Ето и част 2 с извинение, че стана толкова дълга
1 APR 07
MUC-PRG
OK555 09D
ATR-42-300
След една безсънна нощ заставам на чек-ин в терминал 1C на летище Мюнхен. Терминалът е празен, в секторите А и B преобладават полети на Air Berlin, DBA и LTU, а на таблата в C са изписани всички полети за деня. Терминал 1 в Мюнхен за мен е нещо парадоксално – тук човек може да види всякакви компании – от EasyJet до Emirates. И двете споменати авиокомпании присъстват на таблата в 1C.
Часът е 7 сутринта...
Милата симпатична госпожица на чек-ина ми дава желаните места до прозореца и в по-задната част на самолета и по двата полета. Тя изглежда също толкова сънена колкото и аз, но намира сили да се усмихва.
Получавам място 09D в ATR-а и 19А в Боинга. Понеже имам време решавам да се отбия до едно хубаво място в страни от терминала за да поснимам. Ходенето до там си отнема 10 минути, терминалите в Мюнхен са просто огромни и много дълги. Гледам запуска и рулирането на А320 на LTU, F100 на KLM Cityhopper, установяването на стоянка на F100 и B737-800 на Air Berlin. В далечината стои нашия ATR заедно с Ту-154М на Пулково/Россия, както и един B757-330 на Condor (D-ABOC). Рулира 757 на British, но го изпускам да го заснема.

Навън времето си е сутрешно като за април – студено, но някак си много свежо. Прибирам се в терминала и минавам проверката на паспорта. Служителят се чуди дали не съм си завършил следването, защото визата ми е изтекла (ех, де да бях). Давам му допълнителен документ, който сега издават на студентите, който играе ролята на виза, но се издава значително по-лесно. Човекът ме пуска след кратък разговор с неговия колега, какво пък, нали напускам страната
Проверката на ръчния багаж е почти залепена за кабинките на гранична полиция. По стара традиция в Мюнхен ми правят тест на фото-техниката за експлозиви

Този път не е по-различно, но поне има по-малко хора и не се налага да става задръстване. Колежката с кърпичката идва след минута и ми дава зелена светлина да продължа

Между другото ми прави впечатление, че на летището си има стабилно полицейско присъствие, но някак си хората в зелени униформи (който един мой приятел нарича лесничеи) остават скрити, усеща се че са наоколо само ако се загледаш.
Заставайки до прозореца на терминала откривам, че на ръкав е застанал един А330-200 на Etihad, който явно прави голям престой, защото екипаж в кокпита липсва, а освен това около самолета нямаа никакво движение. Отсреща един Ембраер на италианците се готви да отпътува. Летището бавно започва да се събужда, слънцето вече се вдига.
Бордингът протича на време, около 17 души сме. Спираме до самолета, като заради малка неуредица между рамп агента, старшата стюардеса и отговорният за багажите самото качване се бави с 2-3 минути.
Заемам си мястото, до мен седи една жена, макар че има достатъчно място всеки да седи на двойка кресла. Прозорецът ми е мръсен, снимки няма смисъл да се правят. Няма голямо значение в случая, тъй като се чувствам размазан и съвсем малко след излитане започвам да се унасям. Дрямката ми завършва малко след започване на снижението докато любезните бордови домакини ни наливат по питие. Кацането в Прага протича съвсем нормално и без нещо забележително. В Прага ни посреща слънчево и меко време, в пълен контраст със заснежените области, които видях от въздуха по средата на полета. Откарват ни с автобус до новия терминал на летището, като в автобуса пускат запис с информация за транзитни зони и тн.
Новият терминал е доста просторен. Докато автобуса спира наблюдавам още един Ту-154 на Пулково/Россия и забързвам ход към горния етаж (транзитната зона) за да го заснема. Успявам да проследя почти целия пуш-бек и след това запуска, който събира погледите на минаващите, понеже кара прозорците да вибрират. Невероятно! Правя бая снимки след което се разхождам из разните безмитни магазини и тн. Откривам си и разни други места, удобни за снимане.
PRG-SOF
B737-500
OK-XGE 23A
Изходът се намира в края на единия от трите пиъра. Точно до нас е изходът за полета на чехите до С.Петербург, изпълняван от А320. Това място е страхотно, защото има изглед към цялата полоса и човек може да заснема излитащи, кацащи и рулиращи (става въпрос за чакалнята на тези два гейта, която е достъпна само след проверка на багажите).
След още една серия от снимки ни повикват за бординг. Ииии каква изненада – сите булгари се нареждат на една огромна опашка, все едно че ще само първите ще ги качат, а който не се бута няма да пристигне в София

Аз продължавам да си правя снимки. Влизам в самолета с последната група хора и се настанявам на предполследния ред. До мен няма никой, на C има един човек. Следва поздрав от кабинния състав на чешки и английски, а след това на запис на немски, български и френски (5 езика общо). Малко след това ни избутват, запускаме двигателите и се насочваме за излитане, като пред нас са се наредили 2 737ци на CSA, а на захода – една Cessna 550. Когато нашият ред идва излизаме на полосата, изчакваме минута самолетът пред нас да вземе преднина, и на 2-3 стъпки екипажът изкарва двигателите на максимал (вероятно 90 и няколко процента тяга) при задкрилки от 5 градуса.
Малко след излитане прелитаме летище Kbely – активна авиобаза (транспортна, ама май има и базирани хеликоптери там, както и самолети от чешкия правителствен авиоотряд в състава на техните ВВС). Летището е интересно и заради богатия си технически музей, в който бъка от интересни летателни апарати, май предимно руско производство.
Следва стабилен набор на височина при спокойно време. Не се усещам как отново се унасям, този път за по-кратко. По време на полета, който продължи малко под 2 часа, сервираха сандвичи и напитки. Прозорецът до моето кресло е чист и успявам да се възползвам от добри възможности за фотографиране на крилото на фона на наситеното синьо небе.
Времето над държавите, които прелетяхме е слънчево, без облаци. Първите облаци се забелязват чак над Сърбия при започването на снижението, но те не пречат на доброто време там долу. Прелитаме над някакво неидентифицирано за мен летище (мислех си, че може да е близо до Сливница, там има някакъв малък аеродрум с бетон, доколкото знам).
Прелитаме близо и до Доброславци, после над самото летище, двигателите са в режим на малък газ, пилотите пускат задкрилки на 5 и малко преди да започнем завоя виждам 737-ца на България Ер някъде там – на заход за 27. Правя снимка, но самолетът е много далеч и снимката хич не става. После се оказва, че това е бил LZ-BOV, на който летях тази зима.
По време на последния завой преди излизане на правата се открива не лоша гледка към София. Ето го и летището, полосата се откроява ясно заедно със своите големи бели линии, две от които обозначават точката на опиране. Веднага след излизане от завоя пускаме още задкрилки, което предизвиква чувството, че самолетът “спира”. Това между другото при А320 не е чак толкова осезаемо или поне на мен не ми се е случвало. Почва лека борба с вятъра и подаване на газ. Прелитаме Кривина, околовръстното, оградата. В далечината забелязвам колегата Антон Василев

Питайте го защо няма видео от кацането
Влизаме на перона по C след това се установяваме на ръкав от източната страна на Т2.
Слизането става горе-долу бързо, но на паспортен контрол нещата бързо “си идват на мястото” и се оказва, че работят половината гишета, като пред всяко има между 30 и 40 души

Няколко гранични полицайки седят отстрани и наблюдават сеира и когато някой ги попита “Що тъй се чакаме като идиоти тука, бе?!” те отговарят “Миии...просто много полети са се събрали тука нещо...”. Мисля, че дори летище Франкфурт да ни построят пак няма да знаеме какво да правиме и пак ще си го натурализираме, така както само ние си знаеме – с опашките, с намръщените лелки и чичковци, които мразят света понеже се е оказало, че парите трябва да се изкарват точно с труд (не можеше ли с ядене и пиене бе, мамка му?!). След 15тина минути на опашката идва моят ред, минавам и влизам в помещението с кароселите. Там е още по-голяма гъчканица, но поне багажът ми идва скоро и изчезвам. Многоетажният паркинг на Т2 е много интересно нещо. В задръстване при излизане от там чакаме около 20 минути, защото някой хитър човек е внедрил модерната технология за разплащане посредством “чичко с кочан”. Смех!