Здравейте съфорумци!
Това беше най-голямото ми пътуване в живота и смятам да се опитам да Ви го пресъздам с повече думи и още повече снимки. Всъщност то не беше просто пътуване, а цяло приключение. То беше нещо, което преди това не бях изживявал и нещо, което ще ми държи влага цял живот. Тъй като е доста обемна цялата работа реших да я разделя на три части хем, за да е по-прегледно, хем за да не отеглачам и хем да не натоварвам себе си наведнъж, защото не разполагам с това съвкупно време.
Надявам се да успея в рамките на 2-3 дни да постна и трите части, на които реших да го разделя, които са както следва:
ЧАСТ 1: Полетите (SOF-MUC-GOA ; GOA-MUC-SOF на борда на Lufthansa)
ЧАСТ 2: Корабът (Всички изживяни мигове на борда на кораба MSC Splendida и изброяване на прелестите му)
ЧАСТ 3: Градовете (Бреговите екскурзии на: Генуа, Марсилия, Барселона, Тунис, Палермо и Чивитавекия).
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Ч А С Т - 1 - : П О Л Е Т И Т Е
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
LH1707 24.JAN --- Sofia (SOF) 06:55 -> Munich (MUC) 08:00 --- Airbus A320
LH1942 24.JAN --- Munich (MUC) 09:15 -> Genoa (GOA) 10:25 --- Bombardier CRJ700
LH1943 02.FEB --- Genoa (GOA) 11:05 -> Munich (MUC) 12:25 --- Bombardier CRJ700
LH1704 02.FEB --- Munich (MUC) 14:10 -> Sofia (SOF) 17:00 --- Embraer E195
И така. След дълго чудене дали да летя с АлИталия през Рим или с Луфтханза през Мюнхен избрах по-разумния вариант. Не бях летял до сега с Луфтханза, а също така и със CRJ, тъй че имаше доста нови неща за мен.
Пътуването започна изненадващо със срещата със стар познат на опашката за чек-ин. Жалко, че той летеше за FRA, пък аз за MUC. Оставих си багажа (почти никога не пътувам с багаж) и се отправих към ескалатора на Т2, който много харесвам защото рядко летя от там, почти винаги съм от Т1. А320-ката беше на изход В07, тоест ръкавът, койта е съседен на счупения. Не се учудих, че сме на ръкав. Луфтханза все пак. Т.нар. стерилна зона след проверка на бордната карта и преди ръкава практически я минахме транзит. Преди като съм летял с България Ер от ръкав, точно в тези зони съм чакал доста (сигурно щото и рано ходих де), но тук от проверката на бордната карта директно в самолета. Много приятен, чист и свеж салон. Задоволителен легруум и като цяло доста приятна атмосфера. Нека все пак не забравяме, че летя предимно с Уизз, нормално е да съм впечатлен.
Минахме противообледенителни процедури и излетяхме с 20-25мин закъснение. Аз малко се притесних, защото имах само 1:15 за прекачване в Мюнхен, а за първи път летях с прекачнане, но самолета почти го навакса закъснението.
Седалките също бяха много удобни, но на отиване бях на 10-ти ред, където не мога да си пусна облегалката заради аварийните изходи.
Аз лично бях изключително впечатлен от обслужването. Ще си позволя подробно да изредя консумацията си на всеки полет:
SOF-MUC: Дадоха нещо много вкусно. Като кроасан, но не точно, който беше с парченца шоколад вътре. Изпих 3 или 4 ябълкови сока.
MUC-GOA: Йогурт с мюсли + още 2-3 ябълкови сока (извънредно жаден бях същата сутрин). По настояване на екипажа пих и кафе (много щедро поведение наистина) + чаша шампанско, без дори да предполагам, че предлагат.
GOA-MUC: Триъгълен сандвич, който беше доста вкусен, кафе със сметана и чаша ябълков сок.
MUC-SOF: Дадоха някакъв сладкиш по традиция с много приятен и особен вкус и тук май пих само едно сокче.
Много учтив кабинен екипаж. На първия полет казах, че искам доматен сок и секунда след това се поправих, че по-добре да бъде ябълков. Стюардесата реагира и леко настоятелно предложи да ми сипе и от двата, но аз взех само единя. Минаха мисля 3 пъти до Мюнхен, за да ни предлагат допълнително напитки.
На следващия полет пък стюардът сервирайки ни, ни питаше дали искаме нещо лекоалкохолно, ние отказахме, а той минути по-късно мина из салона с бутилка шампанско и тъй като предлагаше на всички пътници ние решихме да си кажем по едно наздраве в крайна сметка.
Имах чувството, че на тези хора беше наредено да ни нахранят и напоят максимално много. Създаваха едно усещане все едно за тях е основен приоритет пътникът да бъде пренаситен от напитки. Учудващо за мен, но много приятно. Другаде съм се чувствал неудобно да помоля за втора чаша от съответната напитка. Тук се чувствах неудобно докато отказвах.
Трансферът в Мюнхен беше много лесен. За който не е пътувал натам ще споделя, че на Терминал 2 всеки ръкав е достъпен от изход Gxx на ниво 2 и от изход Hxx на ниво 3. От ниво две са шенгенските, а от ниво 3 нешенгенските. Има и изходи на ниво 1, които пак са G и те също за на шенген, но не са свързани с ръкавите. Иначе в клектике където започват ръкавите има и стълби за извозване с автобус към самолета. Доста практично направена работа. Хареса ми за пореден път немската мисъл. Та, излязох от изход H-някой си и се насочих към паспортен контрол за влизане в шенген. От там ниво надолу и се впуснах в търсене на изход G64, който се оказа на ниво 1, тъй че трябваше втори път ниво надолу да сляза. Озовах се пред изхода и се оказа, че имам време за чакане. Седнах и хванах 30мин безплатен достъп до интеренет, който обаче след като ти изтече времето можеш да вземеш за още 30мин въвеждайки друг мейл. За хора като мен, които имат 10 мейла останали от миналото е доста лесно да си ползваме цял ден безплатен wi-fi.
По отношение на самолети и на отиване, и на връщане успях на видя 787 dreamliner на Qatar. Видях доста А340-ки на луфтито, като този път успях да се загледам и видях как -300 и -600 моделите се различават по двигателите си. Направих констатация, която знаех, но преди не бях забелязвал. Видях сингапурците със 777, Ер Канада на съседния изход (на връщане) с А330, Малтийците също бяха там и също така доживях да видя как захранват А321 от два ръкава. Не съм знаел, че го правят това нещо. Мислих си, че има смисъл само при широкофюзелажните самолети.
Полетите на връщане... Генуа е доста спокойно, малко и старо летище. Стана ми смешно като разбрах, че Мюнхен на италиански се пише Monaco. Хем че първо се стреснах. Казах си, а! тия имат летище и аз не знам... хем, че знам, че в Монако има само хелипорт. При излитане и кацане на Генуа гледките са спиращи дъха. Заслужава си. Трансфера от и до летището става с VolaBus, който струва 6 евро. На връщане обаче спах в Premier CHC, който ни осигури безплатен трансфер до летището. На последната отсечка имаше доста турболенция. Друсаше си кажи-речи целия път, но като цяло пътуванто беше приятно. Затовареността беше ниска обаче. Не знам дали защото пътувах уикендите, но беше доста ниска. Особено GOA-MUC бяхме 30-тина души.
Ами прилагам снимки, не се сещам какво друго да кажа:
Очаквайте ЧАСТ 2 скоро...
Благодаря!