Полетите бяха тези:
- Код: Избери целия код
LUFTHANSA - LH 1703
SUN 19JUN SOFIA BG MUNICH DE 1250 1350
EQUIPMENT:AIRBUS INDUSTRIE A320-100/200
LUFTHANSA - LH 1718
SUN 19JUN MUNICH DE DUBROVNIK HR 1455 1620
FLIGHT OPERATED BY CL LUFTHANSA CITYLINE
EQUIPMENT:EMBRAER 195
AUSTRIAN - OS 732
FRI 24JUN DUBROVNIK HR VIENNA AT 1455 1625
EQUIPMENT:BOEING 737-800
AUSTRIAN - OS 7151
FRI 24JUN VIENNA AT SOFIA BG 1755 2030
FB 0410 FLIGHT OPERATED BY FB BULGARIA AIR
EQUIPMENT:BOEING 737 ALL SERIES PASSENGE
Очертаваше се самолет, на какъвто не бях летяла – EMBRAER 195
Пропускам добре познатите снимки от нашето летище. Ето го нашето пиле – стандартен 320 на Луфти:
И от близо:
Вече вътре:
Излитане и остър завой:
Толкова остър, че чак се видя летището (и мръсния въздух в софийското поле)
Ето ги пак тези успоредни линии:
Язовира при с. Бързия (не знам как се казва):
Берковица:
Язовир Монтана:
Водната площ при с. Димово:
Още едно-две водни басейнчета в България, близо до град Кула:
И вече в сръбско:
Сандвича с подправките:
И за съжаление се появиха облаци:
Всъщност, ние вървяхме срещу идващото към Балканите лошо време и минахме през всички въздушни дупки. Беше доста, хмх, яко
Вече над Баварско:
Една дъга, за любителите на атмосферни явления:
Снимка за спомен
И следващото пиле – Ембраерът
Интересно, това ако си го купя на борда, дали ще ми го дадат веднага и дали се брои за оръжие
Над Алпите:
Храната:
Полетът беше пълен с едни младежи от Русия – спортистчета, които опираха с глави в тавана. Стюардесите направо си им даваха по две кексчета, без да ги питат.
Летище Klagenfurt в Австрия:
И едно в Словения или Хърватска, ама много по-малко:
Тук някой си е рисувал по небето:
А тук си е рисувал по земята:
Приближаваме…
Много сме близо вече:
И ето какво слагат на картичките:
Това долу е хотелът ни – Иберостар Епидаурус:
А това е другият Иберостар – Албатрос:
Посрещачите са се строили в редичка
Здравейте
Ах, този залив
Всъщност, морето не е спокойно – това е снимка от външния край на полуострова, извън заливите:
Добро утро, Дубровник
Моето басейнче:
Хотелът ни, погледнат от пристанището на стария град на Дубровник:
На този cable car пак не остана време да се кача:
Механичният човек, който бие камбаната:
Мхмхмхм
И да не мрънкате, че у нас такситата са скъпи:
Лека нощ, Дубровник
Ще летим, ще летим
Този път откачихме петия ден на обучението, за да се поизлежаваме на плажа. Когато съм в чужбина, имам лошият навик да ставам много рано. Тук оползотворявах това време в плуване. Този петък, обаче, един чичко-поляк ме изпревари и маркира с хавлии 10-15 шезлонга. В сравнение с миналата година, Иберостарът се е погрижил за увеличаване на броя на шезлонгите. Тук морето е спокойно и строят до самия край на брега. Колежката така и не се престраши да се натопи повече от глезените.
Уеб-чек инът на австрийците се изложи. Поисках смс-и, които така и не пристигнаха. А летище Дубровник има собствен чек ин, който пак не е съвършен – отново не можеш да се чекираш до крайната точка на пътуването си. Ясно, ще трябва пак да се борим във Виена за новите бордни карти.
Ето го и нашият човек:
Бордното списание е със заглавна страница София
Намалете до 40 и не пушете
Горски пожар… Ама те си имат противопожарен самолет, за разлика от нас…
Познатата „фафла”
И glory-то на самолета:
Вече пред Виена
Едното поточе, което се влива в езерото, носи кал – ясно се вижда на снимката:
А този сладур ни вози миналата година по същия маршрут:
Здрастииии
Тази година имахме малко повече време за трансфер и всичко мина успешно.
Родна реч, омайна, сладка… Добре познатото БАе.
Много надраскани стъкла
Пак glory
Българското БАЕ ни закара до София, нахрани ни с познатия сандвич, а и мина през всички въздушни ями
Времето пак беше наобратно – от слънчевото отивахме към дъжда на Балканите и трябваше да ни подруса. 
Вече сме близо, това трябва да е Божурище:
Люлин бийч
Кауфланд, родното място на колата ми (автокъщата), работата на майка ми:
Старата ми работа и гарата
Гробищата, сточна гара:
Тук би трябвало да сме точно над ИСУЛ:
Сигурно е приятно да се живее в „Хаджи Димитър”
Или в „Сухата река”
Пресичаме „Ботевградско шосе” иииии кацамеееее
Близък план на майсторите по въздушни дупки
Шегувам се. Много добре си ни превози човека. Да се чувства поздравен, ако чете тук.
За съжаление това пътуване е от 2011 г. През тази не ми се усмихна късмета да отида пак…
Но за тях няма оперативни програми 
