След направения спот мисля да разкажа и мойте впечатления. След едно изморително пътуване до София и цял предиобяд разкарване дойде време и за дългоочаквания от мен спот. Беше станало около 13ч. и се радвах, че ще хвана следобедния час-пик. Реших да използвам трамвай N22 понеже знаех що годе маршрута му. Слязах на последната му спирка и оттам пешком. Вървейки осъзнах, че съм забравил моето ТСН (Техническо средство за наблюдение - бинокълът ми - един от най-добрите ми приятели, когато говоря за спот). Бързичко стигнах до ограда на 09, но времето беше срещу мен и трафика беше по 27. Тръгнах към 27 през пътечки и поля и след около час стигнах до място, което ме заинтригува. Мястото се оказа моста над реката - доста подходящо и тъкмо навреме за първите полети. Поснимах около половин час, за да се стигне и до повратния момент в разходката ми. Излезе "чичкото от къщичката" и с викове от другата страна на реката започна да ми говори нещо. Долових само - ти какво снимаш тука, забранено е, махай се - и то не толкова от думите, колкото от жестовете. И така бях прогонен, естествено го поздравих и него и роднините му. След не много дълъг размисъл и действайки като един истински спотър ни се предадох и реших да отида другаде. Стигнах до пътя водещ към магистралата и оттам поех посока Варна. Вървейки известо време стигнах до табела, на която пишеше Кривина. Беше ми познато това село от една катастрофа и знаех, че е близко около пистата. Поех по пътя и след около 30 минути се оказах на място също доста подходящо. Този път реших да не се приближавам много. За мое съжаление след дългото разкарване беше станало вече 16ч. и изпуснах доста самолети. Поснимах около час, за да се намеси за втори път някой - сега беше времето. Заваля дъжд. Определено нямах късмет, но въпреки дъжда останах още около 30 минути. Беше станало 17.30 и реших да тръгвам към града. След близо час и 45 минути се озовах в изходна позиция, чакащ трамвай N22. Като заключение мога да кажа, че въпреки умората натрупана от липсата на сън през последните два дни, от факта, че от 7ч. сутринта бях на крак и изминати около 30 км. пешком, вътрешно в себе си се чувствах доволен и натрупаните емоции бяха доста по-положителни отколкото отрицателни. Въпреки малкото снимки и многото изпуснати самолети - не съжалих нито за момент за изминатия път и ако имам шанс бих повторил малката си разходка. Дано не съм ви отегчил с дългия си разказ и да ви е било интересно.