Първото ми и дългоочаквано ходене в Щатите стана факт в началото на Май тази година. Моят маршут бе:
1MAY NUE-MUC ATR72 LH REGIONAL
1MAY MUC-ORD B777-222 UA
4MAY ORD-LGA A319-131 UA
7MAY JFK-MUC (+1DAY) A330-343X LH
8MAY MUC-NUE DASH8-300 LH REGIONAL
Използвам още началото на блога да благодаря най-сърдечно на Mitkobiker, който така любезно организира цялото пътуване, като направи идеална комбинация от полети, при това с двата ми най-любими пътнически самолета – 772 и 333
OUTBOUND GERMANY
След кацането в Мюнхен се насочвам към изходите на Юнайтед, които се намират в края на Т2, винаги един до друг. Сутрин там застават 772 и 763 (а понякога и два 772), първият от Чикаго, вторият от Вашингтон. Тези изходи се намират на второто ниво, тъй като пасажерите подлежат на паспортна проверка. При мен тя минава бързо и без много въпроси от страна на служителя – пита ме основно от кога съм в Германия, какво уча и тн.
Непосредствено преди изходите – втори чек, този път само задават въпроси – сам ли си си опаковал багажа, кога, къде, приемал ли си вещи от други хора и тн. Но след като в един от формулярите за кандидатстване за виза имаше въпрос дали си терорист или принадлежиш към терористични организации, вече нито една част от мерките за сигурност не може да ме очуди
Достигайки самият чек-ин забелязвам голяма навалица. Намирам се със семейството, те са долетяли от София сутринта. На гишето между двата изхода ни издават нови бордови карти, за да седнем един до друг, а не разпиляни из целия самолет, както беше според първоначалните карти. Оказва се, че са ни ъпгрейднали в Economy Plus, което го отдавам първо на факта, че самолетът беше пълен и второ на това, че вече всички сме членове на Miles and More. Ъпгрейдът е високо оценен от мен, защото в Y+ има предостатъчно място за краката и въпреки че се намирам на най-средното от 5 кресла, полетът протича приятно и дори неусетно.
Самолетът на ръкава е Boeing 777-222 със сериен номер 6 и регистрация N777UA – първият доставен 777 на стартовия клиент United, базова версия без ER. Наблюдавам тримата пилоти (Полетите над 8 часа изискват трети пилот), запътващи се към самолета – двма капитани и един първи офицер.
Бордингът за тези дълги полети започва доста преди посоченото време за излитане и става през два ръкава – през предния минават пасажерите за първа класа, през задния бизнес и икономи.
Намираме се в салона точно зад бизнес-класата (ред 21). Всяко кресло има PTV, явно от по-стара генерация, тъй като изборът от филми и музика е малък, да не говорим, че не можеш да стартираш филма сам, хващаш го от там, докъдето е стигнал. Изборът е между 6-7 филма и още толкова радио-станции, като селекцията от филми е различна според това дали в каква посока и до коя част на света се лети. Много ми се гледаше последния Джеймс Бонд, но уви – той е сложен в друга група от филми. В Юнайтед има и канал за слушане на радио-комуникациите, но в бордовото списание изрично пише, че тази функция е активна само ако командира прецени, че е удачно да я активира.
Времетраенето е 9:35, излита се в 1235 от Мюнхен и се каца в късния следобед в Чикаго. Преди излитане обаче, самолетът бива буксиран до стоянка срещу терминала, защото командирът отбелязва, че е някакъв датчик отчита проблем със спирачната система на колесника. Оставаме вътре в самолета, докато местни техници локализират проблема. След около 50 минути стартираме двигателите (от тази позиция ми беше трудно да преценя, но ми се струва, че изрулирахме на един двигател, а вторият го запуснахме на рульожката), рулираме и плавно и безшумно излитаме и заемаме северен курс.
Снимки няма – апаратът е в раницата горе, аз съм на средното от 5 кресла и мен ми се спи доста. Сенниците на илюминаторите са спуснати и вътре е голяма тъмница, допълнена след това от угасването на лампите, което работи перфектно за мен
Сега, обслужването в Юнайтед отстъпва до известна степен на това в европейските компании, но за сметка на това кетерингът на този презокеански полет е на ниво – обилен обяд, допълнен от различни типове junk food през останалото време от полета. Напитките са в изобилие и след като не мога да заспя изпивам 1-2 коли в чаши напълени до горе с лед - типично по американски.
Прелитаме Северна Германия, водните територии между Скандинавските държави и континентална Европа, Исландия (южно от Кефлавик), навлизаме над Гренландия, която ми беше интересно да видя от въздуха, но нямаше как. Всъщност трасето на този полет е толкова северно, че не се лети продължително над океана – малко след Гренландия следва навлизане във въздушното пространство на Канада.
Трябва да отбележа, че 777 вози доста меко. Чавдар наскоро потвърди, че крилото му е доста по-меко от това на 767, например. Самият салон на самолета е стар, но поддържан – мокети с цветовете на Юнайтед, стари кресла, но навсякъде е чисто. Стюардесите са всичките над 40г и повечето от тях говорят еднакво добре английски и немски, съдейки по обръщенията към пасажерите. Работят професионално – без излишни изкуствени усмивки, но ако пуснеш някой лаф се забавляват
Снижението и заходът към ORD продължават дълго – започват близо 40-50минути преди кацане. Самото кацане е доста меко, рулирането – продължително, а чакането за да clear-неш immigration е направо убийствено. Тук ще подсетя всички, планиращи пътуване до САЩ, да търсят презокеански полет, кацащ на крайната им дестинация. Нашият полет се води MUC-ORD-SFO, като се очаква в Чикаго всички пасажери да напуснат самолета, да си вземат багажа и да го чекират отново, нищо, че полетът уж продължава. Също така, често полетът ORD-SFO, въпреки че е със същия полетен номер, се изпълнява от друг самолет (767, 757), поне така беше през май месец.
Следват няколко страхотни дни в „The Windy City”- за наш късмет само с хубаво време.
US DOMESTIC
На 4 беше време да си ходим. Пристигаме на летището малко над 2 часа преди полета и се насочваме към Терминал 1. Чек-инът е автоматизиран – няма гишета, всички се чекират на терминалите, зад тях седят служители, готови да ти облепят багажа и да го пуснат на лентата. На проверката за метални предмети всеки е принуден да събуе и обувките си, но въпреки това процедурата не се забавя твърде много (за разлика от Брюксел!!!).
По това време на О'Хеър си гъмжи от обичайния трафик:
Continental:
United:
B777-300ER в безличните цветове на SA:
(В по-голям размер и по-добро качество тук: http://pic.bgspotters.net/?id=19451 )
Нашият самолет – А319-131 N815UA:
Мястото за мен е 20F. Рулирането отново е продължително и (този път със сигурност) на един двигател (вторият е запуснат минути преди излитане), но за излитането почти не се чака. Прави ми впечатление късата сепарация межу самолетите пред нас – имаш чувството, че наблюдаваш изтребителни двойки, излитащи на секунди дистанция един от друг. След отлепянето започваме стръмен ляв завой и след минута прелитаме downtown Chicago, след което навлизаме над Мичиганското езеро, а отдолу постепенно започват да се появяват облаци.
По време на почти целия полет отдолу беше така:
Обслужването бе не лошо за полета, продължил малко под 2 часа. Вече не си спомням от какво точно се състоеше кетеринга. Прави ми впечатление, че в САЩ дори и тяснофюзелажните самолети са оборудвани с Y+ (може би 1/3 от цялото Y). Предполагам си струва ако прелиташ от източния до западния бряг – обслужването като в икономи, но с 4-5 инча повече място за краката, което наистина е безценно. Преди излитане кабинния състав предлага ъпгрейд срещу някаква сума (ще ви излъжа точно за колко ставаше въпрос, но сумарно се получаваше по-малко от типичен билет за Y+). Тази практика съм чувал, че я имат в доста американски компании – срещу Х пари те ъпгрейдват в горната класа, каквато и да е тя и както и да се нарича.
Снижението е продължително и с много и силна турболенция, особено при пробиването на облачността. Самолетът се клати по X,Y и Z, в салона цари тишина... Струва ми се, че скоростта е малко по-висока от обичайната за пенетрейтване на турболентни зони, но е напълно възможно да се лъжа – човек много трудно добива правилна преценка за такива неща ако не седи в кокпита и не си гледа приборите.
В момента, в който излизаме под облаците се намираме точно над Манхатън:
След малко се забелязва и летище Ла Гуардия – летим в успореден курс на полосата за кацане и така 3-4 минути преди екипажът да започне серия от няколко остри завоя за излизане на правата. Тук вече турболенция не се усеща – кацането е меко и много забавно, защото полосата се появява точно тогава, когато човек има чувството, че ще опре водата
По това време на LGA не цари толкова силно оживление. На отдалечена стоянка е спрян частния 727 на Доналд Тръмп. Спираме на ръкав, слизаме от самолета, пристигаме на каросела за багаж и се оказва, че от 3 парчета багаж, с нашия полет са долетяли само 2 от тях. Това го разбираме, след като уж на майтап използваме автоматите с баркод-четци, на които човек може да провери статуса на своя багаж. Добрата новина е, че полетът, с който идва липсващия куфар е само на 10 минути от кацане – също полет на Юнайтед, също с А319 (както после се оказа).
Трасето на полета беше нещо подобно:
И така, чакането е поносимо – следва около час път до хотела в Манхатън.
BOUND FOR EUROPE
Дойде време и от тук да си ходим – времето, прекарано в Ню Йорк мина неусетно – толкова много неща могат да се правят в този град.
Хващаме такси към JFK в ранния следобед на 7 Май. Пътуването отнема около час и се оказваме на летището три часа преди полета. Гишетата на Луфтханза не са много натоварени, въпреки, че предстои излитане на 747 за Франкфурт и нашето (час по-късно). Чекираме се и получаваме нови места (бях чекирал само себе си онлайн за да видя може ли да си сменим местата по някакъв начин, но не стана) на ред 26 – двойката до прозореца + най-близките 2 места от четворката по средата.
Терминал 1 на JFK по това време е зает от нашия А330-343X (D-AIKJ), един А330/А340 (не помня вече) на Суис, A340-300 на Turkish, 2-3 самолета на Air France (1 772, 1 A330 и ако не се лъжа един 773), пристига Джъмбото на Ер Чайна и около него настъпва суматоха, в далечината рулира А330-200 на Air Berlin/LTU (незнам дали за същия терминал). Пътеките за рулиране са натоварени от разни регионални машини, както и от 757 с уинглети на различни превозвачи. Докато чакаме виждам как в далечината излита 747 на LH за Франкфурт. Замислям се всъщност колко много полети свързват ежедневно големите Ню Йоркски хъбове с европейски такива. Четох не оданва, че само BA има 13 полета на ден между LHR/LGW и JFK/EWR...Lufthansa (ако не се лъжа) имат 2 или 3 от FRA (333/346/747) , 3 от MUC до JFK (2х) и EWR (1х) съответно (2х 333 + 1 737 на Privat Air в бизнес-конфигурация) и 1 от DUS до JFK (A343).
Само, че от Терминал 1 няма много опции да се снима – там където можеш да застанеш до стъклото, то обикновено заради разни архитектурни решения е под ъгъл и крайният резултат е, че в кадъра ти влиза и самолета и всевъзможни отражения от терминала (Следващият път ще се снимам и себе си така на фона на някое Джъмбо
Нашата машина, както вече споменах, е А330-343X с двигатели RR Trent 772B-60 – познават се по това, че са най-издължените двигатели, предлагани за А330. Сега чета, че 52% от всички А330 са оборудвани именно с мотори на RR в три различни модификации. Буквата „Х“ мисля, че показва, че самолетът е вариант с увеличена (а може би и максималната възможна) MTOW. Ако греша, моля да бъда поправен.
Самолетът е произведен през в края на 2005г (msn 701) и е един от четирите А330 на Луфти, базирани в Мюнхен. Конфигурацията му е 8F, 48C, 165Y. Поради чист късмет нашия ред е 26ти – намира се в една малка кабина, съставена само от 4 реда, намираща се непосредствено зад бизнес-класата – много приятна работа, защото дава усещане за повече пространство.
(За по-нагледно вижте тук: http://www.seatguru.com/airlines/Luftha ... A333_A.php )
Бордваме се и аз заемам място 26А – до прозореца и точно над крилото. Lufthansa, за разлика от техните партньори от UA, раздават възглавници, одеала, в самолета е светло и си личи, че интериорът е сравнително нов. При UA обяснението беше, че одеалата са недостатъчно заради свинския грип!?
IFE-системата е от нова генерация и е доста комплексна с много богат избор от филми, сериали, музика и тн. Филмът започва тогава, когато го пуснеш, а не когато си иска
Имаш избор от езици и какви ли не други екстри. Работи с тъч-дисплей, а не с вградени в подлакътка бутони (777 UA). Въпреки, че отново не получавам желания 007, успявам да убия първите два часа от полета с други алтернативи.След приключване на бординга (отново през 2 ръкава – един за първа класа и един за бизнес+икономи) всичко се развива бързо – салонът е подготвен, инструкциите са прочетени и демонстрирани, пуш бек, стартиране на двата двигателя и започване на дългото рулиране. Тук трябва да отбележа, че очаквах дълги опашки от десетки самолети преди излитане. Така съм чел по блогове на пасажери и пилоти, нито един от които не пропуска да се оплаче, че чакането може да достигне до 2-3 часа според условията и че планирането на полета винаги изисква „plenty of taxi fuel”. Докато рулираме летището направо изглежда празно – около нас има още 2-3 самолета, рулиращи към същата полоса (ако не ме лъжа ориентацията – 31L).
Започваме разбег и веднага ми прави впечатление колко безшумен е А330 в този режим на двигателите – те, съвсем сериозно, просто не се чуват! След отлепяне правим няколко леви завоя и излизаме над океана, успоредно с което прибираме и задкрилките. Турболенцията ни разтърсва някъде между 10 и 20 000 фита, но след това изчезва.
Кабинният състав започва да сервива топла вечеря – пилешко с много добър сос – много, много вкусно!
12
Час след началото на полета, докато сме някъде над Nova Scotia, слънцето бавно започва да отива към залез. Близо до Халифакс навън е все още светло, но небето вече е приело оранжев цвят. След като се стъмва напълно крилото все пак е доста добре осветено от лунната светлина. Тук филмите ми свършват (тези, които ми харесват, иначе има бая) и се опитвам да заспя, но отново без успех – биологичният ми часовник е настроен на режим Ню Йорк, където сега е около 20-21ч вечерта! Продължавам да се „inflight-entertain-вам“, слушайки музика от телефона (включен на flight mode). Нощта минава неусетно, трае едва има-няма 4 часа. Ветровете са силни и попътни (както обикновено над Атлантика) и командирът ни е предупредил още преди излитането, че полетът ще отнеме около 7 часа, а не както е по разписание 8:30. Скоростта по едно време достигна около 1015км/ч.
Ето къде навлязохме над Великобритания и навън започна да се показва слънцето:
Започва сервирането на лека закуска. Това е деликатен момент за повечето red eye полети. Повечето хора спят, когато изведнъж осветлението в кабината бива включено, количките започват да дрънчат и тн. Предполагам поне 80% от пасажерите в този момент биха се отказали от всякакъв кетеринг, само да не трябва да се пускат лампите.
В малката кабина между редове 24 и 27 аз май съм единственият, който не е успял да спи
По време на снижението към Мюнхен се обажда вторият пилот, който се представя и дава информация за пристигането – след колко време, какво е времето и тн. Отбелязва също, че той е pilot flying. Схемата за долитане в Мюнхен за този полет обикновено е BURAM1M, на който му е интересно да рови джепсъните
Небето навън е спокойно – не се усеща никаква турболенция. Снижаваме приблизително успоредно на полосите в Мюнхен и със задкрилки на 2 или 3та позиция правиме завоя за излизане на правата за полоса 26R. В далечината се забелязват Алпите, слънцето е още ниско – абе красота! Кацането е меко, конденза е мощен:
Нашата машина след кацането и преди следващия полет...отново до JFK
Още един 777 на Юнайтед от ранна серия:
Малка фотосесия на един А321 (забележете как на капака на предния колесник пише къде е базиран):
И така, ако позволите да дам някои препоръки за летене през океана със Star Alliance (пък и изобщо) :
- Търсете компании с добри IFE и непременно с PTV! Не разчитайте на лап-топ в икономи, защото там няма контакти. Персоналните ТВ-та са много, много важни при дълги полети!
- Непременно си изкарайте Miles and More карта! (И се обаждайте преди да го направите за да спечелим и ние по някоя друга хилядарка от това, че сме ви вербували
- Ако ще летите на далеч с LH нещата с отделните типове в авиопарка изглеждат така:
A330-300 – всичките са с PTV. В Мюнхен са базирани 4 от тях, въртят основно до JFK, EWR, CLT, IAD, BOS, BOM. Останалите са във Франкфурт – пускат ги до доста дестинации в САЩ (някои от тях в определени дни се сменят с А343), както и до Централна Африка, Близкия Изток (като изключим Дубай и Тел Авив), по-близки дестинации в Азия (Ташкент, Алма Ата, etc).
А340-300 – не всички са с PTV, въпреки, че минават преоборудване. Последният ще бъде преоборудван през февруари 2010г. Тези, дето нямат, са базирани в Мюнхен. Трите в Дюселдорф и останалите във Франкфурт имат.
А340-600 – всички са с PTV
B747-400 – май нито един няма PTV
- Сравнение 777 на UA vs 333 на LH (икономи клас)
Ербъса печели по следните параметри – поддържан салон, PTV-система от ново поколение, ниско ниво на шума. Мястото за краката в стандартната икономична класа е достатъчно. Единственият му недостатък е липсата на индивидуални духалки над главите.
777-цата печели по следните параметри – има Y+ салон – добра алтернатива за хора, които имат нужда от повече място за краката, огромни овърхед-бинове (за разлика от останалите самолети, на които съм летял, тези тук падаха надолу вместо да се отварят настрани.
Забележка: Тези 777, които летят до Европа са само част от флотилията от 777 на Юнайтед. Четох, че част от тях минават преоборудване с нова бизнес-класа, но незнам как стоят нещата с икономи. Най-големият хит е, че в старата бизнес-класа на 777 на Юнайтед няма PTV, за разлика от икономи в същите самолети.
- По мое мнение проблемът с часовата разлика е доста по-сериозен на връщане от САЩ към Европа. Опитайте се (ако полетът ви е следобяд) да станете рано сутринта, за да може след излитане да ви се доспи и да си коригирате режима. Ако успеете, ще кацнете сутринта в Мюнхен с много по-леки симптоми на jet lag отколкото мен
Ако пък летите в бизнес-класа, използвайте една от ложите за бизнес-пасажери в Мюнхен – теглите един душ и сте готови да вършите работа При полет към САЩ прочетете внимателно какви формуляри за имиграционните власти трябва да попълните – пише го в бордовите списания. Освен по един формуляр на човек има и допълнително още един ако пътува семейство. Попълвате ги в самолета, след като стюардесите ви ги раздадат и ги давате ги на папсортен контрол.
Както Митко беше споменал – ако имате възможност да планирате пътуването си – изберете да кацнете на крайната си дестинация в САЩ. Минаването на паспортния контрол и необходимостта да чекирате на ново багаж, може сериозно да ви забавят.
Използвайте сайтове като seatguru.com (не винаги е напълно актуален, но данните могат да бъдат сравнени), както и услуги от типа на online check-in. Ако си взимате билетите през агенция, помолете да ви запазят местата, които желаете, ако са свободни.
Искрено се надявам блогът да е бил интересен, а най-вече – полезен!
Снимките са със защитени авторски права и не могат да бъдат публикувани, независимо дали за комерсиални или некомерсиални цели, без съгласието на автора.
