С Lufthansa Regional до София и обратно

С Lufthansa Regional до София и обратно

Мнениеот harrier » 05 Мар 2006 22:43

В ранната утрин на 17 февруари след като едвам съм успял да се събудя малко преди 5 часа, стигам до летището и се чекирам. За щастие летищата на държавите на Запад в общия случай одавна са възприели идеята че ако една авиокомпания чекира няколко полета едновременно то няма значение на кое точно гише се регистрираш. Така е и тук, разбира се, макар че Нюрнберг не се води хъб на Луфтханза (това не пречи Луфтханза да изпълнява от тук повече полети от колкото всички български авиокомпании взети заедно от София). Усмихнатата служителка любезно приема моя 6,6кг сак и ми дава място до прозореца до Мюнхен и след това до София. Хвала на такива хора, защото местно време е малко преди 6 сутринта, как имат сили да се усмихват незнам. :D

След кратка закуска породена от наличието на време за убиване се запътвам към проверката на скенера. Там както винаги предизвиквам особен интерес, поради наличието на какво ли не в ръчния ми багаж. След обстойната проверка на всеки джоб и всяко нещо по отделно охраната намира български монети у мен. Гледа ги и ме пита какви са, "български" викам им аз..."Български?!" (с очудване), "Да, български" (с усмивка). След проверката се паркирам покрай прозорците около ръкавите. Навън е още пълна тъмница, затова пък трафик не липсва. За около 10-15 минути кацат около 7 самолета на Еър Берлин, излитат редовни полети на Lufthansa Regional за Франкфурт и Берлин, каца и един Dash 8, идващ по някой вътрешен полет. Опитах се да снимам, възползвайки се от една от плоскостите до прозорците, но снимките не са много успешни, друго си е със статив, плюс това зад гърба ми е много светло, което също е лошо условие за снимане. Милата служителка на нашия изход (А13) обявява че качването в самолета ще се забави с 15 минути. След 15-те минути ни извеждат до самолета с автобус. Машината за първия участък от моето пътуване е Dash 8-300 D-BPAD, принадлежащ на Augsburg Airways, част от концерна Lufthansa и в частност част от Lufthansa Regional. Този самолет ми е особено симпатичен поради многото място между седалките, което си е голямо удобство поне за мен. Веднага след като последния пасажер се качи в самолета (моя милост) едната стюардеса ни приветства на борда и обяснява, че употребата на всякакви електрони устройства е забранена по време на полет. Малко преди запуска на двигателите (наблюдаван с интерес от моето място 5A, намиращо се точно до двигател номер 1), командир Rosberg ни казва добре дошли от негово и от името на първи офицер Georgi и се извинява за забавянето. То било предизвикано от грешна индикация на количеството гориво, което накарало него и неговия колега да инспектират самолета лично.

На борда на 50-местният самолет сме около 15 човека, повечето от които определено са от бизнес-пасажерите, явно отиващи за един ден до Мюнхен да свършат някоя работа.

Следва запуск на двигателите и рулиране до предварителен старт на полоса 28. След нас рулира за излитане Б737 на Еър Берлин. Последва излитане и запазване на курса в следващите 4-5 минути. Самолетът отлепи доста леко около средата на пистата. Не след дълго заемаме своя ешалон (пропуснах да чуя колко точно беше), като малко преди да запчнем снижението прелитаме над Аугсбург, град, близо до Мюнхен, намиращ се в северозападна посока. Летището на Аугсбург дори по някои документи (да се чете интернет-сайтове) го водят като второ летище на Мюнхен, макар че е отдалечено на 40-50км. Самото снижение протече нормално, заходът за кацане също, като след като пробихме облаците пред нас се разкриха околностите на Мюнхен, потънали в сняг (в Нюрнберг такъв липсваше въпреки че в последните дни валеше от време на време). Кацането бе изпълнено прекрасно въпреки вятъра, който се усещаше. При опирането на основните стойки на колесника една от страничните лампи в салона, която бе отвита от едната страна, започна да трака доста шумно, като направо заглуши двигателя.:)

Последва рулиране до терминал 2 на Мюнхенското летище, предвиден да обслужва (и обслужващ) Lufthansa и нейните партньори в и извън Star Alliance. Установихме се на стоянката за регионалните самолети, а около нас бе пълно с ATR, BAe/Avro RJ, CRJ, ERJ и Dash. Возенето до терминала си отне не малко време, тъй като всички МПС-та се движат така, че по никакъв начин да не затрудняват движенията на самолетите (тоест налага им се доста да заобикалят). След влизането в терминала се насочвам към хале G, от където трябва да ни изведат до самолета за София. Минавам паспортен контрол и за щастие не се налага да минавам отново през скенера, защото това доста би ме забавило.:D

Десетина минути преди обявения boarding time заставам пред изхода, като наоколо все още няма много хора (освен двама души, явно дошли по бизнес, но определено с балкански изражения). Разхождам се и разглеждам десетките безмитни магазини. Мюнхенското летище не прави изключение от повечето неща в Германия и то е “обхванато” от треската преди световното първенство по футбол, до което остават няколко месеца.

Не след дълго обявяват започващото качване на пасажери в автобус, намиращ се две нива под изхода. Успявам да направя малко снимки през прозорците, като наблюдавам последователно кацането на А330-300, което според мен е доста красиво, на Lufthansa и A318 на Air France. Аз съм сред първите 20-тина души, които се качват, след нас обаче следва още един автобус. Достигаме до същата стоянка, на която преди по-малко от час слязох, където ни чака CRJ 100 D-ACLZ. Гледам го и си мисля че Lufthansa едва ли могат да намерят по-подходящ самолет за полет до България.:)

Заемам своето място 4А, намиращо се точно зад последния ред на бизнес класата в този симпатичен самолет (конфигурация 2-2 и в икономична и в бизнес класата, както беше и в Dash 8-300). След качването на последните пасажери следва бърза организирана работа на екипажа и запуска на двигателите не закъснява. Самолетът не е напълно затоварен, може би на борда има 35-40 души от възможни 50. Макар лекото закъснение в графика, което дори не съм усетил, командирът обявява, че полетът ще продължи около час и 25 минути, по-малко от предвиденото, така че закъснението ще бъде наваксано. Следва рулиране и без много да чакаме на предварителен старт излитаме по полоса 26R. Следва серия от десни завои, при един от които успявам да направя добра снимка от въздуха на летище Мюнхен. Полетът наистина минава неусетно, Lufthansa все още спестяват от закуски (буквално) и сервират само сандвичи и напитки. Над Европа като цяло е доста облачно, докато в Мюнхен при излитането слънцето беше пробило (при самото кацане беше облачно). При снижението към България пробиваме облачността малко преди Вакарел. Около Лесново и Вакарел слънцето обаче вече се бе показало. Успявам да направя снимка на Лесново от въздуха, която заради мръсното стъкло и малкото обаци по-надолу не става толкова добра, но все пак е нещо. Завоят за излизане на правата за кацане по 27 беше плавен и малко след това бяха спуснати задкрилките. Веднага след като излизаме на правата ни хваща wake turbulence, която не ни оставя до кацането. Допирането до полосата отново е много меко, макар да сме пропуснали точката на опиране заради вятъра, който ни носеше. Следват интерцептори, реверс...установяваме се на една от централните стоянки. След нас каца Ил-86 на Аерофлот и правителствения Фалкон 2000. Слизаме от самолета малко преди 12 часа, при положение че според разписанието този полет пристига в София в 12:10. Още не е започнал пиковият час на летището, следователно на паспортния контрол и при получаването на багажа е спокойно. Всъщност Ил-а кацна 10-тина минути след нас, като може би затова бе толкова спокойно, друго щеше да е с още 300 души вътре (е, може и по-малко да са били). :wink:
Аватар
harrier
член на екипажа
 
Мнения: 5258
Регистриран на: 16 Дек 2003 17:16

Мнениеот Stoyan » 05 Мар 2006 23:56

Ако трябва да го транскрибирам: Зупаа! :lol: :wink:
Изображение
Аватар
Stoyan
супер спотър
 
Мнения: 2304
Регистриран на: 01 Юни 2004 16:42
Местоположение: София

Мнениеот harrier » 06 Мар 2006 18:52

Веселият момент бе, когато при качването на самолета към София попитах стюардесата дали би попитала капитана дали мога да летя в кабината. Тя след като разбра, че не съм служител на Lufthansa каза, че не било разрешено и обичайните неща....чудя се кога ли най-сетне някоя просто ще попита командира, а няма да се държи все едно зависи от нея дали може или не. В крайна сметка аз я моля да попита него а не тя да ми разреши. По-късно, докато сервираха храната същата стюардеса се приближи към мен и ме попита с весел тон "Ама Вие да не сте пилот?" :D След като и обясних, че не съм тя каза, че тогава дори нямало смисъл да пита. Лелеее, всичките тия jumpseater-и, дето качват снимки в интернет сигурно са разбивали бронираната врата за да се докопат до кокпита :D
Аватар
harrier
член на екипажа
 
Мнения: 5258
Регистриран на: 16 Дек 2003 17:16

Мнениеот harrier » 06 Мар 2006 19:06

Следобеда на 28 февруари, последен ден от месеца и като за калпак на хубавото време от последните 10 дни вали сняг и температурата пада до нулата. Пристигам на летището и отново си мисля какъв късметлия съм виждайки пустия салон на “Заминаващи”..часът е около 16, а пиковите часове отново са минали. На регистрацията на багажите и билетите няма опашка, следователно си слагам леко понатежалия сак, давам си билета (той е бутафорен, защото всъщност е електронен, а бумагите са само за отчет и за “всеки случай”), паспорта и си казвам, че искам място до прозореца и на двата полета (подсещам че искам да ме чекират до Нюрнберг направо, ей така да не забравят). Изпращам се със семейството и преди да мина проверките се качвам до кафето на “Заминаващи”, където нашият колега Hornise е в обичайната си работна поза с 300Д и 300мм отгоре:) Времето е кофти. Каца Ан-12, малко след това каца и моята машина Avro RJ85 D-AVRM, която ще ме откара до Мюнхен. Идва време за тръгване и слизам долу, минавам безпроблемно проверката за метал (йес!). Ръчният ми багаж също не предизвиква особен интерес у гранична полиция, та стигаме успешно до паспортната проверка. Сега забелязвам за първи път, че от 4 гишета от едната страна на терминала едното е само за екипажи. Чудя се колко ли екипажи преминават всеки ден от там, та са им отделили цяло гише, но както и да е. Служителката на Гранична Полиция след като вижда студентската ми виза, заела няколко страници в паспорта ми като по учебник ме пита за къде пътувам след което и “С каква цел пътувате?”, което направо ме тушира:) Обяснявам и че съм студент и след като ми удря печата минавам. Около изходите също е доста спокойно, а до моментът на качване има още време, което ми дава възможност да сравня цените на алкохола в безмитния магазин с тези на безмитните и не безмитните магазини в Германия. Безмитните определено печелят при повечето видове, което не бива да ни очудва.:)
След малко ни извикват на изход 3 за качване. Нашето Авро е спряло точно срещу терминала, пътят с автобуса няма да е много дълъг. Стигаме до самолета (доколкото си спомням се събрахме в един автобус), аз се качвам предпоследен, правя няколко снимки, включително на спрелия около ВИП-а холандски Фокер Ф-28. Мястото ми в самолета е 5A отново точно зад бизнес-класата, като и на 5B и 5C има хора. За пореден път си мисля как решават къде да дават места на пасажерите, при положение че свободните места в самолета са доста. В крайна сметка човекът от 5C получава по-добро място в края на фюзелажа, а англичанинът до мен се мести до пътеката (човекът е нарамил 2-3 чанти ръчен багаж и въпреки опитите не успя да го нахака под седалките:)
Следва приветствие от екипажа, запускът малко се забави заради противообледенителните процедури (голяма мъка за спотър, мястото ми до прозореца почти се обезсмисли, защото успя да изсъхне над Сърбия и въпреки това остана мръсно до края). Командирът обяви, че очакваното полетно време е час и 50 минути, както и беше.
Поляха ни хубаво и запуснахме четирите двигателя. Изрулирахме до 09, където без да чакаме много излетяхме. От “тъжния завой” нищо не видях...просто през това стъкло се виждаше така както човек вижда, когато му разширят зениците:) Единственият шанс да си прекарам добре времето е да слушам музика, чета и тн, стандартните неща. След около час и половина започваме снижение към летище Ф.Й.Щраус, което протече нормално, а над Германия и всички останали страни, които прелетяхме имаше гъста облачност. При кацането, което бе по-гладко от всяко друго, на което съм бил свидетел като пасажер, вече бе започнало да се стъмва. Спряхме на ръкав на терминал 2, където дълго време наблюдавах как ръкавът бавно се спускаше надолу (в София разбира се използвахме вградената стълба на самолета, която така и не мога да разбера къде се прибира). След като минахме през ръкава излязохме в малко фоайе, където на два монитора стояха всички свързващи полети на пасажерите от нашия полет. Видях и моя полет LH942 към Мюнхен, който бе по разписание (от София закъсняхме малко). След десетина-минутно пътешествие из коридорите на летището се озовах на паспортен контрол, а след това на “входа” на хале G, където се извършваше проверка на пътниците и ръчния им багаж. Тук загубих около 10 минути, докато разровят всичко, което носех, докато направят тест за експлозивни вещества по фото-чантата ми и докато проверят фотоапарата дали е фотоапарат. В крайна сметка се оказва, че проблемът е в една метална пластина в шапката ми, която толкова ги е стресирала, милите. Скенерът от своя страна бе задействан от копчето на панталона ми. Те сигурно се чудят защо машината издава звуци при преминаването на по-голямата част от пътниците. Незнам дали скенерът е бил настроен на голяма чувствителност или си е просто така...не че има значение, те са немци, не би им минало през акъла да настроят въпросната машина. 10 минути преди обявения час за качване в самолета пристигам на изход G21, където с малко закъснение след известно време започна приемането на пасажерите. Отведоха ни пак до ония далечни стоянки и ни паркираха до един Dash 8-400 D-ADHA (същият го бях заснел на отиване пак в Мюнхен), който бе предвиден за нашия полет до Нюрнберг. Веднага след качването в самолета (затоварване около 50-60%), вратите се затварят и започват инструкциите за безопасност. На борда има стюардеса и стюард (носеше червило и може би малко грим, леко приличаше на Филип Киркоров ама беше по-млад). Последва отново противообледенителна процедура, като е излишно да споменавам, че прозорецът ми отново стана на нищо и се изчисти малко преди кацането в Нюрнберг. Това отне около 20 минути, включително запуска на двигателите. Изрулирахме до полоса 26R и там чакахме реда си за излитане още 20 минути. Самият полет не се запомни с нещо особено, времетраенето беше около 30 минути. В Нюрнберг кацнахме по полоса 28, изрулирахме до същата стоянка, от която 11 дни по-рано заминах. На летището в Нюрнберг беше отново hub time за Air Berlin с около 20 машини плюс няколко на други авиокомпании. Багажът не се забави и Wilkommen in Nürnberg! :D
Аватар
harrier
член на екипажа
 
Мнения: 5258
Регистриран на: 16 Дек 2003 17:16

Мнениеот Емо » 06 Мар 2006 23:06

Браво harrier! Много интересна статия.

Аз отдавна съм летял с Augsburg Airways (Dash) от Прага за Мюнхен. И останах много доволен. Тъй като ме болеше нещо глава, поисках аспирин, и дори се оказа, че имат на борда! Респект!

Имаш ли снимки от заходите? Нищо, че са омазани с de-icer ;-)

Емо
Аватар
Емо
супер спотър
 
Мнения: 1221
Регистриран на: 14 Яну 2006 01:06
Местоположение: MUC

Мнениеот harrier » 12 Мар 2006 01:46

Ето малко снимки от обратния полет.

Преди излитане:
http://pic.bgspotters.net/?id=4698
Малко преди започване на снижението:
http://pic.bgspotters.net/?id=4697
В Мюнхен:
http://pic.bgspotters.net/?id=4700
В Нюрнберг:
http://pic.bgspotters.net/?id=4702
http://pic.bgspotters.net/?id=4703
http://pic.bgspotters.net/?id=4704
Аватар
harrier
член на екипажа
 
Мнения: 5258
Регистриран на: 16 Дек 2003 17:16

Мнениеот Емо » 07 Апр 2006 00:49

Браво! Супер са.

На мен аврото ми е един от най-любимите :)

Емо
Аватар
Емо
супер спотър
 
Мнения: 1221
Регистриран на: 14 Яну 2006 01:06
Местоположение: MUC

Мнениеот harrier » 07 Апр 2006 00:53

На мен ми харесва да го снимам, фотогеничен е. Иначе в конфигурация 3-3 е много тясно, но в 3-2 става.
Аватар
harrier
член на екипажа
 
Мнения: 5258
Регистриран на: 16 Дек 2003 17:16

Мнениеот mitkobiker » 07 Апр 2006 11:52

Джъмболиното е много сладка машина! :wink:
Спецификата на затоварването на полетите до София изисква предиумно такива машини.....примери- Lufthansa, Aegean, Sn Brussels
Гот е, че и Хемус са решили да се задръстят с тях :twisted:
Аватар
mitkobiker
супер спотър
 
Мнения: 2543
Регистриран на: 09 Ное 2004 12:51
Местоположение: София


Назад към Авиационни блогове и Trip Reports

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 18 госта