Мегаблог MUC-PRG-SOF-FCO-SOF-VAR-SOF-VIE-MUC (доста снимки!)

[Емо]

... е, не всички дестинации на един ден, де...

Здравейте!
Реших да постна няколко блога в един, за да е по-интересно, а и да се пести място без да се разцъква мишката излишно Правя го чак сега, понеже нямах бърз интернет и качването на снимки беше невъзможно. Почваме:

31JUL08
MUC-PRG
08:50 - 09:55
OK555
АТ4
3A

PRG-SOF
11:30 - 14:25
OK856
734
16D (в последствие 16F)


След като наближи юли, се сетих, че отдавна си бях купил самолетен билет по направление SOF-PRG-MUC-PRG-SOF и на 31 юли ми предстоеше връщането към София.

Пристигнах доста рано на летището, полетът беше на Т1, където машини на Луфтханза и Стар Алианса нямаше, но пък се бяха наместили други интересни посетители (или домакини):

Germanwings с интересна окраска:


"старомоден" Germanwings A319:


Boeing 767 на Делта:


След известно време започна бординга. Откараха ни с автобус до самолета, който беше паркиран между Т1 и remote ръкавите на Т1. Полетите от/до Прага се изпълняват от ЧСА с АТРи 42. Досега винаги съм летял с OK-JFK (Slavkov u Brna), но днес изненада: АТР 42 с регистрация OK-KFN (Usti nad Labem):



Докато се качвахме, товареха багажа в предните багажни отделения. Две са, като в средата с мрежа е отделен коридор между вратата на кокпита и салона. Самото товарене се чува доста добре, както и шумовете откъм apron-а, ако човек седи на първите редици.



Знакът "Boarding Completed" беше даден бързо от един от двамата стюарди и започна рулиране към 26L.

Насочихме се към пистата от една от рульожките, както излитат всички ATR-и на Мюнхенското летище. Интерсен беше и факта, че когато спряхме на hold-pattern-а, ATR-а се завъртя леко и спря с може би 20-30 градуса спрямо оста на taxiway-я. Това си го обяснявам или а) за да няма завихряния от турбините, ако евентуално зад нас застане друг самолет б) пилотът е спрял така, за да има по-добра видимост към самата писта. При други полети с турбовитлови машини не съм срещал това.



Изчакахме 737-цата на Aegean да кацне и излетяхме.



Полетът беше под час, стандартните сандвичи и много меко опиране в Прага!

Изрулирахме край няколко ATR-a, някои с новата окраска, покрай познатия ОК-JFK и спряхме. Автобусът вече ни чакаше и ни откара към сградата.







Полетът до София беше на другия терминал, та имах време ходейки да поснимам самолети:

A319 на Луфтханза


Един БАе 146 на Flightline


На заден план нашия 737-400


Pushback на El Al за Тел Авив



Отнякъде "довлякоха" един 737 с нова окраска и го паркираха на ръкав. Всъщност това беше самолета за София!







Бординга започна навреме, избутаха ни назад, изрулирахме покрай няколко интересни машини, като напр. Air Moldova.









... и вече бяхме във въздуха. Полетът беше бих казал 85% пълен. Като предишния от Мюнхен.

Кацането в София се очертаваше да бъде по 09, затова заходът си го биваше:

Sofia's Landmarks:


Някакво параклисче:


Твърдо опиране на летище София, народа пляска (каквото и да означава това), изрулираме покрай един А321 на Бритиш и самолета спира на 30 м от сградата.



Народа почва да става, да вади багаж, да включва мобилни телефони. Стюардесите съобщават, че още не са стигнали the final parking position и затова всеки трябва да си седне на мястото. Следва едно "Ееее, нали пристигнахме!" от страна на няколко нашенци. След 1-2 мин 737-ицата вече е на ръкав и аз се запътвам към паспортен контрол. Но преди това задължителното заснемане на присъстващите:

Lufthansa А319 от Мюнхен.


В далечината Fokker 100 на Austrian


И един А320 на Air France с жена в кокпита!


Обаче багажът ми не идва... Както и на няколко други пътници. Обръщам се към служителите на Суиспорт, които са на гишето на Lost and Found и ни обясняват, че явно част от багажа не е натоварен на самолета. Питам дали чантата ми ще дойде с полета в 22:55. Учудена, че знам часа на следващия полет, момичето ми отговаря, че все още не знаят, дори няма инфо къде са чантите. Попълва ми бланката за изгубения багаж, дава ми телефон за контакт, като през цялото време проявява 120% професионализъм и търпение! Браво! (Ееех, ако можеха всички служители на софийското летище да работят така...) Казва ми, че багажа се намира до няколко дни, доставката му е безплатна за цяла България. "Вие нали няма да пътувате някъде в идните дни?", "Ами всъщност ще пътувам!", "О! Ами дано да дойде!" Пред мен имаше немски архитект, строящ супермаркет в София, който се прибираше на другия ден. В багажа му били документи и разни неща, които му трябвали за работата тук... Добре, че не бях на негово място. Вечерта, към 22 часа, отидох да посрещна майка ми с директния полет на Луфтханза от Мюнхен и след около половин-един час, след настоятелни обаждания на горепосочения телефон, ме пуснаха при пристигащи, където си разпознах куфара и след което се прибрахме вкъщи.

Очаквайте и другите части...

Емо

[Емо]

05AUG08
SOF-FCO
05:20- 06:10
W6645
320
5A

07AUG08
FCO-SOF
11:40 - 14:25
W6646
5A


Към май месец си купих билет за 40 Евро на Wizzair до Рим Фиумичино, понеже ми се искаше да видя вечния град за един-два дни. Намерих си и хотел и на пети август бях на стария Терминал 1 на софийското летище. Всъщност полетът беше в 06:00 според електронния ми билет, но дни преди полета случайно погледнах са сайта на летището и видях, че е изместен в 05:20. От Уизеър не получих никакъв мейл относно тая промяна!

Както и да е. Към четири и нещо бях на Т1. Мъртвило. Тук-таме налягали туристи по пода и спинкат. Някъде в ъгъла седи семейство с малко дете. По чек-ин гишетата няма жив човек.



След четвърт час две гишета биват отворени и започва приемането на багаж. Всички се прозяват, народа с изпозатворени очи (включително и служителите на секюрити проверката)... На перона пред Т1 е само нашия А320, иначе чак към Т2 се виждат самолети на FB и частни машини. Минути преди обявеното време пред изхода повечето пътници, състоящи се от гастарбайтери, се нареждат на опашка, позната ни от времената на дефицитните стоки Може би 6-7 човека отиват до Рим ей така, на почивка. Останалото по работа така да се каже. Екипажът минава край нас, качват се на автобус и биват откарани на 320-ската.

Бординга е бърз, качваме се по една грозна стълба с навес, така, че снимки на самолета отблизо не стават. А и е още тъмно.

Екипажът е изключително свеж. С приятни униформи. Усмиват се. Абе, приятно начало на деня. Капитан е Иван Петров. Самoлетът е новия LZ-WZB. Интериорът е чист и приятен. Табелките са както на английски, така и на български.



Процедурите по проверките в салона се изпълняват като по учебник! "Doors to automatic and cross check". Следват инструкциите, първо на английски, после на... български: "Молим да затегнете предпазните коуани и да поставите масичките пред вас в изправено поуожение!" От кокпита идва едно "Cabin crew, prepare for take-off!". Следва рулиране към 09 и излитане със завой покрай сънлива София.

Като цяло полетът протича нормално, приятен е, тих, има към Италия маааалко турбуленции, но не е болка за умиране.

Touch-down-a е изключително твърд и груб, следва реверс и спирачки. Излизаме след 2/3 на пистата, рулираме покрай един 777 на Алиталия. Рим още не се е събудил, навсякъде е утринна мараня (която е и кофти за снимките). Още преди да сме спрели, много от пътниците свалят предпазните колани и включват мобилните си телефони...

Спираме на remote позиция и чакаме към 3-4 минути стълба и автобус. След disembarking-а минаваме покрай един Боинг на Етиопските Авиолинии и следва паспортен контрол, където служителят ме поздравява с "Grüss Gott!"

777 на AZ в маранята...


Слизане...








757 на Етиопските Авиолинии.


Рим значи...


Летището изглежда доста старо, прашно и задушно. А и няма много движение като че ли в този час. Така, че след като си взимам багажа, се насочвам към спирката на Леонардо Експрес, който ме откарва на Централна Гара Рим (Termini). Часът е към 06:50.

------------------------------------------------

Уизеър се обслужват на Терминал АА на Фиумичино, ето защо там си предадох багажа за обратния полет. Засега нямаше инфо за закъснения или отлагания на полета. Супер! Минах проверката и пообиколих малко летището. За съжаление снимането не винаги се получава, понеже пред прозорците има нещо като решетки и снимките стават изключително кофти.

Но въпреки това успявам да уловя няколко FCO-моменти:

MD-дупета:


Бръселс Аърлайнс


Делта


Wind Jet




Отивам на моя изход, където пред гейта са се наредили пътници, като на опашка за дефицитни стоки (това май го бях писал някъде... ). Пообикалям. На другия гейт е полета на FB за София, по-натам са ТК за Истанбул, SU за Москва и т.н. Времето за бординг минава, но никъде не се вижда служител на летището. Сядам наблизо и зачаквам. След повече от час и несйто идва италианка и без да дава информация започва да се занимава с нещо на гейта. Възрастна жена (българка с перфектен италански) побеснява и започва да ругае FCO, ADR, W6 и т.н... Как можело такова нещо, не давали информация, ние да не сме били животни... Бордингът почва с ужасно закъснение. През това време може би над 100-те души на опашката не помръднаха!!! Чакаха си покорно без да им пука...

Последва едно автобусно пътешествие. Към 5-6 мин може би са ни возили до парк позицията на нашия LZ-WZB. Преди да стигнем до А320-ката, дадохме предимство на един ATR42.

Екипажът на Уизеър, ръководен от кап. Александър Бачев, се извини за закъснението и съобщи че не е тяхна вината. Сега трябваше да изчакаме свободен слот за излитане. Дотогава останахме в самолета, където имах възможност да поснимам съседните самолети:

CRJ на Air One, партньор на Луфтханза, честа гледка на FCO:


Качване.


Ембреър на Luxair


MD-80 на Меридиана (ако не се лъжа италианска авиокомпания)


ERJ на Алиталия Експрес, който обработиха срещу нас.


777 на Емирейтс, идващ от Дубай.


Deja Vu


След над час получихме свободен слот и започнахме да рулираме покрай други посетители на Фиумичино:



ATR на AZ.


A320 на Air One


Трите грации:


Ники, връща се във Виена.


Стерлинг, сниман по време на излитане


Фиумичино отгоре:


Минути преди започването на захода, предкрилките (май се казват и клапи на Крюгер) се спуснаха на 18 градуса, после на 22 и накрая на 27:



Заходът беше пак по 09, пак минахме над София:

Явно тези които са слагали седалките, са мислели гео-логистически!




Твърдо опиране, пак реверс, спирачки, спойлери и насочване към Т1.

паркирахме край този 737:




Хм, да не би някой да му е източил бензина на тоз 737, хехе???




След слизането се насочих към паспортен контрол, взех си багажа (който пристигна!) и се насочих към автогара София. През това време нашия А320 беше в облаците...

[Емо]

11AUG08
SOF-VAR
20:10 - 21:05
8Z647
320
5A

18AUG08
VAR-SOF
21:40 - 22:30
8Z648
320
6A


Още към края на 2007 си купих двупосочен билет на минимална цена до Варна, без таксите май струваше 0,01 лв. Така, че Август се очертаваше да стане месецът на city trip-овете.

Докараха ме на Т1 към 19 часа, предадох багажа и след security control-а към паспортен контрол... Аааа, момент, нямаше паспортен контрол: гишетата бяха затворени и човек минаваше свободно Имаше само един униформен, който следеше потока от пътници и евентуално ориентираше някои въртящи се хора, че тук, сега, за този полет няма паспортен контрол, не им трябва виза, както и да попълват митнически декларации...

На изхода се беше посъбрал доста народ, особено впечатление ми направи една двойка, която се целуваше много страстно. Но за това по-късно! Пред Т1 този път нямаше нищо интересно.Пък и прозорците бяха мазни и не се получваха хубави снимки. Беше паркиран един син Ан-24, по едно време мина един товарен ATR-72 на Фарнеър без прозорци, явно very economy class (да уточня за amcho: това е майтап! )



По едно време кацна и Боинга на Скай Юръп и спря пред стария терминал:







Нашия А320 пристигна от чужбина, предполагам от Валенсия и беше спрян по-настрани:



Започна бординга (към 0% празни места), пред гейта се беше оформила пак една опашка, още преди да бяха извикали полета... Сред тях и групичка от подпийнали италианци.



Намерих си хубаво място и зачакахме втория автобус с пътници:





До нас беше паркиран един 146 на Хемус Ер/България Ер, после изрулира един ATR на Таром и излетя за Букурещ.



След това получихме "Go!" от рамп-агента, салонния екипаж (кап. Александър Бачев, пак! ) изпълни инструкциите за безопасност и потеглихме за излитане по 09:







Излитането беше някак си... бавно. Но приятно. Имах чувството, че набирахме бавно височина. Може би, защото ешелона на самия полет бе нисък.

Минахме над детелината:





... и последва лек завой на североизток (курс 070 може би).

След като стигнахме cruising altitude, момче (същото, с момичето от по-горе) на първия ред попита нещо стюардесата и тя го пусна в кокпита. Доста се учудих, защото отдавна не допускат лица при пилота. Но си викам, щом другата стюардеса си лафи с пътника до мен ей така, може би вече да е практика по вътрешните линии. Тогава старшата стюардеса попита дали има момиче на борда на име "Мария". Момичето от първия ред плахо стана и стюардесата честити от името на Уизеър днешния й рожден ден. Тогава момчето излезе от кокпита и също й честити, пожела й здраве, щастие и т.н. "Но това не е всичко, искам да те питам още нещо..." продължи то, тъкмо когато повечето пътници помислиха, че това бе сеира. Предполагам, че сами се сещате, че момчето попита момичето дали иска да се омъжи за него... Последваха бурни аплодисменти, след които лично кап. Бачев излезе от кокпита и поднесе огромен букет от рози на бъдещата булка и най-сърдечни поздрави. "Случайно" старшата стюардеса намери и шампанско и имаше малък тост. Вече беше време за кацане и всички се върнаха по местата.







Последва още един поздрав от кокпита по интеркома и едно "Cabin crew, prepare for landing!" и след минути опряхме на летище Варна, полоса 09. Спряхме до един Ту-154 на Татарстан и автобуса ни закара до "Пристигащи - вътрешни линии" на Терминал 1, където си спомних лентата за багаж от старите времена. Багажът дойде и след 20 ми бях в автобус 409, пътуващ към Катедралата.





------------------------------------

След седмица city trip във Варна и обикаляне на Северното Черноморие с кола под наем, бе време да се връщам в София. Пристигнах доста рано на летището, понеже се нагледах на Варна, а и вече не ми се обикаляше в тая жега. Поне аерогарата бе климатизирана. Отидох на Терминал 1, при едноцифрените гишета, където току-що бяха обработили един полет до Москва и до края на деня нямаше да има хора наоколо. Наблизо бяха и гишетата на Бритиш. Тоалетната в подземията е култова:



Снимах и тая табела на иврит край WC-то, не знам какво пише на нея:



Позагледах се в монитора с обявените полети и имаше доста интересни дестинации:



В на съседните чек-ин гишета кипеше работа: Обработваха между другото пътниците на Трансаеро, който беше с 747.



Загледах се и по номерирането на гишетата и открих, че няма гише 13. Попитах служителка и тя ми потвърди факта:



Гледката от поляната на може би бъдещия Терминал 2, до Терминал 1, на път към Терминал 3 (т.е. бивш хангар):

МД-80 на Българиан Еър Чартър


А320 на Еър Виа


Примера излита за Рейкявик:


Този Ту5 пристина от Самара с голямо закъснение


В далечината един 747 за Москва Домодедово


737 на Еър Берлин пред терминал 3:


"Самара" отлита за Самара:


След нея е ред на Джъмбото на Трансаеро...


... който прелетя над летището и пое към DME.


Еър Берлин рулира за полета си към Дюселдорф.


Отвориха гишето на Уизеър за София (същото гише, на което обработиха пътниците за полета на Austrian за Виена), след проверката за сигурност минах покрай паспортния контрол, който пак беше отцепен. Но след мен се юрна униформен да ме пита за къде пътувам, понеже имаше останали пътници от полета на Трансаеро, които трябваше да се отведат на други два 767 на авиокомпанията.

Разбира се, че се качих на терасата на летището! Ако спотър не се качи там, то тогава той трябва да бъде наказан да се вози до живот на влакове!

Двата 767 на Трансаеро за Домодедово се обработват един до друг...




Еър Виа домува на летище Варна. Табелката пред самолета гласи "Под охрана", сериозно:


Частен самолет на Петрол:


767-иците са готови за излитане:


През това време нашия А320 кацна от София:


След около 15-20 минути започна бординга през изходи 2 и 3.



Preflight проверката беше бърза и след минути вече бяхме airborne. А след 35 мин вече кацнахме меко-меко (браво на кап. Станчев!) по 27 и спряхме до един 146 на Хемус Еър пред Т1.

[Емо]

31AUG08
SOF-VIE
15:20 - 16:00
OS796
F70
8A

VIE-MUC
16:45 - 17:45
OS115
100
10A

ето, че намерих време да завърша XXL-пътеписа!


Появих се на Т2 на летище София доста рано и гишето на Австрийските Авиолинии още не беше отворено. Затова пък чек-ините на Луфтханза бяха отворени и приемаха пътниците дори и за късните полети за Мюнхен и Франкфурт. Поне така пишеше на мониторите. Друг е вече въпроса, когато чакате на опашката и като ви дойде реда, жената на гишето да ви каже, че трябва да чакате като стане време за полета, че иначе не могат да сортират багажа за отделните полети (както ми се случи преди година-две)

Отдадох се на релакс и пих сок и кафе за общо 10 лева. Абе, нищо пари, егати евтинията!

След като отвориха гишето на OS, си предадох багажа и оттам директно към изход В2, където трябваше да ни отведат към Фокър 70 (по разписание бе преди дни 100). И на секюрити проверката почнаха проблемите! Тъй като си бях взел водната топка за да мога да тренирам в България, я носех в ръчния багаж, както я носех и в ръчния багаж на идване. Та всичкия ми багаж минава на скенера както си му е реда. Една от служителките взима топката, изломотва нещо (хващам само думите "не може" и "въздух"), след което я прибира, без дори да ме погледне!!! Стоя аз и си чакам топката... Питат ме какво има Е, как какво да има, взели сте ми неправомерно лична вещ Две лелички почват една през друга да ми обясняват, че не можело да взема топката. На въпроса ми защо, и двете нещо се колебаят с отговорите... Ами понеже... въздуха... под налягане... ъъъ... ами, не може... Мен това не ме удовлетворява и желая да ми покажат писмената директива, където са вписани опасни предмети, забранени за превоз на борда и/или като ръчен багаж. Не ми я показват. Желая да говоря с отговорника на смяната. Идва някаква жена от другата редица, която не се легитимира, че е отговорник смяна. Пожелавам да видя директивата, пак. Тя не ми я показва с горе-долу думите "За какво да Ви я показвам, като не е позволено да я вземете на борда". Питам защо. Отговорът е, че може да е напълнена с някакъв газ. Хм, много ми е странно, как напр. хора с маратонки, които имат камери, минават без проблем. "Отговорник смяна"-та предлага да я спадна, само, че това не е плажна топка, а трябва игла за спадане. Дават ми отнякъде игла от пергел да я спадна Ъъъ, това е игла за пергел, колеги, а не игла за напомпване и спадане на топки. После гореспоменатата жена казва, че мога да дам топката като багаж за предаване. Понеже не ми се разправя, се съгласявам. Отивам пак долу при чек-ина, обяснявам ситуацията и давам топката (която е вече в раница) на служителката. "Аааа, ама тя спадната ли е?" пита колебливо служителката. Много ми е интересно, дали питат всеки пътник, дали си е изпръскал дезодоранта, преди да го е сложил в куфара си... "Шефката" на чек-ина на Оустриан (която също не се легитимира) се опита да ме "шашне" с неща като: "Господине, знаете ли на каква височина лети този самолет?" и "Господине, знаете ли какво е налягането там горе?". Рамп-агентката добави и тя: "Ами ако гръмне на тази височина?" Отговор: "Ами ако гръмне, аз ще съм този, който ще се прибере със спукана топка...". "Да ама велосипедите, като ги товарим, също трябва да са със спаднати гуми". Да, ама велосипедите се товарят като bulky baggage и там вски куб. сантиметър е $$$, докато аз съм си в правото на пътник да съм с такъв куфар, който достига максималните размери за стандартен багаж за предаване. Пък ако ще вътре да е пълен с... въздух! След като видя, че свещ не може да научи крушката да свети, се опита със стандартния израз: "Господине, ние това го правим за Вашата сигурност!". Между другото, казах ли ви, че и на гишето не ми показаха директива, където пише, че надуваеми топки не се приемат като багаж. Единствено на картинките виждах газови бутилки, картуши, и подобни "тежкотоварни" истории.. Не искам да сравнявам разликата между налягането на газова бутилка и топка, че ще станем за посмешище...

Намирам някакво пособие и поспадам топката. Но се решавам да я взема със себе си, като ръчен багаж, вместо да изчезне някъде по летищата (да, на Софийското най-вероятно). На секюрити проверката "вече" ме познават: "Ооо, поспадна ли я?!". Пререждам се на паспортен контрол, нащраквам набързо снимки и се качвам на автобуса на изход В2. Сори, че ви занимавам с това, но сами виждате колко "европейски" е в България.

Нашия F70


Луфтханза 737


Бритиш А320


БАе 146




А319 на България Еър




Бординг


Малев от Будапеща...


... паркира на ръкав









Откарват ни до F70-то с името Клагенфурт, град в Австрия. Автобусът е спрял доста близо до самолета, но явно при бординга на Фокъра е така. Изрулираме към началото на 09 и излитаме след дълго ускоряване. Climb-а е доста несигурен и нестабилен, усещал съм го и при други полети с Фокъри (70 и 100). Следва завой на север и пак на северозапад. Поемаме курс към Виена...

Кетъринга на Австрийските Авиолинии си го бива, май съм го казвал повече от един път: Топла и вкусна храна. И по-точно: Leberkäse mit Kartoffelpüree Десертът е чудесен: Ванилов пудинг! Да живее Do&Co!

Кацането е доста меко, но самия заход е доста нестабилен. Като излитането. Спираме на външна позиция (еех, надявах се да минем по ръкав! ) и ни извозват с автобуси. Връзката ни за Мюнхен е след 45 мин, така, че след мини-фото-сесия се втурвам към изхода ми. Първо е ред на проверката на бордните карти, после следва бутаница, т.е. секюрити контролата, където дори и не поглеждат топката (муахахахаха!), и вече сме в чакалнята за нашия изход. Минути по-късно започва "повикването", като в самата чакалня няма нито един човек от служителите: Бордните карти вече бяха проверени на входа към чакалнята. Излизайки мяркам няколко оригинални реклами на Sky Europe: Oben ist die Luft dünner, aber nicht unser Kaffee!

777 на Австрийските Авиолинии


F70 в близост


Dash 8


Фокър 100 е нашия самолет за Мюнхен:


А319


Украинските Авиолинии


А318 на Таром


Фокъра-100 е на ръкав, бординга става бърз и стюардесите на 1L и 1R са същите от полета от София! Получава се смешна ситуация... Следва пушбек покрай съседа: един А319 "Баку"...

Алпите.


малкото езеро е Ферингазее, голямото е развъдник.


Полетът е приятен. Обаче пак с нестабилно излитане. Захода е над Мюнхен. Минаваме на Алианц Арена, в далечината се вижда Олимпиатурм. След около 7-8 мин следва завоя надясно и кацане по 08R. Излизаме на нивото на Т2 и спираме с лице към новия терминал, но и този пък не на ръкав... Чакаме около 3-4 мин докато избутат правилната стълба за Фокър 100. Откарват ни до Т2, където на лента номер 9 си взимам куфара и се прибирам с такси към къщи...

Allianz Arena. Бялото е спирката на метрото.


Spanair








сниман в последния момент: CRJ на Cimberair, обслужващ Билунд, Дания.

[tsonpen]

[george_mnt]

[amcho]

[Емо]

[pepsii]

[And]

[Dreamliner]

[LZB123]

[Емо]

[Делян]

[A330-200]