Стана време за лятната почивка. Миналата година бях на море във Варна и много ми хареса. Затова тази година реших, че пак там ще почивам. А и компанията също щеше да е там от 8-ми до 16-ти август. Красимир Костов почти всяка сутрин съобщава за доста (доста - повече от 5) жертви за денонощие по пътищата на България. Бърз преглед на опциите за стигане от София до Варна и обратно:
-влак - сигурен (въпреки последните случаи в БДЖ), евтин (25лв в едната посока), но доста бавен и некомфортен (7 часа и 15 минути пътуване по разписание; мисля, че всички знаем какви са вагоните на БДЖ);
-автобус - относително сигурен, цени близки до БДЖ (28лв), комфортен (viva la Biomet), но пътува поне 6 часа;
-автомобил - шофирането по българските пътища за мен не е удоволствие, поне засега;
-самолет - бързо, комфортно, сигурно, доста приятно, а и както се оказа после много достъпно.
Всички се стараем да си почиваме и да се забавляваме, когато сме на почивка. А какво по-хубаво от това забавлението да започне още с пътуването. По-добре да ти се усмихва стюардеса, отколкото някой шофьор с балкански манталитет да ти лази по нервите
.Последната седмица разучих полетите на BG Air и Wizzair до Варна. И по чиста случайност в неделя сутринта на първи август се сдобих с двупосочен билет до Варна за 109лв.
Малко детайли:
SOF-VAR 8 Aug 16:00-17:00 FB973 BAe 146-100/200/300
VAR-SOF 16 Aug 07:30-08:30 FB978 BAe 146-100/200/300
Седмицата мина доста бързо и в събота бях на летището 90 минути преди полет, както любезно ме инструктира служителката на FB. Бях сигурен, че ще отнеме доста по-малко време, но исках да поснимам. За мое нещастие вятъра се обърна и всички кацаха/излитаха по 09. Намръщената служителка на Swiss Port не успя да повлияе на доброто ми настроение. Сдобих се с място 9F. След това същата служителка затвори вратата към първия автобус под носа ми, но и това го отминах с усмивка. 20 минути след първия автобус ни пуснаха и останалите с втори.
На летище София нищо необичайно:
От автобуса видях пореден Boeing, който беше пребоядисан бял и имаше знамето на Татарстан и регистрация на Татарстан. За съжаление не успях да го снимам, но още не му бяха сложили ливрея.
Качих се в самолета, стигнах си до реда, въоръжен с фотоапарат и какво да видя - една баба с внучето си беше седнала на моето място. Възпитано й обясних, че май е седнала на моето място. Тя не намери за нужно да се извини, а само каза "Вече сме вързани. Не мога да се преместя." ОК. Ще пътувам до пътеката... Снимки - от обратния полет.
LZ-HBB
Командир: кап. Игнатов
затовареност: около 95%
излитане - по 09
кацане - по 09, доста меко - моите поздравления към капитана.
Бях приятно изненадан от стюардесите - бяха много усмихнати и любезни. На летище Варна бяха сложили най-малката възможна стълба, която съществува. За сметка на това, стюардесите предупреждаваха да внимаваме
:
птицата:
Не знам кога за последно път сте били във Варна, но според мен е доста чист и красив град. Правят впечатление нормално скосените бордюри за инвалиди, велосипедните алеи, които са с нормална широчина, за разлика от софийските, светофарите за велосипедисти, осветяването на сградите вечер,... През нощта от пристанището се вижда кулата на военноморското училище. Големите знамена, поставени от министър Николай Василев си струва да бъдат видяни, също, ...
Тази година 15 август беше обявен за празник на Варна. Имаше невероятна заря, но фотоапарата не беше с мен по това време...
общината:
катедралата:
Имаше и много интересен посетител на пристанище Варна:
Това е кораб на ВМС на Италия. Построен през 1930-та година. В момента се използва като учебен за техните ВМС. Повече информация: http://en.wikipedia.org/wiki/Amerigo_Vespucci_(ship)
С разходката до Веспучи свърши и почивката. 2 часа сън, събиране на багажа и малко след 06:00 бях на летище Варна, Т1, заминаващи. Работеха точно 2 гишета, които чекираха пътниците за моя полет. Получих място 5F. Служителката на чек-ина беше изключително любезна, въпреки ранния час. Спомних си за терасата, за която бях чел в една тема тук и тя ми обясни как да стигна до нея. Следва минаване на security. Докато си прибирах нещата (колан, часовник, ...), станах свидетел на следния разговор между пасажер и служетелката на гранична полиция:
тя: Господите, имате ли изпращачи?
той: Да, но вече са отвън.
- Звъннете им да се върнат, за да вземат бутилките (усмихната).
- Но аз нямам бутилки в багажа!
- Имате 2 пластмасови бутилки от минерална вода в ръчния багаж. Искате ли да ви дам още подробности за тях?
- А защо не мога да ги взема с мен?
- Прочетете голяма табелка вдясно от мен.
Тя през цялото време беше много усмихната, а той леко недоволен
...След 2 минути бях на терасата. Ето кой ще ни вози до София:
На летището бяха още LZ-BOW и LZ-FBD:
Бърз оглед:
LZ-FBD тръгна към 09:
и излитане:
на сутрешното слънце, преди да направи десен завой:
а в BAe-то течаха приготовления:
LZ-BOW:
oт стълбата:
LZ-HBC
командир: кпа. Игнатов (отново)
излитане по 27. Явно посоката на вятъра се беше сменила.
затовареност: над 90%
стюардесите направиха инструктажа за безопасност и вече всички очакваме самолета да потегли. Тогава се включи капитана, приветства ни с добре дошли на борда и т.н. Обясни, че поради мъгла на летище София, ще закъснеем с не повече от 1/2 час. Това събуди бурното 'УУУууууууууууууууууууууу" на иначе заспалите пасажери. Стюардесите започнаха да сервират вода. Но след около 20 минути излетяхме.
виждането на AWA за ливреята на флотилията им:
Ето така изглежда LZ-FBD (кое ли е photoshop - моите снимки или списанието
):
и кацане над София по 09. Отново много меко, отново БРАВО на капитана:
наистина беше доста мъгливо и то само на летището:
а това са следите от лепенки по LZ-BOQ
:
Като цяло моите впечатления - много положителна промяна в поведението на кабинния състав, професионално свършена работа от пилотите, ужасни кифли (нямаха нищо общо с френските кроасани)
, а кафето даже няма да го коментирам... Ако Bulgaria Air продължават все така да подобряват обслужването, бих се замислил по-често да пътувам с тях.Дано ви е било интересно!
