1. Ер Франс, КЛМ и Алиталия с почти произволна комбинация на 2 трансфера на посока - нещо от рода на DUS-CDG-LIN-BRI-LIN-AMS/CDG-DUS + по 1 ден пътуване на посока
2. Суис с прекачване в Цюрих и по около 4-5 часа на посока.
Всеки, който е летял през CDG и/или с Алиталия знае за какво говоря. В този ред на мисли, тези дни в София видях доста забавна реклама, която гласеше нещо в стил "Изживейте насладата от летене "Made in Italy", което е по-скоро някаква лоша шега... Ето я на англ:
От познат пилот чух следната история, която надали ще мога да предам точно, но мисля, че доста ясно и пълно олицетворява летище CDG:
Летище CDG, ден като всеки друг. Французойка напътства самолетите от кулата... Каца полет на Юнайтед и започва едно безкрайно рулиране и обикаляне по летището... През няколко минути по радиото се чува "Юнайтед ХХ, хванете пътека ..." И както всичко си върви по мед и масло, изведнъж спокойствието е нарушено от "ЮНАЙТЕД, ХВАНАЛИ СТЕ ГРЕШНА ПЪТЕКА! ГРЕШНА ПЪТЕКА СТЕ ХВАНАЛИ!!!!!!!" Това видимо не трогва американския капитан, който отговаря "Не е грешна пътеката, цялото ви летище е сбъркано..." Следват 2 минути тишина в ефира...
Стига съм се отплесвал. Ето я и днешната комбинация, отново под звездата на Star Alliance:
Очаквания: 1 ново летище и една нова а/к. Това си е един голям плюс към пътуването...
- Код: Избери целия код
Düsseldorf (DUS) - Zurich (ZRH)
09:55 DUS - 11:10 ZRH
LX 1017
Economy
Operated by SWISS
LF: 100%
Seat: в предната част на салона, F
И преди съм летял със Суис и очаквах всичко да е ниво - както винаги е било и както приляга на една швейцарска компания... Първата изненада беше, че онлайн чекинът става през сайта на Луфти и по някаква причина НЯМА електронни бордни карти, а чекирането за втория полет, изпълняван от Helvetic, дори не се споменаваше като опция... Сайтът на Хелветик от своя страна не е консистентен в информацията - на едно място пише, че чекинът започва 24 часа преди полета, на друго - след 5 следобед в деня преди полета... След няколко опита успях да се сдобия със заветните карти, макар и на хартия... За капак предният ден Луфти стачкуваха, а на следващия се очакваше служителите от наземното обслужване и/или служителите по сигурността да стачкуват и изобщо не беше ясно дали ще се лети...
За щастие всички лоши предзнаменования се разминаха, а денят се очертаваше слънчев и приятен. Всичко си вървеше в ритъм на DUS и след задължителната закуска стана време за бординг. Бяха изпратили А320 с новото лого:
Самолетът беше чист, приветлив, имаше екрани над седалките и се чуваха хитовете от UK Top 40. Екипажът също беше на ниво. Всичко вървеше добре до момента, в който капитанът се включи, обясни как ни предстои полет от 45 минути, разказа подробно какво е слот за излитане и кога започва нашия - ами след 30 минути Причината се криеше в претоварено трасе между DUS и ZRH... Това значеше за мен 15 минути по-малко от наличните 45 за трансфер... Помислих си "За щастие ZRH е добре организирано летище и 30 минути ще бъдат достатъчни". Междувременно по перона:
Зад нас стоеше един А330 на Ер Берлин, вероятно резервен:
Карпат Eр, които имат малко лоша слава след едно излизане от пистата именно в Италия :
Пристигна пореден 737 на Луфти. Няма да им се радваме още дълго:
Ер Франс с нещо малко:
Малта:
Ирландците:
И една доста приятна изненада - Махан Ер с А310:
А ето така се работи по немски:
С други думи - 2-ма си играят на телефоните, а 3-тият лежи на задната седалка:
Тук някъде капитанът разсея скуката, като обясни, че се отправяме към писта 05R, после ще минем над Франкфурт, близо до Щутгарт и Страсбург и се очаква да кацнем почти навреме в Цюрих. Всичко това беше придружено от симулация на екраните.
Над Франкфурт:
Закуска с... шоколад :
Ето това е "Черната гора" Schwarzwald един вид. Тук някъде извира р. Дунав:
Малко след това се загледах как 2 самолета се гонят. Но май не беше точно да се гонят, а по-скоро се въртяха в кръг... Предположих, че някое летище е претоварено - напр. Щутгарт. И наистина имаше претоварено летище, но не беше в Германия... Капитанът ни извести, че поне 15-ина минути ще бъдем on-hold, защото ZRH е претоварено... Вече почти виждах как се редя на опашка за прерутиране през Милано... Стюардесата обяви на кой гейт ще спрем, както и гейтовете за свързващите полети, подкрепена от картинки на екраните... 45-те минути се разтеглиха до доста над 1 час... За щастие най-накрая кацнахме по 14.
А330 с новото лого:
В края на редичката видях и с какво ще летя до Бари:
Дарвин:
На терминала падна доста тичане до другия гейт... Там ме посрещна само агентът и каза, че няма проблем - чакаме още 3-ма италианци и ще дойде кола, която да ни вземе и закара до самолета... Както знаем, за болшинството от италианците точността е разтегливо понятие... Предположих, че са се спрели в някой магазин, което не е оправдание цял самолет да ги чака... По-интересното беше, че се оказаха 3-ма мои спътници от предния полет, които слезнаха от самолета преди мен. Все още е мистерия как аз стигнах първи на гейта за Бари...
- Код: Избери целия код
Zurich (ZRH) - Bari (BRI)
11:55 ZRH - 13:40 BRI
LX 4820 *
Economy
Operated by HELVETIC AIRWAYS
LF: >60%
Seat: A
Доста преди полета проверих с какво летят Хелветик - Fokker 100. Това съвсем не е от любимите ми самолети, но не мога да скрия приятната изненада от видяното в Лайнърса:
Още по-приятно бях изненадан от мейла, съпътстващ бордната карта:
Dear Helvetic Airways Passenger,
You have almost reached your destination! The attached PDF boarding passes will open the doors for you to the security check and the departure gate and take you directly to your personal leather seat with 84 cm of leg room.
We look forward to welcoming you on board!
Your Helvetic Airways Team
84 см са около 33 инча. Не са много компаниите с такъв seat pitch на днешно време. Излетяхме най-накрая по 28 с около 20-ина минути закъснение. Опитах се повикам стюардесата с бутона, за да я попитам дали може да се преместя, но тя съвсем не ме отрази... Не след дълго се озовах сам на 3 седалки
Алпите:
Адриатическо море:
Заход за 07:
Летището носи светското име на вече покойния Папа Йоан Павел II - Карол Войтила. Ето ги и италианските пощи:
Терминал:
Кула:
Температурата беше малко над 24 часа, а интересната част от моя уикенд тъкмо започваше. Първата ми спирка беше град Alberobello. Там се намират ето тези къщи:
Наричат се трули (ед.ч. трульо). Характерният конусовиден покрив е съставен от каменни плочи, които не са скрепени с нищо Орнаментите на покрива са символизирали различни ритуални символи от езическия период:
Днес трулите са паметник под закрилата на ЮНЕСКО. Всеки от тях е превърнат в нещо дюкан за сувенири, ядки, ... Един майстор на трули ми обясни, че в миналото е имало кмет/княз, който живеел в "голямото трульо зад катедралата - то има 8 стаи!". Та въпросният управник събирал данъци от своите поданици/роби, но когато идвали на проверка от Рим, карал селяните да събарят покрива, защото къщите без покрив били считани за необитаеми и за тях не се дължал данък. На този макет се вижда - изваждането на тухлата над врата води до събаряне на 1/2-та покрив:
Не по-малко интересен беше и коментара на майстора: "И преди, и сега, управниците все крадат, без да ги хващат - някои неща не се променят през годините"
По-късно се появяват и християнски символи по покривите:
[img]https://lh6.googleusercontent.com/--n9L6UYXgks/UVycI3I-06I/AAAAAAAABxQ/ZAqH18PT-58/s912/IMG_0697.JPG[img]
Цялото село:
днешното кметство:
В центъра на Martina Franca:
Местните си имат някаква закача с този град - жените за по-кратко са "мартинки" и имат славата на... "леки" и не много верни жени... Универсалното определение за всеки мартинец на пътя е "рогоносец". Много често мартинците биват определяни като рогоносци само заради специфичния им начин на шофиране... Ако смятате да обяснявате на някого там, че е рогоносец, бъдете сигурни, че можеше да карата бързо, защото има реална опасност да ви подгони, за да се "уточнявате"...
Опитах се да обясня, че тамошния еквивалент на нашенското "п***раст!" на пътя е "рогоносец!".
И катедралата, пак там:
Вече в Polignano A Mare:
Trani:
Дворецът на Трани датира още от Средновековието. През 18-ти век е превърнат в затвор, а днес е само туристическа атракция:
Таранто е едно малко, но много приятно градче на Йонийско море
Този мост е едно доста интересно инж. решение - отваря се настрани:
Танкерите за близката рафинерия на Ени:
Мусолини си е построил резиденция на брега на морето в Таранто. Сградата е с тази специфична форма, за да е по-стабилна:
Отпред има площад за концерти:
Виждали са го да излиза на терасата в средата на сградата и да поздравява италианците на площада - явно е някаква характерна черта на тоталните лидери - друг пример е Чаушеско...
Чекинът в обратна посока отново не мина според очакванията Хелветик изобщо не предлагаха онлайн чекин за полети от Италия. За отсечката DUS-BRI се сдобих с електронна бордна карта на Суис.
- Код: Избери целия код
Bari (BRI) - Zurich (ZRH)
14:15 BRI - 16:05 ZRH
LX 4821 *
Economy
Operated by HELVETIC AIRWAYS
LF: 30%
Seat: A
Вече на летището. Един Джърман Уингс си тръгваше:
Ето го и моя Фокер:
FR пристигна от някъде:
Вадене на стълбата:
Някой да знае коя е тази а/к:
Бординг:
Поради липсата на онлайн чекин получих място 18А, което е в края на самолета. Идеята да седя до това хич не ми допадна:
Летене в задната част на Фокер е съпоставимо с това да ви закачат двигателите на ушите...
Помолих стюардесата да се преместя и така се озовах доста напред... Строящата се част не е разширение на празния терминал, а бъдещата спирка на високоскоростен влак:
Я, имало и самолети, които ползват ръкавите:
Излетяхме леко по 25:
И отново кацнахме по 14. Пресичане на 10-28:
- Код: Избери целия код
Zurich (ZRH) - Düsseldorf (DUS)
17:45 ZRH - 19:05 DUS
LX 1026
Economy
Operated by SWISS
LF: 70%
Seat: F
След кратка разходка и следобедна закуска на летище Клотен стана време за бордване:
Този път екипажът не беше млад и усмихнат, а музика нямаше... Такива седалки не ползваха ли и FB в техните Ербъси:
Наложи отново да почакаме около 10 минути, защото имало силен вятър и само писта 10 работела - това беше важната информация, от всичко, което капитанът каза
Кацнахме по 05R, а в Дюселдорф един китаец се готвеше за дългия път към дома:
Южна Италия е едно много интересно - предполагам там някъде се е родила италианската поговорка "Chi va piano, va sano; chi va sano, va lontano"... Никой за никъде не бърза... А доброто настроение е навсякъде, подхранвано от слънчевото време и хубавата храна...
Суис определено продължават да бъдат сред личните ми фаворити, бъдейки синоним за качество... За съжаление шоколадчето, което раздаваха на всички пътници, изчезна някъде преди да успея да го снимам
Хелветик - по-скоро бих избягвал тази а/к.
Ами това беше... Надявам се да ви е било интересно. Всякакви мнения/препоръки/коментари и забележки са добре дошли!