Страница 1 от 1

Европейски рейс с южноамерикански привкус

МнениеПубликувано на: 18 Мар 2015 12:25
от Pilot737
Здравейте,

Пиша набързо този много, много кратък блог с повече текст и по-малко снимки (въпреки че обичам точно обратното). Въобще не планувах да разказвам за това пътуване, но се случиха някои интересни и непредвидени работи, затова реших да споделя.

На 16-ти ми се отвори път към Лондон и реших да се възползвам от добрите цени на Turkish по маршрута. Вече бях летял с конкурентите им от Албиона между Истанбул и Лондон (блог за което можете да намерите из по-старите теми) и щеше да е интересно да сравня двата продукта (с разликата, че сега пътувах икономи). Ще кажете, къде е южноамериканският привкус в това - ще узнаете съвсем скоро.

Не мисля да отделям внимание на полета SOF-IST, освен че се изпълни от Аirbus 321, въпреки че при резервацията беше заложен Boeing 738.

Пристигайки на гейт 208 на Ататюрк, от където щеше да се изпълни полета до Лондон, с неприязън установих, че отново има смяна в оборудването. Вместо А330-300, на ръкав се подготвяше за полет А330-200. Казах си: "Е, какво пък, не ми е за пръв път да уцелвам греда". При онлайн чек-инът предния ден си бях избрал място 16А (все още системата изкарваше, че полетът ще се изпълни на -300), което се падаше в средата на предната икономи кабина и на средата на крилото.

Както се казва, всяко зло за добро, тъй като на серия -200 място 16А е bulkead с огромно място за краката. 5 мин след като се бях настанил и върволицата от хора секна и аз установих със задоволство, че съм сам на 2-ката седалки. В този момент, като гръм от ясно небе, се появи един от стюардите: "Вие ли сте г-н Стефанов? Моля да ми покажете бордната си карта". Помислих си - тръгнало ми е на карък, сигурно искат да настанят я някой инвалид, я майка с дете, а мен ще ме запратят на някоя от средните седалки. С неохота станах и си извадих бордната карта от якето, което бях оставил в overhead bin-а.
- Mr. Stefanov, we have assigned new seat to you!
- Oh, crap...
- Your new seat is 1D, at the very front of the aircraft.

:shock:

За пръв път ме ъпгрейдват и то на widebody, и то при почти празен самолет :shock: Съдбата ми се усмихваше широко.

Eто къде нещата станаха наистина интересни - TC-JIR е самолет, оригинално доставен на бразилската ТАМ през 2008 г. и е летял за тях преди в края на 2014 г. да се озове в Turkish. Комшутата явно не са имали време да преоборудват самолета, ето защо той все още летеше в трикласна конфигурация на ТАМ :-D Е да, както може би вече се досещате, място 1D беше First Class Private Suite :)

А ето вече и снимките, които щракнах с телефона:

Изображение
Изображение
Изображение
Изображение
Изображение

Известната прясно направена лимонада, която Turkish сервират в бизнес класа.
Изображение

Turkish appetizers
Изображение

Уиски със сода за след обяда
Изображение

Самолетът ни след установяване на Терминал 2 на Хийтроу
Изображение

Re: Европейски рейс с южноамерикански привкус

МнениеПубликувано на: 19 Мар 2015 00:06
от dimitar vasilev
И.......какво ще кажеш за разликата между двата продукта? :D

Re: Европейски рейс с южноамерикански привкус

МнениеПубликувано на: 19 Мар 2015 18:06
от Pilot737
Hard product - бизнес класата на 767 на Бритиш е в конфигурация 2-2-2, сълонът е архаичен, но седалките удобни. Не бих казал, че leg room-ът е впечатляващ, липсва също IFE. За Търкиш не мога да дам реална оценка, тъй като обективно погледнато салонът беше на ТАМ. Креслото във First Class Suite-а ставаше на flat bed, мониторът беше около 21 инча, може и отгоре, USB изход, контакт, личното пространство на много високо ниво.

Soft product - при Бритиш забелязах по-голяма доза професионализъм. Салонният екипаж постоянно следеше за нуждите на пътниците, но без да създава натрапчиво чувство. В Търкиш трябваше да натиснеш бутона, за да ти обърнат внимание. Храната беше по-добре презентирана в Търкиш, но по-вкусна при Бритиш, въпреки че се очаква точно обратното от ориенталската кухня. Предполагам, че е новост при Търкиш - на борда има chef, който се грижи за гастрономическите желания на пътниците.
Търкиш осигуряват fast track lane на граничната проверка при пристигане, което отсъстваше при Бритиш (а може и просто да съм го пропуснал).

Относно бизнес салоните - Бритиш използват 3rd party такъв на Ататюрк. За Търкиш не съм се интересувал (може би си имат индивидуален).