Бърза проверка как напредва концесионерът по пътя към светлото бъдеще на летището (впечатления само от Т2):
- Тоалетните са по-чисти и почти не мирише! Тази в залата за регистрация дори има ремонтиран вид. Има хартия за ръцете. Направо не е за вярване, чувствам се като на "Швехат".
- Групата на "Луфтханза" (може и други, не знам), вече си отваря отделни гишета за drop-off на регистрирани пътници. Машини няма, но пак е нещо. Тези гишета видимо са по-празни от онези за регистрация - ползвайте ги, докато останалите не са разбрали за какво служат
- На проверката за безопасност - познатият бардак, дори в 12 ч. на обяд опашката заема цялото пространство и се налага хората да бъдат спирани преди ескалаторите. Служителите се стараят видимо, но с четири рамки - толкова. Бордните карти все така ръчно ги сканират два индивида, за да ви пуснат в секюрити; нито намек за машини там.
- На изходящия граничен контрол вече има нови апарати за биометрични паспорти, работят два от три (защо?). Интерес към тях почти нулев, хората чинно се редят 10-15 минути на опашка за гишенцата. Носете си паспортите и ги ползвайте, пести много време. Разкарали са тетката, която след машината непременно искаше да погледне бордната карта - все е нещо.
- Новите кафенета (които вече не са толкова нови), биват - особено на фона на предишните.
- Шопингът е все така несъществуващ, а соцът владее терена: локумчета, мускалчета и така. Деветнайсти век.
- На входящия граничен контрол има нова чутовна глупост: сложили са подвишни бариери, за да оформят опашката, и те покриват и машините. Значи ако двеста души искат да си чакат за гишенце при свободни и включени поне десет машини, аз трябва или да се бутам през тия двеста души, или да ги чакам да си минат първо на гишенцето. Не разбирам кой идиот го е позволил това.
- По багажа промени няма, но той поне винаги се е доставял бързо в София.
- Новите таксита са зле. Някой гушна едни пари, за да смени ОК с "Йелоу" (концесионерът осребрява концесията); в резултат, коли няма, чака се на опашка по 10-15 минути - предполагам, в натоварени нощни часове и повече; съответно, виси координатор, който спира хората да не се изтрепят на опашката; коли обаче просто няма.
Заключение: светлото бъдеще, за щастие, все още е далеч.