Споттрип 23-25 юни
Публикувано на: 27 Юни 2006 21:20Таз година реших да я карам като едно време, га бях млад.
Та тръгваме от Бургас. Първите неуспехи не ни натъжават и разочароват - продължаваме напред.
Спирка 1 - хижа Люляк, на петнайсетина километра от Карнобат.
(по-скоро Lim-5) борд 124 (някога борд 24). Не е принудително кацане - преди двайсе и кусур години са го докарали за радост на хижуващите. Последните обаче не са полагали особено добри грижи за самолета, както може да се види и от снимката. Някои недобросъвестни граждани са изпитвали издръжливостта на конструкцията на изстрели от близка дистанция.
В добавка към аероплана има и две полеви оръдия. Хижара е много печен (както всички хижари, ама това е друга тема).
Прекосяваме Балкана през прохода Котел-Омуртаг, и се озоваваме на...
Спирка 2 - Омуртаг. борд 941. Преди по-малко от месец по молба на община Омуртаг самолета е освежен от инженерно-технически състав от авиобаза Безмер. Разликата лесно може да се види от по-рано представените на сайта снимки от onufrii, направени съвсем неотдавна. Основна заслуга за така качествено свършената работа има един мой добър приятел и колега, който може и да поглежда този форум чат-пат. Да му благодарим - човека е мераклия.
Между другото и общината се е постарала. Около самолета е оформено много приятно паркче. Адмирации!
Тръгваме на запад и след петнайсетина километра стигаме до...
Спирка 3 - Ястребино. В бившия Пионерски лагер стои във все така мизерно състояние борд 938. За трите години, през които не го бях посещавал не се е променил ни най-малко... Явно е толкова зле, че повече няма накъде.
ПС: Тия няма ли да означат откъде се влиза в тоя лагер, че всеки път прескачам оградите като лапе, пък вече не ми приляга на положението!
Следваща Спирка 4 - основната гадория на пътешествието - село Златарица, Великотърновско. Пътя между Джоланица и Горско ново село на практика не съществува (макар да е отбелязан на всички карти). Ужас! Както и да е, стигаме до обект борд 132.
Първата половина на 80-те самолета е докаран тук от Долна Митрополия, където известно време е изпълнявал нелеката служба на учебно пособие. Уви, съдбата не му е предложила по-лек живот...
Оттам безпрепятствено стигаме до Спирка 5 - Великотърновския борд 22. Такъв си стои там от безброй години, привличайки кашици за военното училище, или Бог знае за къде.
Малка почивка и продължаваме. Спирка 6 - село Михалци, Великотърновско. борд 90, поставен на мегдана тук през 2002 г. Предния път не можах да го снимам поради повреда във фототехниката. Този път апарата е безотказен. Паметна плоча: "В памет на загиналия пилот от ВВС на Р. България майор инженер Асен Йорданов Христов".
Съкращаваме леко плана, защото вече отива на залез слънце, жегата е непоносима, каквато е и жаждата за бира. Вместо през Горско Сливово-Летница-Пордим (където също има обекти за спотване), се насочваме към Спирка 7 - непосещаваният досега от мен "Сейбър" борд 112 в село Караисен, общ. Павликени. Приятна изненада - самолета е в нелошо състояние, макар да стои на това място от много години.
Време е за бира. На следващата сутрин обаче продължаваме!
Спирка 8 - село Комарево, Плевенско. Безфорсажен "Сейбър" - борд 23. Отново стар познайник. Въпреките острото обедно слънце, смятам че хванах добър ракурс.
На път за Спирка 9 - село Горна Митрополия - минаваме покрай добрата стара Ковачница на авиационни кадри. Шофирайки по безброй пъти покорявания пеша път преброявам ескадрила L-39ZA - летището е отново действащо. Преди десетина дена официално приключи пребазирането на учебната авиобаза Каменец на летище Долна Митрополия. Доказателство за това е разположеният в района на бившата аерогара Плевен РСБН, близката приводна...
И така - спирка 9 - мегдана на село Горна Митрополия. От няколко месеца там стои борд 48 (номера е изтрит от някой бдителен особист, но можете да вярвате на батко си). За първи път посещавам "обекта". Паметна плоча: "В памет на загиналия при изпълнение на учебен полет курсант Стефан Цанков Стефанов, 8 VIII 1974".
Някакви мангалета искат да ги снимам до самолета, но не са познали.
На следващия ден нещо обичайно - редовно спотваният борд 84 в Долни Дъбник. Още малко и храсталаците ще го погълнат напълно...
Казвам си: "Стига толкова за този уикенд, че да има и за по-натам" (а още обекти има достатъчно) и поживо-поздраво се прибирам в София.
Та тръгваме от Бургас. Първите неуспехи не ни натъжават и разочароват - продължаваме напред.
Спирка 1 - хижа Люляк, на петнайсетина километра от Карнобат.
(по-скоро Lim-5) борд 124 (някога борд 24). Не е принудително кацане - преди двайсе и кусур години са го докарали за радост на хижуващите. Последните обаче не са полагали особено добри грижи за самолета, както може да се види и от снимката. Някои недобросъвестни граждани са изпитвали издръжливостта на конструкцията на изстрели от близка дистанция.
В добавка към аероплана има и две полеви оръдия. Хижара е много печен (както всички хижари, ама това е друга тема).
Прекосяваме Балкана през прохода Котел-Омуртаг, и се озоваваме на...
Спирка 2 - Омуртаг. борд 941. Преди по-малко от месец по молба на община Омуртаг самолета е освежен от инженерно-технически състав от авиобаза Безмер. Разликата лесно може да се види от по-рано представените на сайта снимки от onufrii, направени съвсем неотдавна. Основна заслуга за така качествено свършената работа има един мой добър приятел и колега, който може и да поглежда този форум чат-пат. Да му благодарим - човека е мераклия.
Между другото и общината се е постарала. Около самолета е оформено много приятно паркче. Адмирации!
Тръгваме на запад и след петнайсетина километра стигаме до...
Спирка 3 - Ястребино. В бившия Пионерски лагер стои във все така мизерно състояние борд 938. За трите години, през които не го бях посещавал не се е променил ни най-малко... Явно е толкова зле, че повече няма накъде.
ПС: Тия няма ли да означат откъде се влиза в тоя лагер, че всеки път прескачам оградите като лапе, пък вече не ми приляга на положението!
Следваща Спирка 4 - основната гадория на пътешествието - село Златарица, Великотърновско. Пътя между Джоланица и Горско ново село на практика не съществува (макар да е отбелязан на всички карти). Ужас! Както и да е, стигаме до обект борд 132.
Първата половина на 80-те самолета е докаран тук от Долна Митрополия, където известно време е изпълнявал нелеката служба на учебно пособие. Уви, съдбата не му е предложила по-лек живот...
Оттам безпрепятствено стигаме до Спирка 5 - Великотърновския борд 22. Такъв си стои там от безброй години, привличайки кашици за военното училище, или Бог знае за къде.
Малка почивка и продължаваме. Спирка 6 - село Михалци, Великотърновско. борд 90, поставен на мегдана тук през 2002 г. Предния път не можах да го снимам поради повреда във фототехниката. Този път апарата е безотказен. Паметна плоча: "В памет на загиналия пилот от ВВС на Р. България майор инженер Асен Йорданов Христов".
Съкращаваме леко плана, защото вече отива на залез слънце, жегата е непоносима, каквато е и жаждата за бира. Вместо през Горско Сливово-Летница-Пордим (където също има обекти за спотване), се насочваме към Спирка 7 - непосещаваният досега от мен "Сейбър" борд 112 в село Караисен, общ. Павликени. Приятна изненада - самолета е в нелошо състояние, макар да стои на това място от много години.
Време е за бира. На следващата сутрин обаче продължаваме!
Спирка 8 - село Комарево, Плевенско. Безфорсажен "Сейбър" - борд 23. Отново стар познайник. Въпреките острото обедно слънце, смятам че хванах добър ракурс.
На път за Спирка 9 - село Горна Митрополия - минаваме покрай добрата стара Ковачница на авиационни кадри. Шофирайки по безброй пъти покорявания пеша път преброявам ескадрила L-39ZA - летището е отново действащо. Преди десетина дена официално приключи пребазирането на учебната авиобаза Каменец на летище Долна Митрополия. Доказателство за това е разположеният в района на бившата аерогара Плевен РСБН, близката приводна...
И така - спирка 9 - мегдана на село Горна Митрополия. От няколко месеца там стои борд 48 (номера е изтрит от някой бдителен особист, но можете да вярвате на батко си). За първи път посещавам "обекта". Паметна плоча: "В памет на загиналия при изпълнение на учебен полет курсант Стефан Цанков Стефанов, 8 VIII 1974".
Някакви мангалета искат да ги снимам до самолета, но не са познали.
На следващия ден нещо обичайно - редовно спотваният борд 84 в Долни Дъбник. Още малко и храсталаците ще го погълнат напълно...
Казвам си: "Стига толкова за този уикенд, че да има и за по-натам" (а още обекти има достатъчно) и поживо-поздраво се прибирам в София.
