05DEC09 SOF-ATH OA308 Q400 G-FLBE
05DEC09 ATH-SOF OA309 A320 SX-OAI
Идеята се роди, след като рзбрахме, че от началото на декември Новият Олимпик пуска и сутрешен полет до София с Bombardier Q400. Оказа се, че между двата полета има достатъчно време за да се отскочи до центъра на гръцката столица, а и цената на която имаше билети беше много примамлива – по 1€ на посока плюс таксите. Към тази интересна оферта трябва да прибавим и промоциналнта цената за вход в новооткрития «Музей на Акропола» също от 1€.
И така имахеме полет с „The Quiet One“, посещение на музей, изгодна оферта и интересно прекарване на съботния ден.
Авиокомпанията Olympic Air, е поредното превъплъщение на националния превизвач на нашите южни съседи. Инвеститор в новото начинание е Marfin Invesment Group. От старата фирма са останали името и част от техничекста база. Всички самолети на стария Олимпик са приземени и очакват по-светло бъдеще. Новата компания в момента оперира с Bombardier Dash 8-100, Q400 и Airbus A319/320.
http://youtu.be/PZgrUtKvF_U (Boarding, Cockpit, Take Off, Rila Mountain)
Полетът SOF-ATH беше изпълнен от Q400 G-FLBE. Съвсем нов самолет, с английски команир от FlyBE. Стюардесите бяха на Олимпик. Полетът беше прекрасен въпреки очакваното лошо време. От София излетяхме по 09, след което с десен завой се отправихме към RODOP. От десния борд видяхме Рила и яз. Белмекен.
После в далечината видяхме Пирин.
След като минахме на гръцка територия се появиха няколко слоя облаци и ние се плъзгахме между тях. Въпреки това успяхме да видим Солун и за секунди под нас се показваха малки островчета. На юг пред нас имаше голямо CB. Екипажът майсторски се справи със заобикалянето му и никой от пътниците не усети дискомфортно клатене или пропадане.
Обслужването на борда беше перфектно. Стюардесите бяха добре обучени и говореха отличен английски. Храната ни изненада приятно. Бяхме се приготвили за стандатрния «балкански» кроасан, но гърците надминаха всички очаквания.
Минаха два пъти за напитки, като всички бяха от най-качествените, вкл. пресни сокове на Делта. Имаше и два десерта – нещо, което наистина ни изненада.
Кацанахме в Атина почти по разписание (10:35) на писта 21R.
По време на дългото рулиране до стоянката успяхме да видим цялата приземена флота на стария Олимпик – тъжна гледка на изоставени и избелели 737-400, ATR42/72 и четири А340-300. Заедно с тях се виждаха и доста екзотични птици с неясно бъдеще - 757 на SkyWings, 747-200 на Hellenic Imperial и Elite Air.
Въпреки големите размери на летище Венизелос, обслужването беше много бързо и в рамките на 10 мин вече бяхме пред терминала и крачехме по през топлата връзка към гарата. Купихме си двупосочни билети за метрото (10€)[имг] и успяхме да хванем Метро 3 за центъра в 11:05. След 40 мин вече бяхме пред парламента – площад Синтагма/Συντάγμα (конституция). От там до Акрпола са 7-8 мин пеша, може да се вземе трамвай за една спирка но преценихме, че няма смисъл.
Тъй като нямахме много време, веднага се запътихме към новооткрития «Музей на Акропола».
Забележителностите са дълга и неизчерпаема тема и за това само ще нахвърлям набързо. Вътре е забранено да се снимка, но аз се почувствах длъжен да се пробвам поне с телефона. За хора, които имат инерес към древната история, посещението на този музей е задължително. Има невероятни неща за разглеждана и човек може да прекара доста часове вътре. Ние си бяхме определили за целта час-час и половина защото разполагахме само с три часа за разходка.
Трябваше да хванем метрото за летището в 15:05. Към 14:00 отново бяхме навън и решиме да се разходим из Плака/Πλάκα («албански» кръчмаркси квартал точно под Акропола) и да си намерим място за хапване.
Вкусният обяд с гиро(с), приключи по разписание в 14:40. След това тръгнахаме обратно към метрото, като по обратния път минахме покрай изгорели офиси на стария Олимпик – интересна символика.
Бяхме на време за метрото, което да ни върне на летището. Тук обръщам внимание, че не всяка мотриса по линия 3 стига до летището. Влакчетата, който обслужват тази най-далечна дестинация са през половин час!
Стигайки на летището с достатъчен резерв от време решихме да позяпаме от моста водещ до далечния long term parking ... и да поснимаме малко, независимо че това не е много разрешено.
Дори и само за половин час усетихме, че това летище е от съвсем друг калибър. Нямаше и минута без някакво движение, наред със «стандартните» А320 и 737, излитха или кацаха самолети като 340-500, 340-300, 777.
Тъй като системата на Олимпик позволяваше он-лайн чекин за обратния полет, формалностите на летището се сведоха единствено до паспортно «поглеждане» и минаване през скенер. Отвеждането с автобус към самолета се забави с няколко минути заради трима залисали се пътника. Автобусът тръгна и ...... а, А320. Вместо очаквания, вече любим Q400, се оказа, че ще летим на Ербъс. Такъв ни бил късметът – да се возим 33-ма на А320. Някои от нас си бяха взели места на 3-ти и така попаднаха в бизнес класата, въпреки че на този полет имаше пътници единствено за икономи. Поради някакъв технически проблем тръгването се забави с двайсетина минути и на вън вече беше напълно тъмно. Като прибавим към това и лекия дъжд, мога да кажа, че почти нищо не успяхме да видим по време на полета до София. Пробихме облачите чак над Елин Пелин, което беше достатъчно да разберем от коя посока захождаме.
Самолетите - искам да отделя малко място на двата самолета и обслужването от гледната точка на пътника.
Q400 – съвсем нов самолет, чист и светъл, много удобен и наистина тих, вижда се че е много модерна машина (high tech във всяко едно отношение). Седалките са ергономични и с достатъчно място за краката (seat pitch 30“), няма никакво място за сравнение с low cost А319/320 wizz, easy & co. Обслужването беше на ниво, а храната ни изненада – достатъчно количество, разнообразие и много вкусна (да не споменавам родната гордост, че ще си разваля хубавото преживяване). Единствените, минуси, ако мога да нарека така са, че пилотите изпаднаха в радио мълчание от самото начало до края на полета и това, че мотогондолите на този самолет са много дълги и закриват не малка част от гледаката на пътниците от 7-ти до 18-ти ред (общо са 21).
При полета на връщане имахме “късмета” да летим на по-голяма, но и доста странна машина. Въпросният 320 беше само на 2 години, но си личеше, че предишният му ползвател не е полагал особени грижи за пътническия салон. Най-странното обаче, беше, че облегалките не можеха да се пускат назад – няма бутон, няма и ръчка. Друга странност беше, че не всички облегалки имаха едно и също изправено положение. На някои се чувстваш повече наказан, на други по-малко
Категорично мога да заявя, че положението на седенe и ергономичността на седалките на Q400 са много по-добри от тези на А320. Да не говорим, че облегалките във «френско-немския пластмасов самолет» са доста по-високи, което създава оптично усещане за притиснатост.
За сметка на това стюардесите бяха бяхма много мили и внимателни, а командирът се обади на три пъти, като в два от тях ни се извиняваше за причениненото неудобство от двайсет минутното закъснение, част от което наваксахме във въздуха.
Като общо впечатление мога да кажа, че разходката беше много интересна и си заслужаваше. Новият Олимпик ни изненада с много добро обслужване, а ранният полет с Q400 е като урок на открито по география на Балканите.
Пожелавам успех на новата авиокомпания, а на всички пътници препоръчвам полета с Q400 - невероятен самолет.
