че скоро трябва да отпаднат.
Следващият полет – от Прага до Мюнхен се изпълнява с ATR-42-500 с изключително добре подържан интериор. Мисля, че Виаджо трябва да взимат пример от чехите в това отношение. Бизнес класата на самолета са двата последни реда, напред е все икономичната. Полетът до Мюнхен не се запомни с друго освен доста дългия заход за кацане, по време на които се наблюдаваха отделни части от Мюнхен и околията, които макар и по тъмно могат да бъдат различени. В същото време към успоредната полоса на заход е друг ATR или Dash (беше тъмно за да се разпознае), които се движи със скорост като нашата до самото опиране.
След мекото кацане на мократа полоса следва рулиране до спокойния и ненатоварен терминал 1. Полетът продължи около час-час и няколко минути. Обслужването на летище Мюнхен протече бързо във всичките му аспекти – разтоварване, откарване до терминала, паспортен контрол и получаване на багаж. Нареждаме се на паспортен контрол на опашката “EU-Citizens”. Друго си е
Във втората част за обратния полет ще има и снимки
