Предният ми пост е леко двусмислен и почти се изгубихме в превода...
Надали някой е много успешен в това, което прави, защото е воден от финансовия мотив. В повечето случаи е, защото е успял да превърне едно свое хоби/страст в професия.
А компромисите и мечтите зависи в какъв контекст ще ги разглеждаме. Донякъде днес дори е по-лесно за всеки човек да получи качествено образование, ако наистина е силно мотивирам, защото няма Желязна завеса, таксите за всички студенти в Общността са еднакви и най-вече всеки може да кандидатства за стипендия. И това го доказват стотиците умни деца, които всяка година напускат България с надеждата да получат по-качествено обучение в САЩ, Германия, Франция, Холандия, Дания, Испания, ...
Сигурен белег за същото е и факта, че университети либерализираха приема като вече има 2-3 серии от кандидат-студентски изпити. Но тук идва мястото и на компромисите - далеч от семейството и приятелите, но с шанс за престижно образование, солидни знания и по-добър старт в живота или всички блага от живота в България и приемане на образованието такова, каквото е.
Наскоро в Интернет имаше една интересна мисъл, която твърди че няма как да е друго положението, докато плащаме за автомобилите си повече, отколкото за обучението си...