Стана време да си ходиме по "родните места" или по-скоро "работните места" след приятно излежаване предният ден на Cool в Младост под бизнес парка пред Princess аутлета. Барчето представлява една зелена полянка с голями възглавници вместо столове и много ниски маси. Отгоре има чаршафи които предпазват от слънцето и отстрани има плазми които не се виждат много добре на дневна светлина.
Но да се върнеме на темата! По пътя за летището НЯМАШЕ задръствания. Много съм доволен от Lufthansa. Бих летял с тях пак ако предлагат все така ниски цени. Този път не се чекирах онлайн и затова си загубих местата, които бях резервирал предварително.
На Т2 нищо ново.
Това беше нашият.
А този беше закъсняващият за Франкфурт. Един пич на гишето се молеше да го пуснат защото беше закъснял и може и да са го изчакали защото след излитането снимах летището и се забелязва 737 на Лафтханса да се отправя към рульожката. До колкото си спомням за Франквурт беше поне час преди този за Мюнхен.
Погледнат от А319.
Бутнаха ни навреме и започнаха да раздават българският Financial Times:....."Дневник".
И сега една серия от бизнес самолети и някой нови такива едни правителствени и още нещо изненадващо за мен, два Blackhawk-a малко след ВИП-а, За тези които не ме познават, аз работя за Sikorsky Aircraft и лично съм работил по ел. компоненти на Blackhawk.
DHL каца малко преди ние да излитнеме....
Излитаме по RWY 09.
И една малка серия от летището и София след тъжният завой или завоят на тъгата, сълзи се леят от пасажера до мен, тоест жена ми, може и за това, че седнах до прозореца преди нея!
737 на Lufthansa се запътва към рульожката.
Съвсем малко сняг е останал на северният склон на Витоша.
Никола Тесла
Самолета беше около 60% запънен. имаше един отбор от доста високи и якички девойки, предполагам, че бяха национали по волейбол или хандбал...
Алпите.
Малко преди кацане.
Личи си че сме в Германия, чисто е!
Малко преди кацане минахме до едно военнo летище което така и не можах да открия по-късно на картата.
А тук една много еднаква снимка този път от Мюнхен.
Нашият замина за Букурещ след 50 минути.
Германците не обичат американците особено много, явно са много претенциозни. Беше доста очевидно, не точно към нас, но нали и ние бяхме в тълпата пътуващи към JFK.
Kempinski....без Зографски.
Нашият А330-300, A340-600 ми хареса повече имах чувството, че дори беше по-тих....
От полета до JFK нямам много снимки защото бях в средата, точно там където започна да се стеснява и да стават по 3 седалки, разбира се пак до братята поляци, тези хора много пътуват.
Явно с чисто нова гума, не са и махнали и етикетите още.
В Германия, първата класа си влиза през отделен ръкав, в САЩ няма такива "глезотии".
И малко преди кацане.
Следващият полет се надявам догодина да се вредя с А380 на Air France, но за сега остава като план......
