След като вече съм сбъднал мечтата си, имах седем пълни дни в Лондон. Един мегаполис, в който не бихте се учудили да видите човек в метрото, който чете електронна книга от електронна библиотека. Тук, в Лондон, не бихте се учудили да видите тъмен арабски субект, нахлузил висок тюрбан да ви кара в таксито. Тук надали ще ви учуди, че ходите по гигантска мрежа от тунели за метро, прокопани преди векове… Почти нищо не може да ви учуди в Лондон? Съвсем не. Това е един чудесен град, в който зад всеки ъгъл можете да откриете нещо ново и различно. Точно сега в Лондон всичко е на промоция и хайде народе, купувай…! Но нямахме почти време за магазини, като че ли между първи и девети имаше само един ден, който препусна през нас като скоростен влак и въобще не можахме да изпълним всичко от програмата. Но както са казали хората, една картина струва един милион думи. Така че вместо да ви занимавам, ще ви разкажа всичко в картинки.
Обсерваторията на Гринуич
Уестминистър и London Eye
Уестминистърското абатство
London Eye
Шрифта ни е познат… Кой ще се сети? Жокер: Въпросните притежават колелото…
Захождащите за LCY
Natural History Museum
И една озадачаваща теория за изчезването на динозаврите
Банички на 2000км от родината, само че тайландски и със скариди вътре…
Hampton court palace
Portobello road - същото като на женския пазар, само че по-колоритно
И леко садомазо
Но с поглед към небето
Hyde park
Buckingam palace
Един от последните автентични дабълдекари (чакахме да се возим на такъв 1 час)
Shakespeare’s Globe
Millenium bridge
British museum
St.Paul’s cathedral
Където изкатерихме 360+/- стъпала докато стигнем до Каменната галерия, но гледката си заслужаваше…
Ето го Сити заедно с „Краставицата” на Норман Фостър
Към Темза и London Eye
Tower Bridge
Covent Garden market
По време на излет до English Channel с приятели стигнахме едно селце близо до Lydd, където има някакъв АЕЦ, който съвсем не е на мястото си на фона на старинните къщи, но по-инересното беше парен влак, който обслужваше района от тук до градът, от който започва Channel Tunnel. На всичкото отгоре е страшно миниатюрно
Просто е несъразмерно!
Потегля ефектно…
----------------------
И така, за Лондон може да се каже много, много, но стига толкова. Бях убеден че за полета на девети сутринта ще е необходимо да се чекирам, но на осми сутринта реших, че е рано. Бииип! Глупава грешка…! На осми късно вечерта отворих интернета да се чекирам и откривам че ЕДИНСТВЕНИТЕ три места, останали едно до друго са на последния ред, 26 (26D, E & F). Добре че има едно до прозореца. Бреййй, тез българи са се светнали как не е необходимо да се бутаме по часове преди полета на опашка!
оттук нататък ще знам: Чекирам се онлайн възможно най-рано, а ако може, избирам места още при резервацията (Примери: OS (безплатно), SN & EI (платено)). E, човек се учи докато е жив, а и парен каша духа… Какво повече да кажа? Щеше ми се да съм близо, но не над крилото, защото хем мога да следя задкрилките/предкрилките, спойлерите и така нататък…Същата вечер повикахме такси (като по този начин изгоряхме с три билета за Heathrow Connect, които бяхме закупили…), което в шест без петнадесет беше пред вратата. Пътувахме срещу цена от £34 и пристигнахме на Хийтроу Т5 точно два часа преди полета (и така поставихме нов рекорд за нас!
). Ето снимки:
Чекирахме се в зона D, но на бордните карти не беше изписан номер на гейта. Първо се уплаших, но на таблото видях че номера на гейтовете има само за полетите един час напред. Явно щяхме да получим допълнителни инструкции. Минаваме през няколко гишета, чиито служители са строги но справедливи. Мерките са драконови и ни отнема около 40 минути проверката, но все още имаме време… А приятелите се запиляват по Duty Free-тата, които според мен са над 100: Dolce & Gabbana, Armani, Gucci (Дончо и Гергана и Гуци
). Има и Harrods на три места. (Harrods е тежкарски търговски център, като много други в Лондон: Harvey Nicols, Liberty’s и Конран, които за разлика от моловете нямат коридор, а влизаш от стая в стая, и всичко носи логото на съответния магазин, дори кашкавалите) 
Поглед към гейтовете
Влакчето-връзка към сателита, където се намират гйтове B и C
Таблото нагледно показва липсата на обявени гейтове, но също и монопола на BA (всички с други кодове: АА, QF, IB и т.н. са просто code-share изпълняван от BA)
Слязох на долния етаж, където имаше по-добра (доколкото може да се каже) видимост
На ръкавите има предимно А319/А320/А321 и B757/767 (по-рядко). 747 и 777 са на сателита
Интериора на долния етаж
Някъде към 7:30 обявиха, че пътниците на BA (и АА!
) за София са на гейт А1. Ето го и него:
На съседните ръкави: А319 и А321, които предпочитах за разнообразие спрямо полета на отиване
Някъде към 08:10 започна бордингът, като се сетих че за 45 минути проверка все още не бяха проверили паспортите (прави се на гейта). Бързо ни обработиха, като сега имаше първо повикване за редове 15-26, а след това за Бизнес и по-предните в Икономи класата (странно
)Date 09 April 2009
Dep. London, Heathrow T5; Scheduled: 08:30, Actual: 08:37
Arr. Sofia, Vrajdebna T2; Scheduled: 13:40, Actual: 13:35
Flight time Scheduled: 3h25min, Actual: 2h58min
Flight BA 890 operated by
Aircraft Airbus A320-232 Reg. G-EUUP
c/n 2038 Plane history Flown for British Airways since
27/06/2003. Hasn’t flown for any other airline
Seats26D, 26E, 26F (26F за мен)
Във полуостъкления ръкав
По средата на ръкава има една станция, по-точно сграда където единия ръкав се сменя с напълно плътен. Там стояха служителки на BA, които оглеждаха дали няма твърде големи багажи, които не биха се побрали в багажниците или биха затруднили товаренето им. И спряха едни храбреци точно пред нас с един куфар, размер като за чекиране. „Would you be as kind as to move aside?”, а той: „Уай мъст ай ду дис?”. Отвръщат му: „Your suitcase seems not to be fitting our standards for cabin baggage. Would you give it to us for a second?”, той отвръща: “Ай донт ъндърстенд уай ар ю дуинг дис.”, но им подава куфара с 300 зора. Те го вкарват в познатите метални рамки, но той не влиза и те му казват: “We’ll have to send your luggage to the luggage compartments. Sorry, but it isn’t small enough to be a part of your cabin baggage. Please stand aside and let us continue with the other passengers.”
Влизаме в самолета, който е почти като този на отиване, но видимо по-стар: можете да забележите че светлинните табла са от по-стария модел.
Ето поглед от набеденото място 26F.
Както виждате, имаше капчици по стъклото, но си казах: „Те ще се махнат като излетим”. Последва pushback, по времето на който самолетът само завиваше наляво-надясно, сякаш колата не се беше прицелила правилно. Включихме двигателите и пуснахме задкрилките. По време на safety demonstration-a завихме и потеглихме по успоредната на 27R/09L, пистата по която кацнахме, и по която очевидно щяхме да излетим. Ето гледка към Т5
Тука какво строят? Втори сателит, предполагам?
Ето го и от другата страна
Малайзийски гости, доста редовни на LHR, поне 5 такива видях да захождат към LHR докато бях в града.
От Сауди арабиан до АА
Сепарето на АА
До него Air India със 777-300
Cathay Pacific. За първи път на живо. Имат готина окраска
BA със Boeing 757
bmi в две вариации, нито едната актуалната ливерия
Ембраер на bmi и голям А330 на Cyprus Airways
South African - и тези за първи път на живо
Халето на bmi
Eто този Babybus на Ер Франс си мислеше че ще ни надвие, но ние излетяхме първи
Без излишни announcements самолетът застава на старта на 27R. Не се колебае и без да спира започва първо плавно, а изведнъж рязко да набира скорост. Дълго време ускорявахме, докато накрая с грациозно накланяне назад не отлепихме окончателно от Британска земя. Бързо пробиваме ниските облаци и се понасяме в неспокойните небеса.
Ето видео от излитането (гледайте в HQ. Сори за гадния звук, ама за да е по-стабилен, опрях камерката в стената и вибрациите се прададоха по корпуса до записа
)Колкото бързо излетяхме, така и събраха задкрилките, но турболенции започнаха да ни друсат над Британия и Канала
Салона. Хората започнаха да заспиват, а екипажът само се прозяваше. Имаше една чернокоса стюардеса, която като че ли се смущаваше да говори.
Въпреки всичко, не можахме да видим нищо от Ламанша, целия беше в облаци
Над Белгия също беше облачно…
Следи в небето…
Скоро се отвориха екранчетата и започнаха да прожектират airshow, но софтуера беше видимо по-стар от този на отиване.
Над Германия също имаше облаци
С малки изключения
Ние от там дето идваме, натам си се запътил…
Към Бавария вече се проясни малко
Половин час и 23 реда докато се стигне до нашия ред и последни получихме топла английска закуска. Въпреки, че бях гладен, а яденето-вкусно, ми стана малко тежко.
Един малко известен факт, е че напитките на борда на Бритиш Еъруейс са безплатни. Въпреки че не се възползвах от безплатния бар, ми се наложи да отида 3 път до тоалетна, защото явно бях изстинал предишната вечер. Всъщност имаше толкова дълга опашка за тоалетна, че разбрах удобството да пътуваш на последния ред…
Тук ще вметна, че тоалетната отзад вляво ако идваш отпред има врата като на трамваите - две плоскости закачени от едната страна и се сгъват, само че наполовина - само едната част.Равнините преди Мюнхен
Не можахме да видим града, защото рязко завихме на юг, но за сметка на това щяхме да прекосим Алпите (Германските, Австрийските и Словенските)
Но за нещастие стъклото започна да се заскрежава при височина от почти 12000м., на което се дължат гадните точици на снимките по-нататък
Ние вече закрихме ски сезона, но тука още има къде да се карат ски…
Но заскрежаването започна да се разширява
Последен поглед към Алпите. Между другото, почти всички пред мен хванаха телефоните и започнаха да щракат
Скоро минахме над този град: Според картата може би е Загреб, защото нямаше друг голям град наблизо.
А това може би е летището в Загреб?
-63°? Досега не ми се беше случвало толкова ниски температури…
Междувременно започнаха да предлагат стоки от Onboard Shop. Едната от двете, мисля че предната, дето гледа насам, говореше по високоговорителя и каза че ни благодарят че избрахме Бритис Ервейс за нашият полет до… Зофийа ( с провлачено „и”). Сигурно не е била англичанка, но това значи че BA приемат за purser-и и чужденци.
Някакво друго летище. Някой знае ли кое е?
Междувременно салона потъва в дрямка или лениво будуване
А ние наближаваме България
И се приближаваме до новодошлите облаци
Междувременно капитанът се включва за последно, казвайки колко хубаво е времето в София с доста ентусиазъм (за разлика от кабинния състав беше сякаш прекалил с кафетата
). Температури около 25°, слънце с малко облаци и слаб вятър от изток, което само по себе си каза, че ще кацнем по 09.Някъде в началото на България. Тука започнаха да ни друсат ЖЕСТОКИ турболенции, които напълно противоречаха на слънчевото време…
Така внезапно хората се събудиха и мълчаливо започнаха да гледат през илюминаторите.
Кой е този град?
Не след дълго започнахме да атакуваме София от запад-северозапад.
Картинг пистата на Красна поляна и „Константин Величков”
Цирка Балкански и покрива на Мола
Цялата Витошка и…другото си го знаете…
„Алексадър Невски”, единствената снимка, която не бе повлияна от контажура и малко от скрежта.
Правиме доста неспокойтни поклащания над Подуене, след което за малко бях готов да се обзаложа, че ще направим go-around, зашото много колебливо пристъпвахме към пистата, сякаш аха аха да се издигнем, но не се случи, някъде след Charlie изтресохме на земята, спойлерите се активираха, а аз забелязах (чак сега!) че задкрилките са както бяха на излитане и затова се движихме толкова бързо. С много реверс и имах чувството че самолетът е наклонен напред, притиснал носовия колесник в земята, за да забави (Възможно ли е?). Изнасяме се по Echo и с доста странен звук по интеркома, като набиране на цифра на телефон (чува се на видеото), с което започва словото как Бритиш Ервейс ни благодарят и т.н…
Ето цялото кацане по 09 обобщено във видео с ужасно качество, за което (почти) не съм виновен… (гледайте в HQ, поне ще е по-добре…
)Паркираме на В7, гейта от който преди девет дни заминахме… След нас кацна този Анонимен А320 ( Но с издайнически надпис: LZ-FBE
Идват бързо да ни разтоварят багажа:
На прощаване със самолета…
На същия гейт, както преди девет дни седеше и Фокера на Austrian, само че този път F70, със стълбичка…
Има много хора, и все пак терминала е празен…
Луфтханза обаче беше сменила местонахождението си…
И като заговорихме за Луфтханза, take a look at LHT Sofia
Бързо си вземаме багажа и се връщаме към нормалния живот… Посрещнаха ни на летището, за да не плащаме за такси. Тук се сблъсках с поредната българщина. Оказа се, че отворили автоматите за таксуване на билета, но не можеш да го разбереш и с непроверения билет стигнахме до бариерата, където ни казаха: „Лошо, господине, лошо… Не сте си заверили билета…”. Един познат, който ни караше, отвръща: „Еми сега какво да направя, да се върна ли?”, отговорът е: „Ми… Може и да не се връщате, ама не мога да ви издам касова бележка…”. А преди въобще не издаваха, ако не си поискаш. Ние винаги сме искали, ама този път някакво измислено правило даде основание на служителя да си прибере парите… Е вече със сигурност знаем къде сме попаднали…
Ето моята оценка за полета:
Ground Service
Aircraft
Food & Drinks
Crew
Airport Transfer
----------
Не можете да се отървете толкова лесно! Ето и един Бонус към блога. В един от дните посетихме Science museum в South Kensington, малко на запад от центъра на Лондон. Имаше доста самолети, даже един специален етаж за авиацията. Експозицията беше старичка, защото пишеше, че Конкорд оперира все още полети през океана… Но все пак си струва да се види…
Още в първата зала имаше един Lockheed 10A
Вече сме на авиационния етаж. Там има разрез на самолет Боинг 747-200 на някаква (май от Япония) авиокомпания.
И един Hawker Siddeley HS-125
Емо (harrier), това ти ли си или баща ти?
Ето още от HS-125
Изглед
Оригами или самолет?
Витрините
DC-3 на Канадските ВВС (ама само предницата му беше останала…
Атрактивна въстановка на ATC
Информация (Забележете Конкорд още лети… )
Двигатели ли са това?
-----------------------
Първо мислех бонуса да е спотинг от LCY, но не ни стигна времето…
Все пак, надявам се снимките да са ви харесали, дори тези с кофти качеството, защото все пак са стойностни. Моля ви, коментирайте, защото за мен няма нищо по-хубаво от това да видя, че блогът ми е харесан… Пък дори и отзивите да не са положителни… Също така на воля задавайте въпроси, надявам се че ще мога да им отговоря.До нови срещи
Dreamliner
супер блог и много хубави снимки!
