Особено много ме привличат възможностите за евтина еднодневна разходка. Като видях тези полети, не можах да се сдържа. Събрах групата от общо три женки и този път и едно момче, за цвят, и купихме билетите.
- Код: Избери целия код
W6 4359 София - Терминал 1 29. Януари 2012 12:25 Венеция Тревизо 29. Януари 2012 13:15 W6 4360 Венеция Тревизо 29. Януари 2012 18:05 София - Терминал 1 29. Януари 2012 20:50
Времето се очертаваше прилично или поне по-топло от София. В родния град температурите паднаха сериозно – до към -12 или по-надолу. За италианско предполагаха 5-6 до към нула градуса или там някъде, като се има предвид вятъра.
Всичко започна тук – на паркинга, пред паметника на Циолковски:
На гейта мернах познати муцуни – дали защото съм ги виждала или защото им пише на челата, не знам, но бях сигурна, че тази група са също за еднодневна разходка. Краставите магарета се надушват
Обичайната гледка от Терминал 1:
Тъжната процесия по почистването – натам и обратно:
Полетът беше с 20-тина празни места. Нашата група се разпредели така, че да окупира целия самолет – два броя в опашката и два броя по-напред
Стара планина:
Не отивай натам, ние вече се връщаме
Тези летяха по-бързо от нас:
Наближаваме, това трябва да е хърватския бряг:
А това – италианския:
Под крилото се виждат Алпите:
Това трябва да е остров Мурано, а Венеция е точно под нас и не подлежи на снимане…
Летище Марко Поло:
Италиански пейзажи:
И пак Алпите:
Ние кацнахме, той излита:
Част от кабинния състав:
Кацнахме, но бидейки в опашката, едната част от нас се качи на второто автобусче и то беше снесено, разбира се, второ. Трябваше да изчакаме всички да минат паспортната проверка, а после и до тоалетната… С три думи: мотахме се доста.
Кошчета за разделно събиране:
А това е да не се загуби човек
Имах разпечатка на разписанието на автобус №6, но от нея нищо не ставаше ясно. Още повече, че имах две разпечатки – едната от Feriale, а другата от Festivo. Тези две неща ми звучаха като две населени места. Гледайки картата на движение на автобуса, незнайно защо реших, че има две 6-ици, едната тръгва от Фериале, а другата от Фестиво, имат малко по-различен маршрут, но и двете минават през Stazione и влизат в същинския център. Голяма грешка!!! Фериале се оказа делник, а фестиво – празник. И докато намерим от къде се купуват билетите, едното автобусче се изниза. Закачахме следващото, вече въоръжени с билети.
Ето къде продават билетите:
Шегувахме се, че това разписание не се спазва и сме някъде във Враждебна, а не във венецианско. По едно време дойде едно автобусче, на което пишеше Тревизо – веднага се напъхахме вътре и търсехме къде да си валидираме билетите. Шофьорът беше много разсърден и обясняваше нещо на италиански. Всички опити да го накараме да промълви английска дума бяха безуспешни. Но като че ли разбираше какво го питаме. Слязохме безславно. Видяхме опашката на нашия самолет, който отлетя за Скопие. По някое време от сградата на летището дойдоха един куп хора с куфари – явно автобусът ще дойде скоро. Да, ама не. Той дойде, но не беше 6, събра само тях и си замина.
Нашият самолет, преди да отлети за Скопие:
И много дребни пилета прелетяха, докато чакахме:
Скука…
Чакахме, чакахме, дойдоха други хора, но ние вече не се и надявахме на автобус. Само че той ни изненада и дойде. Най-накрая!!!
Мислехме да слезем на Стационе и от там да се помотаем пеша в центъра. Размислихме и преценихме, че с оставащото време е по-добре да навлезем в същинския център и от там да направим няколко кръгчета докато дойде време за наобратно.
Този часовник не го схванах
Пообиколихме, видяхме каквото видяхме и се запътихме към спирката, на която бяхме слезли. Вече ни беше изкристализирала идеята, че автобусът минава през центъра и продължава към летището. За второто пътуване купихме билети от шофьора, които бяха два и повече пъти по-скъпи от купените от вън. Но нямаше от къде да се купят…
В автобуса се качи и същата група. Заговорихме се с жената. Те се оказаха по-големи ентусиасти от нас – ще ходят до Япония. Ах, как ми се лети…
На летището опашката за секюрити ми се видя почти безкрайна, но мина бързо.
В самолета ни очакваше същия екипаж. Настанихме се групирано в опашката. Скучен вечерен полет и нищо интересно за снимане… Малко размазани снимки над Венеция
Кацнахме по 09, ура! Снимките, разбира се, не стават (представете си Александър Невски):
И така: Уиз – пак ще си купя билети, само да се намери с кого да летя. Моята група не са много навити на пътуване с преспиване, а еднодневните варианти са твърде малко. Тревизо: приятно място, но не говорят езици. А на мен ми е малко късно да уча и италиански…
